До тази граница стига и Антонио, тръгнал от Порто Алегре, след една дълга нощ през пампасите, сред нощния пейзаж и обърканите си спомени за приятелката от младини Адел. Посреща го Бланка Лусия, в своята проядена от времето къща, с новината за смъртта на нейната майка. Тръгнал за приказка, а се озовал на погребение. Границата между светлината и сянката, между португалския и испанския, между разказвачи, които се редуват, между съмнения и истини, които не са конкретни като булевард Интернационал. Именно върху тях мисли да балансира Антонио, в един сюжет, който се случва в негово отсъствие и в който той участва, без да се усети. Когато се осъзнава, купува един нож и се включва в Нощта на маскираните – древен езически ритуал за викане на късмета. И наблюдава всичко, докато из улиците на двете страни върви шествието на Седемте вдовици от Улица Разочарование, които се молят за душите на безпомощните.
Преводач Антония Пеева
Издателство Весела Люцканова
Повърхността на сянката в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар