Петя Александрова >> Смокиново момиче

Приключенията на Фира и нейните приятели

   Случи ми се! Случи ми се! Толкова бях замаяна от щастие, че на улицата срещнах проклетата комшийка Гена и я поздравих. И тя, представяте ли си, даже ми се усмихна и рече: „Много си се разхубавила и пораснала. Яяя, каква хубава коса имаш.“ и посегна да ме погали. Да, и неприятните хора понякога са добрички. Веднага влязох в къщи, отидох до огледалото и се погледнах. Наистина съм пораснала и изглеждам... различно, сякаш за един ден съм се променила. Никога не съм забелязвала, че очите ми така блестят, сякаш вътре има лампички. И имам такова сладко малко носле, не е такава чушка като на Яна от нашия клас. За косата няма две мнения – като на самодива е, особено като е на плитка, а после я разреша. Днес така бях направила и може би датова ми се случи. Не смея да го кажа на глас от страх, че може някой да ме чуе. ЦЕЛУНА МЕ! ЦЕЛУНА МЕ! ТОЙ МЕ ЦЕЛУНА! Пипам си устните с пръсти, сякаш по тях има някаква следа – ама че съм смешна! Дали да кажа веднага на Васка или да си мълча известно време? Поне до утре боже би ще изтрая. Всъщност няма кой знае какво за казване, даже е малко глупаво като се разкаже. В часа по ръчен труд момчетата и момичетата се разделяме – те отиват долу в работилниците, а ние си седим в стаята и бродираме разни кърпички и карета. По едно време нашата учителка реши да прати бележка на тяхната учителка и аз трябваше да я занеса. В коридора към работилниците е полутъмно и отначало не го познах – Колето! И той беше тръгнал към нашата стая с бележка от тяхната учителка. Голям майтап! Посмяхме се малко в тъмното на стълбите и изведнъж усещам – той ме хваща за ръката. Чакам да видя какво ще се случи, но нищо... Просто седим и мълчим, а сърцето ми така бумти... После той ми каза: „Искаш ли да дойдеш с мене в неделя да гледаме „Трима мъже в снега“, май че е криминален. – В кое кино? – попитах аз, сякаш в нашия град има сто кина и това е най-важното. – в „Балкан“ – казва Колето и веднага след това се наведе и... Аз, като не знаех, че ще ме целува, се дръпнах и си ударих главата в стената. Нищо не разбрах от целувката, но съм сигурна ,че беше много хубаво, защото главата изобщо не ме заболя. Забелязала съм, че винаги е така: когато веднаж си изкълчих крака, защото скочих от автобуса в движение, много ме болеше, но, когато вечерта мама ми направи бухти с яйчен крем, забравих за болката и изядох дванайсет.
   Ох, Много съм щастлива...

Издателство Слово

Смокиново момиче в Хеликон

Смокиново момиче в Books.bg