Тайлор Диниш >> Повърхността на сянката

Тръгнал за приказка, а се озовал на погребение...

Побладо Ориентал и Пасу ду Кати са две градчета, разделени от булевард Интернационал, който служи за граница между Бразилия и Уругвай. Казват, че писмо, изпратено от едната страна на улицата за получател от другата страна ще се бави един месец, докато пристигне, защото първо трябва да иде до Рио де Жанейро или до Монтевидео и чак тогава да се върне.

До тази граница стига и Антонио, тръгнал от Порто Алегре, след една дълга нощ през пампасите, сред нощния пейзаж и обърканите си спомени за приятелката от младини Адел. Посреща го Бланка Лусия, в своята проядена от времето къща, с новината за смъртта на нейната майка. Тръгнал за приказка, а се озовал на погребение. Границата между светлината и сянката, между португалския и испанския, между разказвачи, които се редуват, между съмнения и истини, които не са конкретни като булевард Интернационал. Именно върху тях мисли да балансира Антонио, в един сюжет, който се случва в негово отсъствие и в който той участва, без да се усети. Когато се осъзнава, купува един нож и се включва в Нощта на маскираните – древен езически ритуал за викане на късмета. И наблюдава всичко, докато из улиците на двете страни върви шествието на Седемте вдовици от Улица Разочарование, които се молят за душите на безпомощните.

Преводач Антония Пеева

Издателство Весела Люцканова

Повърхността на сянката в Pimodo