Симеон Хаджикосев >> Светът на трубадурите

Те са императори, крале и аристократи или просто непознати творци, чието единствено богатство е поетическият им дар, възпяващи любовта

   Трубадурите на Прованс са създатели на лирика, която е първата в европейската култура след античността, която се създава на говорим народен език и носи подчертано светски характер. Нейната поява е немислима без възникването и утвърждаването на т. нар. „куртоазен идеал“ през XII в., свързан с новата придворно-аристократическа култура и култа към дамата на сърцето.
   Общо са запазени 30-40 сборника с трубадурска лирика от края на XIII до XV век. Съвременният читател не може да получи вярна представа за автентичното звучене на провансалската лирика, защото тя е сложно синкретично явление, т. е. била е предназначена не за прочит, а за публично изпълнение, като при това е била пята.
   Първите изяви на трубадурите се отнасят към първата половина на XI в., а зараждането на лириката трябва да се отнесе към самия край на XI и началото на XII в. в графство Поатие (Пейтиу), наследствено владение на аквитанските херцози. За първи трубадур се смята Гилйем IX, херцог на Аквитания и граф на Пейтиу (1071-1127), чиято внучка Алианор Аквитанска (1122-1204) е последователно съпруга на френския крал Шарл VII (1137) и на бъдещия английски крал Хенри Плантадженет (след 1152 г.). Именно тези бракове създават предпоставката за проникването на трубадурската лирика и във френския, и в английския кралски двор, а при дъщеря ѝ Мари дьо Шампан в местния аристократически двор се създава теорията на куртоазната любов.
   Тайната любовна връзка между трубадура и неговата дама на сърцето е довело до употребата на senhal (знак, псевдоним) вместо името на дамата, макар най-често да е било известно коя е възпяваната жена. Това е лесно обяснимо, като се има предвид извънбрачният характер на куртоазната любов.
   Понятието „трубадур“, което се е наложило в международна употреба и е широко познато и у нас, е дошло през френски език. В повечето романски езици то е почти еднотипно и се различава главно произносително (trobador на провансалски и каталански, trovador на испански, галисийски и португалски, trovatore на италиански). Единствено немското понятие Minnesinger се различава, но то произлиза от старонемското Minnesang, означащо „любовна песен“...

Изданието включва и антология със стихове на поети трубадури от различни страни – Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур, Джираут де Борнел, Гауселм Файдит, Пейре Видал, графиня де Дие, Пейре Карденал, Валтер фон дер Фогелвайде, Танхойзер, Жуау де Гиляде и др.

Издателство Персей

Светът на трубадурите в Pimodo