Показват се публикациите с етикет критика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет критика. Показване на всички публикации

сряда, 28 януари 2015 г.

Панко Анчев >> Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов

Общението свърши, но красотата... остава, Вселената е пълна с нея. ЦС

Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг, Гамзатов, Суифт, Шекспир, Колдуел, Брейн, Харпър. Автор е на четири романа и повести.

Книгата на Панко Анчев идва да ни събуди от упойката на чуждопоклонството. Да ни подкани към себевглеждане от редица исторически ъгли върху плоскостта на народопсихологията. В този смисъл книгата е разсъдъчно послание към хората от различни възрасти. Целящо възраждането на естетическата ни и духовна идентичност чрез вече споделеното от Цветан Стоянов, пренесено в измеренията на днешния ден. История, настояще и бъдеще си дават среща в знакови страници на творбата. Георги Н. Николов

Издателство Захарий Стоянов


понеделник, 19 януари 2015 г.

Симеон Радев >> Погледи върху литературата и изкуството

Лични спомени

   Баща ми беше търговец – професия за печелене на пари, – но знаеше, че има неща, които стоят по-горе от парата. Често съм го слушал да повтаря тия думи от писанието: „Мнози ненавидеша богатство, а слава никтоже.“ От всички видове слава той най-високо поставяше книжовната. Питаше ме: „Кои са най-великите люде в старата българска история? Царете? Не. Св. св. Кирил и Методий, св. Седмочисленици.“ Първите песни, които той ме научи, бяха техните тропари. На Кирил и Методий: „Яко апостолов единоравния, славянских стран учителие...“ На Седмочислениците: „Венци хваления возсилаем Седмочисленицки славния...“ В една моя книга, озаглавена „Най-ранни спомени“, която търпеливо дочака да види бял свят, разказвам как той, баща ми – аз малък, едва излязъл от отделенията, но все с книга в ръка, – гледаше да събуди у мен писателско призвание. Доводите му бяха доста особени. Казваше ми: „От времето на Самуила до днес свещеникът на Царевдвор е бил винаги от рода на баба ти. Значи, хиляда години потомци на тоя род са пазили българското писмо. Това влиза в твоето наследие. Ти трябва да станеш писател.“
   Мечтата на баща ми да ме види писател не можеше да проникне у мен в тая ми възраст. Думите му влязоха в паметта ми без следа и си ги припомних, когато сам взех перото да пиша. Обаче страстно четях, каквато книга ми попаднеше. Бях във втори клас, когато прочетох „Пролетни води“ от Тургенев. В трети клас, в Охрид, където брат ми Владимир беше назначен учител, четях крадешком „Клетниците“. Крадешком, защото бях много слаб и брат ми не искаше да се уморявам, толкова повече, че намираше тая книга не за моите години. Но аз го чаках да заспи и тогава запалвах лампата и жадно взимах в ръката си прочутия роман. Четвърти клас в Битоля бях погълнат от уроците си. След това постъпих в Галатасарайския лицей в Цариград. Аз не знаех, че там са учили двама български поети – Константин Величков и Стоян Михайловски. И по-късно, като научих това, не бяха техните имена, които възбудиха у мен литературната амбиция. Тя ми дойде по друг път. В Битоля учител по словесност – така се наричаха уроците по български – ни беше Гьорче Петров. Сух ум, той нито нам можеше да даде да разберем, нито сам разбираше как трябва да се пише. Това научих в лицея. Казваха ни, че за всяко нещо, което има да напишем, трябва най-напред да си направим план, като пазим правилата за мярка и съразмерност, да бъдем крайно внимателни при подбора на думите, като отбягваме особено многобройните прилагателни, защото те често са паразитни. Гледаха също да развият въображението ни. Първото домашно, което нашият учител по френски мосю Дюбоа ни даде, когато вече доста знаех езика, беше на тема „Напишете мемоарите на един бастун“. Той ни даде някои общи упътвания.
   Бастунът казва: „Бях изложен на витрината на един магазин. Някои ме харесваха, но нямаха пари да ме купят. Други имаха пари, но не ме харесваха. Най-после един ме купи.“ После трябваше да разкажем през кои ръце е минал, докато най-накрая един го загубил. Нужно бе всичките приключения на бастуна сами да измислим.
   Не се отличавах много в измислянето и ми стана мъчно. Тогава реших да опиша нещо, което съм видял.
   През моето детство, когато баща ми отиваше в Битоля по търговия, ме вземаше понякога със себе си. Отсядахме в „Ингилис хани“, стар хан, където, ако се съди по името му, са идвали, види се, в старо време търговци англичани. Всичко, което бях видял там, оставаше живо в паметта ми. Понякога пристигаха кервани. Конете се разтоваряха сред обширния двор. Мяркаха се странни за мен фигури и се чуваха шумни гласове. На първия етаж околовръст двора имаше за пътниците стаи, пред които оставаше широко, свободно място за минаване. Тук пътниците се прибираха привечер, при хубаво време. Когато с баща ми се качвахме от гостилницата и минавахме оттам, за да отидем в нашата стая, аз любопитно отварях очите си. Пътниците образуваха пъстра гледка: някой си прави сметките и се разправя; друг свири на тамбура и си тананика; трети пуши наргиле. Всичките тези впечатления бяха още пресни у мен и се заех да ги предам. Смятах, че съм успял.
   Много мъчно е за един човек да анализира свои състояния на духа от толкова далечно време, но мисля, че тогава именно у мен се роди желанието да пиша. Фактически тогава и започнах...

Издателство Изток-Запад


неделя, 7 декември 2014 г.

Никола Вапцаров >> Борбата е безмилостно жестока

Лириката, художествената и критична проза и животопис на Вапцаров

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
                                                  толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

                            14 ч. – 23.07.1942 г.

Издателство Захарий Стоянов

Борбата е безмилостно жестока
в Pimodo

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Атанас Далчев >> Избрано

Стихотворения, избрани фрагменти и преводи

Книгите

На К. Гълъбов

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

1926

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Елиф Батуман >> Изстъпления. Приключения с руските книги и с хората, които ги четат

Есетата на Батуман не са познатите ни от училище или университета скучни лекции по литература, а забавни и духовити текстове с вплетени в тях лукав хумор и дори абсурд...

В Изстъпления Елиф Батуман разследва евентуално убийство, извършено в семейното имение на Толстой; пътуванията ѝ я отвеждат в Станфорд, Швейцария, Самарканд и Санкт Петербург; върви по стъпките на Пушкин в Кавказ, научава защо в древния език на узбеките има сто различни думи за „плач“… Седемте есета в сборника трудно могат да бъдат отнесени към определена категория – изкуството на литературната критика се прелива в личния опит, в академичната работа и във всекидневието. Макар че свързващият елемент е обожанието на руската литература.

Изстъпления е автобиографично четиво, чиито главни герои са Толстой, Исак Бабел и Пушкин. Интригуващо съчетание между пътепис, автобиография и литературна критика, което предлага един много новаторски поглед върху произведенията на някои от най-великите писатели на Русия.

Издателство Сиела



сряда, 10 юли 2013 г.

Марсел Пруст >> Аферата Льомоан

Упpажнeниe пo имитиpанe на стила на pазлични писатeли – Балзак, Флoбep, бpатя Гoнкуp...

Mакаp самият Пpуст да наpича свoитe пастиши „лeки упpажнeния“, тoй сe надява, чe „тoзи нисш жанp би мoгъл навяpнo да станe нeщo катo кoсвeна и пo-дискpeтна, пo-кpатка и пo-eлeгантна фopма на литepатуpна кpитика“.

За да разбереш една дълбока мисъл, трябва да имаш дълбока мисъл. Това изисква усилие, от цялото сърце на човек. Книгите, които наистина поглъщаме, са тези, които четем с истински апетит, за които работим здраво, защото се нуждаем много от тях. Марсел Пруст


Издателство Рата София


Аферата Льомоан
в Хеликон

Аферата Льомоан
в Books.bg

петък, 29 март 2013 г.

Анжела Димчева >> И критиката е любов

И критиката е любов е калейдоскопично око към съвременната българска литература...

Книгата включва статии за Радой Ралин, Николай Кънчев и Любомир Левчев; рецензии за Блага Димитрова, Добромир Тонев, Йордан Янков, Елка Няголова, Валентина Радинска, Виктор Самуилов, Николай Милчев, Павлина Павлова, Неда Антонова, Донка Петрунова, Александър Томов, Николай Табаков и още десетина известни имена на съвременната литература. Третият раздел е събрал интервюта с известни фигури от културния ни живот - Леда Милева, Валери Петров, Любомир Левчев...



Издателство Персей



петък, 1 февруари 2013 г.

Калина Стефанова >> Още театър, още свят

Пътешествие из света на театъра и театъра на света. От Япония до Канада. От Швеция до ЮАР. През Китай, Южна Корея и, разбира се, театрална Европа...

Още един опит да бъдат уловени и пресъздадени онези мигове от Голямото Изкуство, които уж безвъзвратно отлитат – нали театърът се случва само тук и сега – ала, всъщност, остават толкова трайна диря в душите ни, че ни правят веднъж завинаги други. Или може би просто ни връщат към нас. Като ни припомнят какви сме дълбоко в себе си.

В този смисъл “Още театър, още свят” е също и опит за предоставяне на възможно най-убедителен “доказателствен материал” в защита на една естетическа и житейска позиция, свързана с красотата, хармонията и Доброто...


Издателство Унискорп



събота, 19 януари 2013 г.

Едгар Алън По >> Гарванът

Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото? Едгар Алън По

... Разгневен, свалих капака от прозореца и сякаш
дързък порив тук изпрати Гарванът от древността.
Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна
със осанка благородна той на моята врата.
Върху бюста на Палада над самотната врата.
Стихна после с вечерта.

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика
с важния си вид и черни абаносови пера.
"Въпреки че си проскубан, зная, че си смел и ужас
на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.
Как е знатното ти име край реката на Нощта?"
Той изрече: "Вечността!"...

Издателство Зограф

Гарванът - Български преводи и критиката за тях в Хеликон

Гарванът - Български преводи и критиката за тях
в Books.bg

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Атанас Далчев >> Поглед зад очилата

В книгата са включени поезията на един от най-значимите ни поети и неговото критическо и теоретично дело - фрагменти и статии; материали за Далчев от Розалия Ликова, Милена Цанева, Чавдар Добрев, Иван Гранитски и Ангел Игов

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.


И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Издателство Захарий Стоянов



събота, 12 януари 2013 г.

Петър Увалиев >> Граматика на зрителното

“Аз съм езиковед и нищо присъщо на езикознанието не ми е чуждо” Роман Якобсон

Намерението на този текст е да очертае строежа на нова граматика на зрителното. Подобно твърдение лесно би могло да се стори някому изблик на високомерие. В действителност то е акт на почит. Онова, което ще трябва да кажа е преди всичко дан към паметта на Роман Якобсон, един от основателите на съвременното езикознание... Именно ранният му интерес към кубизма и футуризма го изведе на пътя към радикално ново разбиране за вътрешните извори на езика. Зрителните строежи го накараха да преоцени езиковите построения. Но Якобсон изплати и заплати многократно дълга си към изкуството. Разбулвайки загадките на езиковото общуване, той се присъедини към малцината избрани, които показаха на изкуствоведите напълно нов начин за по-тънко разбиране на скритата същност на зрителното общуване. Петър Увалиев

Издателство Анубис



понеделник, 15 октомври 2012 г.

Фридрих Ницше >> Залезът на кумирите

„От самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рациоиалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за националсоциалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и атеисти, за антисемити и иудофили, за консерватори и авангардисти, и дори за феминисти, вегетарианци и всякакви привърженици и противници на културата и всевъзможни културни ценности...“ проф. д-р Исак Паси

Да запазиш своята веселост пред мрачното и ужасно отговорно дело е повече от изкуство. И все пак – има ли на света нещо по-нужно от доброто настроение? Не успява онзи, на когото липсват дързост и лудория. Едва излишъкът от сила е доказателство за нейното съществуване. Преоценка на всички ценности – чудовищната черна въпросителна, засенчваща оногова, дръзнал да преоценява – такава съдбовна задача изисква всеки миг да си озарен от слънчевите лъчи, да си се отървал от тежката, от прекомерната сериозност. Всяко средство за целта е оправдано, всеки „случай“ е щастие. И преди всичко войната. Именно тя е била най-умното и правилно действие на всеки задълбочен дух, в самото раняване се съдържа изцелението. Една сентенция, въпросът за чийто произход предоставям на учената любознателност, отдавна вече е моят девиз: increscunt animi, virescit virtus.
Друго средство, което при известни обстоятелства предпочитам, е изследването на боговете. На земята съществуват повече богове, отколкото реалности, оттук и моят „зъл поглед“ към този свят, и злото ми ухо… Да зададеш своите въпроси с чук в ръка и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелствуващ за изсъхнали вътрешности – какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително.
Както се вижда от заглавието, това писание ще бъде една почивка преди всичко – едно слънчево зайче, едно отклонение от безделието на психолога. А защо не и една нова война? Този кратък текст е всъщност велико обявяване на война, а що се отнася до изследването на боговете, става дума не за временните, а за вечните богове, които чукът ще провери като камертон. Защото няма по-остарели, по-убедителни и по-високомерни богове… И по-кухи… Това не пречи на всички да вярват в тях, макар понякога, от благородство навярно, да не ги наричат богове. Фридрих Ницше

Издателство Захарий Стоянов



вторник, 25 септември 2012 г.

Кина Къдрева >> За феномена художествено слово

Труд с много открития и хипотези в сложната материя на словото, на художественото слово и на творческия процес

Книгата „За феномена художествено слово“ е свободен разговор по въпросите на деликатната тема за изкуството на художественото слово, както и за творческия процес и творческите и професионалните страни и проблеми на създаването на литературното произведение.
Тя няма претенциите за системно научно изследване.
Това е книга за същността, неподменимостта и смисъла на изкуството на художественото слово.


АИ Проф. Марин Дринов