Яворов, който вмества в сърцето си вековната мъка на българите, на арменците, на евреите, на човека въобще, а е обречен да изпие горчивата чаша на охулен от собствените си сънародници!...
Яворовият култ се изгражда трудно, на моменти изглежда дори провален. Когато Екатерина Каравелова и нейният кръг, вечно жадните за сензации медии, представители на съдебната система, дори културни хора като Андрей Протич подемат демонизацията на Яворов като убиец и подлец, отговарят им шепата спартанци на култа „Яворов“. Това са онези малцина негови приятели, ценители, критици и борци за освобождението на Македония, които безусловно вярват в Поета и в неговата невинност. Това са големите, влиятелни интелектуалци, които с авторитета си храбро застават зад подхвърления на публично опозоряване и мизерно съществувание Яворов...
Скоро след смъртта на поета е създаден Комитет за въздигане паметник и украсяване на гроба му. В състава му влизат проф. Б. Пенев, В. Василев, д-р Т. Николов, Ал. Паскалев, М. Генов. Но съществува и друга форма на култа „Яворов“. Съкровен, непубличен. Този на семейството му. Веднага след смъртта на поета близките му затварят неговата стая. Само най-видни гости имат привилегията да влизат и преспиват в нея: Гео Милев; цар Борис III, пристигнал в града след голямото земетресение 1928, Багряна през 1929, Васил Стоилов, евакуиран тук по време на Втората световна... Тихо обожание към Яворов изповядва и поетесата Екатерина Ненчева, неговата ученичка наред с Дора Габе.
Сред формите на култа е и музейният, този към овеществената памет за Поета. Факт е, че в миналите времена е съществувал не един, а цели три музея на Яворов – първият, от 1954 в родния Чирпан, открит за 40-годишнината от смъртта на поета, вторият – в София през 1963, и третият, по-скоро символичен – в една стара къща в Поморие...
–––––––
Самоубийците, дори и не двойни като Яворов, нямат право да бъдат опети в църква, погребват ги на отделно място в християнските гробища… А Гео Милев сътворява поетическа „Панихида” за поета! Той обича да предизвиква, дори да шокира публиката. Гео извършва акта на съзнателно разрушаване на клиширания образ на трагическия поет като мрачен метежен дух, който не намира успокоение нито приживе, нито след смъртта си. Падащият сред звездите, устрелен ангел е образ на възнесението на Яворов.
... Светец със безименен грях,
съдбата над тебе да плаче,
да бягаш от себе си в страх,
да грееш с челото на Авел,
а Бог да е скришом поставил
на Каина страшният знак.
Издателство Изида
