Показват се публикациите с етикет Джеймс Боуен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джеймс Боуен. Показване на всички публикации

петък, 31 октомври 2014 г.

Джеймс Боуен >> Подарък от Боб

Спомени за Коледа

Джеймс Боуен откровено споделя спомените си за Коледа – по-скоро болезнени, отколкото приятни. Особено през годините, когато е бездомен наркоман, а Коледа е само поредният повод да се почувства отхвърлен и самотен. Но в книгата няма съмосъжаление и тъга. Подарък от Боб е оптимистична изповед за топлотата и очарованието на Коледа, които Джеймс открива с помощта на четириногия си приятел. И за радостта да даряваш, дори когато подаръкът е парче пъстроцветен бетон, албумче със снимки или няколко мили думи върху саморъчно изработена коледна картичка.

Преводач Анелия Янева 


Издателство Книгопис


петък, 21 февруари 2014 г.

Джеймс Боуен, Гари Дженкинс >> Преди да стана Боб

Преживелиците на Боб, преди да срещне Джеймс

   Невинаги съм бил уличен котарак.
   Отраснах в тих дом с една мила старица.
   Тя се грижеше за мен. Обичаше ме и аз я обичах. Обикновено се сгушвах в най-удобното кресло и слушах красивата музика, която тя свиреше. Мислех си, че съм най-щастливото коте на света.
   Но ето че веднъж старицата се почувства зле. Исках с нещо да облекча нейната болка, затова скочих в скута ѝ и не откъснах очи от нея от сутринта чак до вечерта.
   Но не можех да направя нищо повече, за да ѝ помогна.
   После пристигна линейка и отведоха старицата.
   Стана ми тъжно и се изплаших. Питах се какво ли може да се е случило с нея и затова хукнах по улицата подир тях...

Хартиено издание и е-книга

Илюстрации Джералд Кели

Издателство Книгопис



събота, 19 октомври 2013 г.

Джеймс Боуен >> Светът в очите на Боб

Все още имам нужда от помощ, за да вървя в правилната посока. Боб е винаги до мен, дарявайки ми приятелство и подкрепа. Джеймс Боуен

   Двамата с Боб тръгнахме през Ислингтън Мемориал Парк към книжарница Уотърстоун. Доста бяхме подранили, затова първо заведох Боб да си свърши работата, докато аз изпуша една цигара на спокойствие на пейката. Донякъде се чувствах като осъден на смърт, който се наслаждава на последните си кратки мигове живот, преди да се окаже пред дулата на наказателния отряд. От друга страна обаче, тръпнех в очакване. Имах чувството, че това е едно ново начало; започване на нов, по-добър етап в живота ми; отгръщане на нова страница.
   Усещах се по-несигурен от който и да е друг момент в досегашния си живот. В главата ми се блъскаха противоречиви мисли. Ами ако никой не дойде на срещата? Ами ако повечето хора решат, че книгата ми е пълен боклук? Как ли ще реагира Боб, ако се събере голяма тълпа? Как ще ме възприемат хората? Аз не бях като другите автори, нито се бях шлифовал в светските обноски. Независимо от всичко, все още се числях към периферията на обществото. Или поне така се чувствах. Сигурен бях, че хората ще харесат Боб, но се ужасявах от мисълта, че мен могат да намразят.
   Допуших фаса, опитвайки се да отложа максимално тръгването към книжарницата. Нервите ми бяха обтегнати и се бях сковал, все едно някой ме бе фраснал здравата в стомаха.
   За щастие хладнокръвието на Боб стигаше и за двама ни. Той рови и души известно време из любимото си местенце, после бавно се върна при мен и ми хвърли поглед, с който сякаш казваше: „Всичко е наред, приятел, всичко ще бъде както трябва“.
   Направо не е за вярване как умееше да ме успокоява...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Книгопис



четвъртък, 7 март 2013 г.

Джеймс Боуен >> Уличният котарак Боб

Как един човек и неговият котарак срещнаха надеждата на улицата...

Джеймс Боуен е уличен музикант в Лондон. Когато през пролетта на 2007 година намира ранен рижав котарак, той все още не подозира как ще се преобрази животът му. Джеймс живее ден за ден в борба със себе си за преодоляване на зависимостта от наркотиците. Въпреки това, не може да остави без грижа този поразително интелигентен котарак, на когото дава името Боб. Котаракът бавно се възстановява и Джеймс го пуска отново на улицата с мисълта, че никога повече няма да го види. Само че Боб е на друго мнение...

"В Лондон винаги е имало много улични котки, които кръстосват града, прехранват се с отпадъци и разчитат на милостта на случайни минувачи. Тези бездомни животни водят всекидневна битка за оцеляване. Много от тях приличат на Боб: обрулени от живота, прекършени създания. Затова не е чудно, че той разпозна в мен сродна душа." Джеймс Боуен

Издателство Книгопис