сам-самичко веднъж едно малко мишле...
Крачи то посред горските тъмни дъбрави,
а насреща му – Лиса. Туй мишле ѝ се нрави.
– Накъде си поела, малка мишчице моя?
Да обядваме в мойте подземни покои!
– Страшно мило, Лисано, но не, няма как.
Точно днес ще обядвам с един грузулак.
– Грузулак ли? Какво е това грузулак?
– Грузулак? От небето ли падаш! Че как!
Той е с бивни огромни и чудовищни нокти,
а в зловещите челюсти тракат зъби жестоки.
– А къде ще се срещате?
– Тук, до скалите.
Най обича лисица, накълцана ситно.
– О! Накълцана? – Лиса изскимтя жаловито.
– Сбогом, малко мишленце! – И си плю на петите.
– Тая Лиса!... От нищо виж как се страхува!
Грузулакът изобщо не съществува...
Преводачи Паулина Бенатова, Манол Пейков
Оформление Ростислав Димитров
Издателство Жанет 45
Грузулак в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар