Димитър Стайков >> Човешкият цирк и Крикор Азарян

„На маестро Крикор Азарян с преклонение“

   Скъпи приятелю,

   Видя ли, че не е никак страшно човек да е на 50 години! Какво ти страшно, напротив, опасно е!... Бъди жив и здрав и все така и занапред бъди Крикор Азарян! За да можем да ти се възхищаваме и за да можем също така да те упрекваме. Твоята възраст е извънредно красива, в тази възраст човешкото сърце е пълно с нежност, тиха печал, с мълчаливи радости и с една безкрайна, лепкава, но топла и приятна, изключително човешка тъга, която като тънка пара опасва цялата ни земя, целия твой живот опасва, дими леко, сякаш е жива и диша, и там някъде, сред тази подвижна пара нещо шава, нещо бърбори, откъслечен смях се чува, човешки стон също така отеква тихо и пропада, без да остави следа подир себе си.
   И ето че това, подвижното, скъпи приятелю, се оказва твоят Театър! Това е театърът на Човека, твоят свят и твоят живот едновременно. А около шаващото, подвижното, възклицаващото или стенещото се трупат хора, кога повече, кога по-малко (аз също се струпвам в тая навалица), за да видят именно твоя театър...
   Съдбата е била щедра към теб, но като е проявила щедрост към таланта ти, то тя те е натоварила допълнително с тежък товар и сега, от върха на твоите 50 години сам виждаш, че ако по невнимание си оставял част от това по пътя си, то сега ще трябва да се върнеш назад (и много пъти да се връщаш назад), за да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой друг да изнесе, сам ти ще трябва пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си...
   Аз отсъствах известно време и когато се върнах, помежду писмата, получени у дома, заварих едно писмо от непознат арменец. Между другото, този човек ме запитваше ето така: „Абе, другарю Радичков, не се ли намери в тоя див северозапад поне един арменец!“ Аз дълго мислих над това запитване и накрая си казах: „Ама, разбира се, че има такъв, само че не съумях досега да го разположа епически посред моите бедни орници, посред добитъка и дивотията на моя беден северозапад, но ако ми стигнат силите, скъпи приятелю, то обещавам ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец именно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, звук или музикален тон от Комитас, старозаветен човек, който е толкова стар (много по-стар от грузинците), че помни кога Ной е пристигнал в края на потопа на планината Арарат." Йордан Радичков, 1984

Хартиено издание и е-книга

Издателство Intense

Човешкият цирк и Крикор Азарян в Хеликон

Човешкият цирк и Крикор Азарян в Books.bg

Симон Урбан >> План D

ГДР през 2011 г...

   Източен Берлин, есента на 2011 година: обединението на двете Германии не е успяло, Егон Кренц е на власт вече двайсет и две години, а Германската демократична република - пред фалит. Столицата ѝ прилича на грохнало чудовище, задръстено и вмирисано от милионите мотори на автомобилите Фобос, наследили някогашния Трабант. За да оцелее, социализмът има един-единствен шанс: да преговаря с ФРГ и нейния федерален канцлер Оскар Лафонтен за икономически облекчения.
   Но ето че един бивш съветник на Кренц е намерен обесен и всички следи водят към Щази. Когато за убийството информира и седмичникът Шпигел, става ясно: ако невинността на Щази не се докаже, с ГДР е свършено.
   В сивочерния, занемарен Източен Берлин Мартин Вегенер от Народата милиция и западногерманският му колега Рихард Брендел се опитват да открият убийците – и откриват причините за катастрофата на ГДР.

Издателство Атлантис - КЛ

План D в Хеликон

План D в Books.bg

Петя Александрова >> Смокиново момиче

Приключенията на Фира и нейните приятели

   Случи ми се! Случи ми се! Толкова бях замаяна от щастие, че на улицата срещнах проклетата комшийка Гена и я поздравих. И тя, представяте ли си, даже ми се усмихна и рече: „Много си се разхубавила и пораснала. Яяя, каква хубава коса имаш.“ и посегна да ме погали. Да, и неприятните хора понякога са добрички. Веднага влязох в къщи, отидох до огледалото и се погледнах. Наистина съм пораснала и изглеждам... различно, сякаш за един ден съм се променила. Никога не съм забелязвала, че очите ми така блестят, сякаш вътре има лампички. И имам такова сладко малко носле, не е такава чушка като на Яна от нашия клас. За косата няма две мнения – като на самодива е, особено като е на плитка, а после я разреша. Днес така бях направила и може би датова ми се случи. Не смея да го кажа на глас от страх, че може някой да ме чуе. ЦЕЛУНА МЕ! ЦЕЛУНА МЕ! ТОЙ МЕ ЦЕЛУНА! Пипам си устните с пръсти, сякаш по тях има някаква следа – ама че съм смешна! Дали да кажа веднага на Васка или да си мълча известно време? Поне до утре боже би ще изтрая. Всъщност няма кой знае какво за казване, даже е малко глупаво като се разкаже. В часа по ръчен труд момчетата и момичетата се разделяме – те отиват долу в работилниците, а ние си седим в стаята и бродираме разни кърпички и карета. По едно време нашата учителка реши да прати бележка на тяхната учителка и аз трябваше да я занеса. В коридора към работилниците е полутъмно и отначало не го познах – Колето! И той беше тръгнал към нашата стая с бележка от тяхната учителка. Голям майтап! Посмяхме се малко в тъмното на стълбите и изведнъж усещам – той ме хваща за ръката. Чакам да видя какво ще се случи, но нищо... Просто седим и мълчим, а сърцето ми така бумти... После той ми каза: „Искаш ли да дойдеш с мене в неделя да гледаме „Трима мъже в снега“, май че е криминален. – В кое кино? – попитах аз, сякаш в нашия град има сто кина и това е най-важното. – в „Балкан“ – казва Колето и веднага след това се наведе и... Аз, като не знаех, че ще ме целува, се дръпнах и си ударих главата в стената. Нищо не разбрах от целувката, но съм сигурна ,че беше много хубаво, защото главата изобщо не ме заболя. Забелязала съм, че винаги е така: когато веднаж си изкълчих крака, защото скочих от автобуса в движение, много ме болеше, но, когато вечерта мама ми направи бухти с яйчен крем, забравих за болката и изядох дванайсет.
   Ох, Много съм щастлива...

Издателство Слово

Смокиново момиче в Хеликон

Смокиново момиче в Books.bg