Софокъл >> Трагедии

„Едип цар“, „Едип в Колон“, „Антигона“, „Аякс“, „Филоктет“, „Електра“ и „Трахинянките“

АНТИГОНА
Исмено, сестро, нямат край бедите,
които наследихме от Едип,
с които ни е до живот отрупал.
И без това не ни остана горест,
ни зло, ни срам, ни хули, ни безчестие,
които ти и аз да не изпатим.
И ето, казват, царят
е заповед издал в града отново.
И знаеш ли? Не си ли чула ти
за новите беди, които враговете
за нашите приятели приготвят?

ИСМЕНА
Ни радостна, ни скръбна вест
за нашите приятели не съм
аз чувала, откакто в оня ден
изгубихме и двамата си братя,
самоубили се един друг. А нощес
избягали войските аргивянски –
туй само зная, друго нищо, нищо,
ни радостно, ни скръбно.

АНТИГОНА
Знаех аз
и затова от къщи те извиках,
да ти го кажа насаме…

ИСМЕНА
Какво е?
Ти нещо си унесена, бленуваш.

АНТИГОНА
О, как? Креон е заповед издал
единия ни брат да погребат
а другият остава на позора.
Той Етеокъл, казват, е погребал
И го изпратил с чест при мъртъвците;
а за окаяния труп на Полиник
на гражданите строго забранил
чрез глашатаи – никой да не смее
да го погребва, нито пък оплаква;
без плач, без гроб – така да го захвърлят –
на хищни птици плячка подарена.
Това, говорят, благият Креон го правил
за тебе и за мене… Да, за мене!
Той сам ще дойде тук да обяви
високо волята си пред онези,
които още я не знаят. Не мисли,
че мярката е слаба: всеки
непослушен сред града пребит
със камъни ще бъде от народа.
Това е всичко; ще покажеш днес
дали си с благородна кръв, или
на благородни – щерка недостойна.

ИСМЕНА
Що бих могла, злочеста, аз да сторя?

АНТИГОНА
Бъди до мен, на мен ела на помощ...

Издателство Захарий Стоянов

Трагедии в Хеликон

Трагедии в Books.bg

Аристотел >> За поетическото изкуство

Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва... Аристотел

Изглежда, че две, и то естествени причини са породили изобщо поезията. Първо, склонността към подражание е вродена на хората още от детска възраст и те се отличават от другите живи същества по това, че са най-способни да подражават и че първите си знания добиват чрез подражание. Второ, всички хора изпитват удоволствие от изобразеното, а доказателство за това е практиката: ние с удоволствие разглеждаме най-точното изображение на неща, които сами по себе си са неприятни за окото, например изображения на най-противни животни и на трупове. Причина за това е още фактът, че познанието е във висша степен приятно не само за философите, но и за останалите хора, с тази разлика, че последните се приобщават за кратко време към него. Хората изпитват радост, когато гледат картини, защото, като ги съзерцават, могат да се учат и умозаключават какво представя всяко нещо – например че това е този и този човек. Ако гледащият не го е виждал по-рано, творбата ще му достави удоволствие не с това, че е подражание, а с изпълнението си, с багрите си или с друга подобна причина...

Издателство Захарий Стоянов

За поетическото изкуство в Хеликон

За поетическото изкуство в Books.bg

Еврипид >> Трагедии

Шест трагедии на Еврипид - непревеждани досега или превеждани много отдавна, - подредени хронологично по реда на поставянето им в Атина

"Алкестида" - най-ранната творба, достигнала до нас, - е вълнуващ разказ за саможертвата на предана съпруга.

"Медея" е сред прочутите произведения на Еврипид; тя е част от митологичния цикъл за пътуването на Аргонавтите, но авторът внася нови събития в мита, правейки от Медея детеубийца.

"Андромаха" е част от Троянския митологичен цикъл, посветена на съдбата на вдовицата на Хектор в плен на Елада.

"Ион" е трогателна история на син на бог Аполон от смъртна жена, подхвърлен от майка си и после повторно намерен от нея.
"Вакханки" - разказ от Тиванския митологичен цикъл за въдворяването на култа на бог Дионис в родната му Тива и

"Ифигения в Авлида" - пиеса за заминаването на ахейците към Троя и за жертвата на дъщерята на Агамемнон Ифигения, за да може походът да се осъществи, са двете последни пиеси на Еврипид, писани при двора на македонския цар Архелай, където трагическият поет прекарва последните години от живота си.

Издателство Ерго

Еврипид Трагедии в Хеликон

Еврипид Трагедии в Books.bg

Клавдий Елиан >> Всякакви истории

Римлянин, владеещ атическия език по-добре от атиняните по рождение, Елиан не вярвал на угодниците, които го величаели като софист, не се ласкаел и не се възгордявал. Разбирайки, че няма дарбата на оратор, Елиан започнал да пише и с това се прославил...

Пише история по начин, различен от този на своите съвременници. За него историята на обществото и природата е съкровищница, от която могат да се почерпят впечатляващи примери за поука, но и за развлечение на читателя.

Затова и книгата изобилства с примери от различни области на познанието, забележителни събития и случки от живота на елините, персите, индусите, всевъзможни анекдоти, любопитни етимологии, описания на местности, нрави, обичаи.

Стилистичният маниер покорява читателя с необичайната си форма. Това отличава Елиан от другите представители на тъй наречената „втора софистика“, които строго се придържат към традицията на историците от класическия период – Херодот, Ксенофонт, Тукидид.

Издателство Кибеа

Всякакви истории в Хеликон

Всякакви истории в Books.bg