Фредерик Форсайт >> Досието О.D.E.S.S.A.

Досието O. D. E. S. S. A. съдържа ужасяващи факти за тайната организация на бившите есесовци или ,,Кафявият октопод“ – могъща финансова империя с интереси по целия свят. И един чудовищен замисъл...

ДНЕВНИКЪТ НА СОЛОМОН ТАУБЕР

ПРЕДГОВОР

   Казвам се Соломон Таубер, евреин съм и скоро ще напусна този свят. Реших да сложа край на живота си, защото той вече няма стойност за никого и няма какво друго да направя. Всичко, което се опитах да направя със своя живот, се оказа безплодно и напразно. Защото злото, с което се сблъсках в живота, оцеля и процъфтява, а доброто отдавна е покрито от праха на забравата. Приятелите ми – онези невинни страдалци и жертви, отдавна са мъртви, а наоколо виждам единствено лицата на техните убийци. Виждам ги всеки ден. Нощем обаче пред очите ми изплува образът на моята съпруга Естер, която отдавна е мъртва. Аз самият останах жив дълго само защото бях решил да свърша на всяка цена една работа, да присъствам на нейния справедлив финал. Но вече зная, че това никога няма да стане.
   Не изпитвам нито омраза, нито обида към германския народ. Всъщност народът никога не може да бъде лош – такива са само отделните индивиди. Прав е английският философ Бърк, като казва: „Не познавам начин, по който бих могъл да осъдя цяла нация.“ Колективната вина не може да съществува. Още в Библията се разказва как Бог поискал да унищожи Содом и Гомор, тъй като там живеели обзети от злото хора. Искал да ги унищожи заедно с жените и децата, но изведнъж открил, че сред тях живее и един праведник. Бог без колебание го пощадил. Следователно вината е толкова индивидуална, колкото и избавлението.
   Когато напуснах концлагерите на Рига и Щутхоф, когато оцелях след „похода на смъртта“ до Магдебург, когато през април 1945 година тялото ми беше освободено от английските войници, но душата ми остана в окови, аз мразех света. Мразех хората, мразех дърветата и камъните. Мразех ги, защото всички се бяха наговорили да ми причиняват страдание. Но най-много мразех германците. Хиляди пъти си задавах един и същи въпрос – защо Бог не ги беше поразил ведно с жените и децата им, защо не ги беше унищожил до последния човек, защо не беше превърнал в прах техните земи и градове. Заради тази крещяща несправедливост намразих и Него. Плачех от безсилна мъка, плачех, че Той беше изоставил мен и моя народ – неговите истински избраници. Тогава стигнах дотам, че се усъмних в Неговото съществуване.
   Но с течение на времето отново се научих да обичам. Да обичам камъните и дърветата, небето над мен, течащата през града река, бездомните кучета и котки, надничащите между паветата стръкчета трева, да обичам дори децата, които бягаха от мен, защото съм грозен. Не ги виня. Една френска поговорка гласи: „Да разбереш, означава да простиш.“ Когато човек успее да разбере хората с цялата им наивност и страх, с цялата им алчност и жажда за власт, с цялото им примирение и лековерие към онзи, който най-силно крещи – тогава човек може да прости. Да, може да прости всичко, което са сторили. Но не и да го забрави.
   Съществуват хора, чиито престъпления надхвърлят границите на възприятията. Именно затова такива престъпления не могат да бъдат опрощавани, а тук се крие и най-големият ни провал. Защото тези хора са все още сред нас разхождат се из нашите градове, работят в нашите канцеларии, обядват в нашите ресторанти, усмихват ни се и стискат ръцете ни, обръщат се с прозвището „камерад“ към наистина достойни хора. Провалът ни се крие във факта, че те продължават да живеят. При това живеят не като отхвърлени от обществото престъпници, а като уважавани граждани въпреки факта, че завинаги са омърсили един цял народ със своето индивидуално зло. Това според мен е провалът – моят, вашият, на всички.
   На края, с течение на времето, аз отново се научих да обичам Бога. Научих се отново да искам прошка от Него – прошка за всичко, което съм вършил в разрез с Неговите закони. А то никак не беше малко...

Издателство Емас

Досието О.D.E.S.S.A. в Хеликон

Досието О.D.E.S.S.A. в Books.bg

Джон Льо Каре >> Дама, поп, асо, шпионин

Джордж Смайли трябва да открие съветската къртица, проникнала в „Цирка“, най-висшия ешелон на британските разузнавателни служби...

   В действителност, ако старият майор Доувър не се беше гътнал на надбягванията в Тонтън, Джим изобщо нямаше да се озове в училището на Търсгуд. Той пристигна в средата на срока без събеседване, някъде към края на май, макар че времето с нищо не го подсказваше, нает чрез една от по-пъргавите агенции за подбор на начални учители, за да поеме часовете на стария Доувър, докато не намерят по-подходящ кандидат.
   – Филолог – обяви Търсгуд в учителската стая, – временна мярка – и отметна перчем в своя защита.
   – Казва се Придо. – Той произнесе името буква по буква, консултирайки се с малко листче, тъй като не преподаваше френски. – Малкото му име е Джеймс. Мисля, че ще ни свърши работа до юли.
   Колегите му веднага разбраха намека. Джим Придо беше бедният роднина в учителската общност. Той попадаше в същата жалка категория като мисис Лъвдей, която притежаваше астраганено палто и беше смятана за полубожество, докато чековете й не се оказаха без покритие, или мистър Молтби, пианистът, когото извикаха от репетиция на хора, за да помогне на полицията в някакво разследване и поне доколкото беше известно, още им помагаше, защото сандъкът с вещите му си стоеше на тавана в очакване на по-нататъшни указания. Неколцина от колегите, най-вече Марчбанкс, настояваха да се отвори този сандък. Според тях той съдържаше отдавна изгубени съкровища, като например снимката в сребърна рамка на Апрахамяновата майка ливанка, швейцарското ножче на Бест-Инграм и часовника на медицинската сестра. Търсгуд обаче решително се възпротиви на техните попълзновения. Бяха изминали едва пет години, откакто наследи училището от баща си, но вече беше разбрал, че е по-добре някои неща да си стоят заключени...

Издателство Колибри

Дама, поп, асо, шпионин в Хеликон

Дама, поп, асо, шпионин в Books.bg

Ян Флеминг >> В служба на нейно величество

Живей и остави другите да умират. Ян Флеминг

Високо в Алпите загадъчен учен провежда смущаващо секретни изследвания върху алергиите. Няколко различни следи сочат, че мистериозният учен най-вероятно е оцелелият при „Операция Мълния“ ръководител на зловещата терористична организация СПЕКТЪР.

За броени дни преди Коледа Бонд трябва да разкрие какви са пъклените кроежи на тайната организация, да спре разпространяването на птичия грип, да се внедри в корсиканската мафия и... да се ожени.

Издателство Труд

В служба на нейно величество в Хеликон

В служба на нейно величество в Books.bg

Даниъл Силва >> Портретът на един шпионин

Йеменец, бивш сътрудник на ЦРУ, създава нова терористична мрежа, за да унищожи Запада...

Приятен уикенд в Лондон, превърнал се в кошмар. Разхождайки се със съпругата си, Габриел Алон забелязва мъж, който отговаря на профила на типичния атентатор самоубиец. Но преди бившият агент на Мосад да успее да предотврати атентата, терористът успява да взриви експлозива.
Измъчван от угризения, че не е могъл да спаси десетки невинни жертви, Габриел се оттегля в английската провинция.
Скоро обаче е повикан във Вашингтон, където получава задачата да предотврати предстоящи терористични атаки, организирани от Рашид ал Хусейни, нов радикален водач.
Габриел и екипът му съставят план как да разрушат новата терористична мрежа. Обаче Алон трябва да се обърне към една жена от миналото си – Надия ал Бакари. Ще приеме ли тя да работи с човека, убил баща й?

Издателство Хермес

Портретът на един шпионин в Хеликон

Портретът на един шпионин в Books.bg

Ян Гиу >> В интерес на нацията

Заместник главнокомандващият и началник на всички руски разузнавателни и диверсионни служби в Балтийския регион се появява в посолството на Швеция в Кайро и потърсва политическо убежище

Информацията на дезертьора е от изключително значение. Но руската шпионска мрежа вече е задействана – смъртната му присъда е подписана и той трябва да бъде екзекутиран, преди да е осъществил сделката си. За шведите е важно беглецът дискретно и бързо да бъде превозен до Стокхолм. Но египетските власти не желаят пряк сблъсък на чужди сили в страната си. Затова поставят условие: само един придружител, без афиширане на чуждо военно присъствие. Мисията е поверена на Карл Хамилтън. Нарежданията са кристално ясни: всички средства са позволени в интерес на нацията...

Издателство Персей

В интерес на нацията в Хеликон

В интерес на нацията в Books.bg