„Едип цар“, „Едип в Колон“, „Антигона“, „Аякс“, „Филоктет“, „Електра“ и „Трахинянките“
АНТИГОНА
Исмено, сестро, нямат край бедите,
които наследихме от Едип,
с които ни е до живот отрупал.
И без това не ни остана горест,
ни зло, ни срам, ни хули, ни безчестие,
които ти и аз да не изпатим.
И ето, казват, царят
е заповед издал в града отново.
И знаеш ли? Не си ли чула ти
за новите беди, които враговете
за нашите приятели приготвят?
ИСМЕНА
Ни радостна, ни скръбна вест
за нашите приятели не съм
аз чувала, откакто в оня ден
изгубихме и двамата си братя,
самоубили се един друг. А нощес
избягали войските аргивянски –
туй само зная, друго нищо, нищо,
ни радостно, ни скръбно.
АНТИГОНА
Знаех аз
и затова от къщи те извиках,
да ти го кажа насаме…
ИСМЕНА
Какво е?
Ти нещо си унесена, бленуваш.
АНТИГОНА
О, как? Креон е заповед издал
единия ни брат да погребат
а другият остава на позора.
Той Етеокъл, казват, е погребал
И го изпратил с чест при мъртъвците;
а за окаяния труп на Полиник
на гражданите строго забранил
чрез глашатаи – никой да не смее
да го погребва, нито пък оплаква;
без плач, без гроб – така да го захвърлят –
на хищни птици плячка подарена.
Това, говорят, благият Креон го правил
за тебе и за мене… Да, за мене!
Той сам ще дойде тук да обяви
високо волята си пред онези,
които още я не знаят. Не мисли,
че мярката е слаба: всеки
непослушен сред града пребит
със камъни ще бъде от народа.
Това е всичко; ще покажеш днес
дали си с благородна кръв, или
на благородни – щерка недостойна.
ИСМЕНА
Що бих могла, злочеста, аз да сторя?
АНТИГОНА
Бъди до мен, на мен ела на помощ...
Издателство Захарий Стоянов
