Гушата вдигна високо ръце и обърна длани напред. Опита се да спре треперенето им.
– Добра вечер!
Лицата се извърнаха рязко към него. Ръцете се стрелнаха към оръжията. Един грабна лъка си и Гушата усети стомаха си да се свива на топка, но преди онзи да опъне тетивата, седящият до него протегна ръка и го спря.
– Ей, кротко бе, Червен гарван.
Заговорилият беше едър възрастен войн, с гъста, посивяла, сплъстена брада. На коленете му лъщеше острието на меч, изваден от ножницата и готов за действие. Гушата разпозна лицето и по устните му се плъзна усмивка – шансовете се накланяха в негова полза.
Наричаха го Сухара, именит войн, познаваха се от едно време. С Гушата се бяха били на една и съща страна дълги години, после още по-дълги един срещу друг. Но репутацията му беше добра. Ветеран с много опит, склонен първо да премисли, а после да убива, не обратното, което в последно време беше на голяма почит в Севера. Явно той беше главатар на групата, защото онзи, когото нарече Червен гарван, се намуси, но за най-голямо облекчение на Гушата послушно свали лъка. Очевидно Сухара не искаше никой да умира тази вечер, което важеше с двойно повече сила за самия Кърнден. От друга страна, оставаха още няколко часа тъмнина, а наоколо имаше доста наточена стомана.
– Мътните да го вземат. – Сухара не помръдна, седеше неподвижно, почти като един от Героите, но Гушата знаеше, че в момента мисълта му препуска. – Ако не ме лъжат очите, това, дето излезе от тъмнината, е Кърнден Гушата.
– Не те лъжат.
Кърнден направи няколко предпазливи крачки напред, като продължаваше да държи ръцете си високо вдигнати над главата. Опита да не обръща внимание на прикованите в него осем чифта враждебни очи.
– Побелял си, Гуша.
– Ти също, Сухар.
– Е, знаеш как е. Война. – Възрастният войн потупа корема си. – Изнервя ме напоследък.
– Да ти призная, мен също.
– На кого е притрябвало да е войник в днешно време?
– Скапана работа е това. Но знаеш какво казват: старите коне нови огради не прескачат.
– Аз в последно време гледам въобще да не скачам – отвърна Сухара. – Чувам, че сега се биеш за Дау Черния. Дузината ти също.
– Като цяло гледам да свеждам боя до минимум, но относно това, на чия страна, да, прав си. Сега Дау плаща кашата.
– Обичам каша – каза Сухара.
Погледът му се отмести към огъня и той замислено разрови жарта с пръчка.
– Моята Съюзът я плаща.
В този момент хората му вече бяха на нокти – езиците облизваха нервно устни, пръстите потрепваха по оръжията, очите святкаха. Вдигна очи.
– Това май ни поставя един срещу друг, а?
– Ще оставим ли нещо толкова дребно като това, кой на коя страна е, да ни развали приятелския разговор?
Лицето на Червения гарван се наля с кръв, сякаш самата дума „приятелски“ му подейства като обида.
– Дай просто да очистим копелето! – изръмжа той.
Сухара се извърна бавно към него и лицето му се изкриви в презрителна гримаса.
– Ако стане чудо и ми потрябва мнението ти, ще ти кажа. Дотогава си затваряй устата, малоумнико. Човек с опита на Кърнден Гушата не би се дотътрил тук посред нощ просто ей така, за да бъде очистен от такива като теб. – Очите му прескочиха по няколко от каменните блокове, после се върнаха към Гушата. – А ти защо си сам? Омръзна ти да се биеш за онова копеле Дау и дойде да се присъединиш към Кучето ли?
– Не бих казал. Да се бия на страната на Съюза, не ми е в стила, нищо лично към онези, на които е. Всеки си има причини.
– Аз също гледам да не виня човек за избора му на приятели.
– Има свестни хора от двете страни – каза Гушата. – Работата обаче е там, че Дау ме прати на Героите. Да поостана малко, да огледам добре, да видя дали Съюзът не идва насам. Но може пък ти да ми спестиш усилията. Идва ли Съюзът насам?
– Знам ли.
– Ама ти си тук.
– Не бих му придавал много значение на това. – Сухара огледа хората си около огъня и в погледа му нямаше много радост. – Както виждаш, сам съм с дузината си. Кучето ме прати тук горе. Да поостана малко, да си отварям очите за Дау Черния и хората му. –
Той повдигна въпросително вежди. – Мислиш ли, че ще се появят насам?
– Знам ли – ухили се Гушата.
– Ама ти си тук.
– Не бих му придавал много значение на това. И аз съм сам с дузината си, всички с изключение на Брайдиън Потопа, счупи си крака преди няколко месеца и го оставихме да се оправя.
Сухара се усмихна унило, разръчка отново жарта и вдигна облак искри в мрака...
Издателство Колибри
Герои в Хеликон
Герои в Books.bg
