Показват се публикациите с етикет Марсел Пруст. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Марсел Пруст. Показване на всички публикации

сряда, 10 юли 2013 г.

Марсел Пруст >> Аферата Льомоан

Упpажнeниe пo имитиpанe на стила на pазлични писатeли – Балзак, Флoбep, бpатя Гoнкуp...

Mакаp самият Пpуст да наpича свoитe пастиши „лeки упpажнeния“, тoй сe надява, чe „тoзи нисш жанp би мoгъл навяpнo да станe нeщo катo кoсвeна и пo-дискpeтна, пo-кpатка и пo-eлeгантна фopма на литepатуpна кpитика“.

За да разбереш една дълбока мисъл, трябва да имаш дълбока мисъл. Това изисква усилие, от цялото сърце на човек. Книгите, които наистина поглъщаме, са тези, които четем с истински апетит, за които работим здраво, защото се нуждаем много от тях. Марсел Пруст


Издателство Рата София


Аферата Льомоан
в Хеликон

Аферата Льомоан
в Books.bg

петък, 28 декември 2012 г.

Марсел Пруст >> Против Сент Бьов и други есета

Есе, етюд или роман, „Против Сент Бьов“ е първообразът на „По следите на изгубеното време“, обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година

За възникването на „Против Сент Бьов“ през 1908 г. авторът пише на свой приятел: „В процес са повече мои работи: една за аристокрацията, един парижки роман, едно есе за Сент Бьов и за Флобер, едно есе за жените, едно за педерастията (трудно бих му намерил издател), едно изследване върху рисуваните витражи, една студия върху романа.“ От тези различни по тема фрагменти Пруст пристъпва към написването на доста новаторски роман, който впоследствие прераства в романовия цикъл „По следите на изгубеното време“.

„... Един писател е повече или по-малко поет. Дори най-големите от нашия век, в несъвършения ни свят, в който шедьоврите на изкуството не са друго освен потъналите отломки от велики умове, свързаха с една интелигентна нишка скъпоценностите на чувството, където се появяват само тук-там. И ако някой мисли, че по този важен въпрос разбира най-добрите от своето време, значи се заблуждава; идва момент, когато човек се отърсва от леността си и изпитва нуждата да го каже.“ Марсел Пруст

Издателство Ерго