Човекът не бива да е абсолютен тиранин в обществото, населяващо света, а само конституционен монарх. Открай време мечтая за република, но си давам сметка, че нашата планета още не дорасла за тази форма на управление. Да, човекът е властелин на земята. Неизменно жънещ победи, гордо развява окървавеното си знаме по целия свят и владенията му вече са безгранични. От друга страна, той е парвеню – на мен не ми минават хвалбите му за синята му кръв. Опитва се да ни заблуди, че е подхвърлено бебе, като по чудо пренесено в детската стая на сътворението, и че е с много по-благороден произход от всички други обитатели на нашата планета. Вярно, че е чудато създание и че от самото начало проявява деспотизъм и високомерие. Още като единствено мъжко чедо, сучещо от гърдите на природата, той изблъсквал встрани другите деца на земята и жадно изсмуквал жизнената сила на майка си. Едва научил се да пълзи, одраскал лицето на кротката си бавачка и изпохапал по-слабите си доведени братя. Не е чудно, че като пораснал, станал тиранин, безмилостен протантроп, прегазващ всяко препятствие, смазващ всяка опозиция чрез правото на по-силния. Еволюцията направила лицето му плоско и така се разширило зрителното му поле, цивилизацията го въоръжила. Как мислите: могли ли са сърповидните нокти на Ursus spelaeus (пещерната мечка) да окажат съпротива на тризъбеца, обсипан с тръни или с остри като бръсначи мидени черупки? Могли ли са петнайсетсантиметровите кучешки резци на саблезъбия тигър да го предпазят от острия кремък в ръцете на първобитния човек?
И така тези поробени титани изчезвали един след друг в мрака на отминалите столетия. Човекът обаче ставал все по-могъщ, а стремежите му – все по-големи. Вече е покорил земния свят и се кани да превземе царството божие. Толкова е разглезен от успехите си, толкова е изнежен от даровете на цивилизацията, че навирва аристократичния си нос, ако някой му напомни за скромния произход на родителите му и за бедните му бездомни роднини, бродещи по света, към които той е толкова суров. Само че той вече не млад – никой не знае колко стотици хиляди години лежат на плещите му; мисля, че е време да се позамисли за всички злини, които е причинил досега, и да се опита на старини да е малко по-благ. Ще дойде ден, когато последният човек ще легне на смъртния си одър и тогава нов, току-що коронясан крал на сътворението ще седне на трона - le roi est mort, vive le roi!
Здрачът на столетията обгръща саркофага, където мъртвият монарх спи в пантеона на палеонтологията. Дебел слой прах покрива табелката, на която са изредени почетните му титли, знамената, станали свидетели на победите му, постепенно се разпадат. Там, горе, на новата планета седи преподавател и чете лекция за реликвите от праисторическите времена; по едно време взема човешки череп, студентите започват удивено да го разглеждат да си предават от ръка на ръка. Това е нашият череп с голяма мозъчна кутия, с която толкова се гордеехме. Професорът подхвърля нещо пренебрежително за Homo Sapiens и посочва кучешкия зъб, който още стърчи в челюстта.
Превод Весела Прошкова
Издателство Рата – София
Записки на един лекар и мистик в Хеликон
Записки на един лекар и мистик в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар