Жан Кокто >> Ужасните родители

Всеки със всеки, всеки срещу всеки

Пиесата на Жан Кокто, написана през 1938 г., още с появата си предизвиква скандал сред френското общество, независимо че е създадена в една наситена с модернистични изяви среда. Актьор в представлението тогава е Жан Маре (отгледан от майка си като „мъжествена девойка“), който играе и е прототип на главния персонаж в тази история. В нея се проследяват безумните и перверзни отношения в едно семейство, в което любовта на майката към сина преминава в страстна влюбеност, бащата е любовник на приятелката на нежния син, лелята е отхвърлената годеница на бащата, а на финала майката се самоубива като последен ексцентричен жест към несподелената ѝ любов към сина ѝ. Тези така любими на Фройд отношения интересно съвпадат и с биографията на Кокто... Гергана Пирозова

Исках да напиша комедия или драма, оплетена във водевил... ЖК

Преводач Мария Коева

Издателство Фама (2015)

Бертолт Брехт >> Едноактни и пиеси уроци

Говориш мъгляво, думите ти не създават яснота. Наблюдавайки поведението ти, твоята цел престава да ме интересува. ББ

Брехтовият поход към голямата епична драматургия, към „научния театър“, може да се разбере правилно само когато се познават не само ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му, като „Ваал“, „Мъжът си е мъж“ и др., но и едноактните пиеси, които пише в своята младост, и пиесите уроци, създадени малко по-късно.

   Буржоазните философи правят голяма разлика между действащите хора и наблюдаващите. Един човек, който мисли, обаче не прави тази разлика. Ако се приеме тази разлика, тогава политиката трябва да бъде оставена на действащия, а философията – на наблюдаващия, докато в действителност политиците трябва да са философи, а философите – политици. Между истинската философия и истинската политика не съществува разлика. От това разбиране следва предложението на мислещия човек, младите хора да бъдат възпитани чрез театралните пиеси, тоест да бъдат формирани едновременно и като действащи, и като наблюдаващи. Бертолт Брехт

Издателство Рива

Едноактни и пиеси уроци в Pimodo

Жан-Батист Молиер >> Пиеси в три тома

Аз познавам и обичам Молиер... Гьоте

Първи том: Занесеният или всичко наопаки, Любовна досада, Смешните аристократки, Сганарел или мнимият рогоносец и Дон Гарсия Наварски.

Втори том: Тартюф, Училище за мъже, Училище за жени, Критика на „Училище за жени“ и Версайски експромпт.

Трети том: Мизантроп, Дон Жуан или каменният гост, Досадниците, Брак по принуда, Мнимият болен.

Преводач Кирил Кадийски
Издателство Нов Златорог

Молиер. Пиеси в три тома в Pimodo

Хулио Кортасар >> Истории за кронопи и фами

Щура книга

В нея се натъкваме на дъждовни капки, които се самоубиват, на камила, обявена за нежелана, на кресло за умиране, на огледала, които в източната част на Великденския остров избързват, а в западната изостават. Срещаме се с продавач на последни думи, с чудновато семейство, което полага тигри, със същества, наречени фами, които балсамират спомените си и им слагат етикети, и с други същества, наречени кронопи, които пък пускат спомените си да се разхождат свободно из къщата. Получаваме инструкции как да плачем и как да изкачваме стълби, сдобиваме се със сведения за географията на мравките, научаваме какви са последствията от откритието, че добродетелта е кръгъл микроб с много крачета...
Сборникът е съставен от четири части: първата, Наръчник с инструкции, е препоръчително четиво за всички онези, които не умеят да изпитват страх или имат затруднения с разбирането на Дамата с еднорога на Рафаел; Странни занимания е първо лично повествование за екстравагантните обичаи на едно многолюдно семейство; Пластичен материал представлява съвкупност от най-невероятни истории с всевъзможни герои; и последната част, чието име носи и цялата книга, е посветена на различни случки от живота на кронопите, фамите и есперансите, фантастични същества със своеобразен нрав и поведение.

В така структурирания сборник пародията е често срещана – освен цялата първа част, която е изградена като пародиен еквивалент на ръководствата от типа „как да...“, в Истории за кронопи и фами не липсват примери за пародии и на други жанрове като притчата (Разказ без поука), научното съчинение (Географии) или вица (Лъв и кроноп). Тонът е нерядко ироничен като в случая със свенливото семейство, което се обръща към роднините си с достойните и изтънчени прякори Гъзураната и Тиквата, за да избегне далеч по-грубите Етруска Амфора и Атлас (Етикеция и предпочитания)...

Истории за кронопи и фами ни разсмива, както дете разсмива възрастен; или пък ни кара да се усмихваме както когато внезапно осъзнаваме, че думите, които сме взимали на сериозно, са били изречени всъщност на шега...

„не желаем нищо повече от това да променяме, постепенно и без да накърняваме ничии чувства, навикналостта и традициите“

... думите, които казваме по навик, жестовете, които правим по навик, дейностите, които извършваме по навик, не са истински, а само нахлузени вече измислени думи, жестове и дейности. Защото спазването на реда ни превръща в подаръци за рождения ден на часовника, а цензурирането на езика ни оставя с вкус на предателство в устата. През призмата на съпротивата срещу навика може да се преосмисли и наръчникът с инструкции – докато за човека с навици той е закачлива съвкупност от ненужни указания, за човека без навици той е абсолютна необходимост. През тази перспектива започват да функционират и значещите имена на кронопите, фамите и есперансите, ала не защото вече се асоциират с времето, славата или надеждата, а именно защото така и не успяват да породят асоциации с тях. Отхвърляйки категорично обичайните референциални възможности на значещите имена – а оттам и на думите изобщо, – Кортасар атакува читателските ни навици, склонността ни към безкритично нахлузване на вече измислени интерпретативни схеми, мисленето ни за езика най-общо. От тази гледна точка може да се погледне и към факта, че по-големите симпатии на автора – а и на читателите – са към безразсъдните, чувствителни и артистични кронопи (неслучайно Кортасар нарича любимия си Луис Армстронг грамадански кроноп; неслучайно така е наричан и самият Кортасар от почитателите си), а не към добродушните, но педантични фами. Теодора Цанкова (Култура)

Преводачи Стефка Кожухарова, Румен Стоянов и Красимир Тасев

Издателство Агата-А

Истории за кронопи и фами в Pimodo

Стефан Цанев >> Трагедии & комедии ІI

Пиеси

Любовни булеварди (1982)

Животът – това са две жени (1983)

Последната нощ на Сократ (1986)

Тайната вечеря на Дякона Левски (1987)

Другата смърт на Жанна Д'Арк (1989–1990)

Величието и падението на Стефан Стамболов (1992–1993)

Издателство Жанет 45

Трагедии & комедии ІI в Pimodo

Дейвид Крофт и Джеръми Лойд >> Ало, Ало!

Пиесата...

   Джеръми Лойд (роден на 22 юли 1930 г. в Есекс, Англия) започва кариерата си като актьор, но скоро става много по-известен като автор на скечове и съавтор на някои от най-успешните британски ситкоми, в сътрудничество с Дейвид Крофт.

   Дейвид Крофт (роден на 7 септември 1922 г. в Пул, Дорсет, Англия – починал на 27 септември 2011 г.) ще остане в историята на британската комедия и фарс като един от най­-значимите автори на своето време.

   Кога точно се срещат Лойд и Крофт никой не може да каже, след като дълги години беглото им познанство се изразява само с леко кимване на главата при среща. Всеки пишел поотделно своите скечове, докато най-­сетне, в началото на 60­-те години, двамата започват да работят заедно, за да създадат един от най­успешните сценарии в историята на телевизионните сериали.

   Крофт за Лойд: Джеръми несъмнено е най-­големият чешит, когото някога съм срещал – брилянтен разказвач, чиито кратки остроумия нямат равни на себе си в диалозите. Благодарение на фантастичния му ентусиазъм и енергия често работехме с невероятно темпо и успявахме да свършим цял епизод само за два дни. Обожавах работата с него!

   Лойд за Крофт: Разпределянето на времето и дисциплината бяха запазена марка на Дейвид. Благодарение на тези негови качества, плюс талантът му да измисля смешни ситуации и диалози, всеки негов проект беше обречен на успех.

Издателство Black Flamingo

Ало, Ало! в Хеликон

Ало, Ало! в Books.bg

Молиер >> Тартюф

Едва се появила комедията ми, и върху ѝ падна гръмотевичен удар от една сила, която всъщност би трябвало да вдъхва уважение... Молиер

Къщата на Оргон е разкъсвана от конфликт, породен от присъствието на Тартюф. Клеант, Дорина, Дамис и Мариана са убедени, че Тартюф вреди на домакинството и чрез лицемерие и лъжи е станал близък на господаря на къщата. Оргон и майка му са убедени, че благочестивостта на госта е искрена. В същия момент Мариана вече е сгодена за Валер, но баща ѝ постоянно отлага датата на сватбата. Оргон обявява на Мариана, че е размислил и е решил да даде ръката ѝ на Тартюф. Мариана, Дорина и Валер решават да се преструват на съгласни с този годеж, за да могат по някакъв начин да го осуетят. В същото време Тартюф ухажва Елмира. Тя не склонява, но решава да не казва нищо на Оргон. Дамис подслушва излиянията на Тартюф и споделя всичко с баща си. Оргон продължава да вярва сляпо на Тартюф и гони сина си от дома въпреки фалшивите молби на Тартюф да не го прави. Клеант критикува Тартюф за това, че е позволил събитията да се развият по подобен начин. Елмира решава да разкрие безчестното поведение на Тартюф и увещава Оргон да се скрие под масата, докато тя привиква Тартюф и го кара да повтори думите си под предлог, че е склонна да отвърне на любовта му. Планът е изпълнен и Оргон разкрива същността на Тартюф – мошеник и лицемер. Оргон гони Тартюф от дома си като забравя, че преди това му е прехвърлил цялото си имущество, включително и едно ковчеже, поверено му от Аргас. Пристига господин Лоял със заповед за отнемане на имота на Оргон в полза на Тартюф. Приставът дава срок до следващия ден заповедта да бъде изпълнена и след това излиза. Пристига Тартюф, придружаван от полицай с цел да арестува Оргон, обвинен от краля. В крайна сметка полицаят арестува Тартюф, обяснявайки, че кралят е прозрял през клеветите на лицемера. Имуществото на Оргон е върнато и Мариана бива омъжена за Валер.

Издателство Скорпио

Тартюф в Хеликон

Тартюф в Books.bg

Ричард Шеридан >> Училище за сплетни

Колко абсурдно смешна е комедията на живота, когато маските паднат...

Кажете ми, надути вий злосторници,
обучени в сплетните заговорници,
които по правило ругаете
и как човек да унижите знаете,
има ли характер друг, така изпитан,
така познат и от вашия различен,
че изяществото му ви чак смущава
и вий спомагате за неговата слава:
Хвалебствие е вашето мълчание,
а завистта – безпомощно признание!
Внимание, деца на клеветата,
ще бъдете привлечени от красотата!
Вие ще решите портрет ли е това
или творение на Музата и Любовта.
Внимавайте, критици, хитруващи с охота,
цензори мъдри на детинска епоха;
гледате на младостта със зло око,
пред хубостта невинна бърчите чело.
Лукавството е ваший щит,
духът ви е от равнодушие изпит,
в моминска лудост подивели,
зараза носите със крачки смели!
Внимавайте! Вий, вещи във сплетните,
които доказателства творите,
щом намеците нагли не достигат
да се получи злостната интрига.
Вашта памет нещо не пропуска,
само истината не допуска.
Внимание, вие, млади или стари,
с езици остри в злобна надпревара!
Така далече сте от мойто вдъхновение
като псувните от черковно пение.
Ела, ти нежна Аморет
(възпявана във по-добър куплет
с туй име е твойта красота);
Ти, който търсиш Музата, ела
и с плаха нежност и поглед несмел
аз ще ти разкрия съвършения модел,
докле Зорница сдържа усмивката си знаеща.
Суетна Музо! Как образа ѝ ще изваеш?
Достъпни ли са тази красота и чар
за твоя земен поетичен дар?
Можеш ли с вълшебни цветове
да обрисуваш приказното ѝ лице?
Безсмъртния ѝ силует поетът изучава
и нейното изкуство за висше той признава.
Изкуство, каращо да блесне
по-силно прелестта небесна
и най-доброто на земята.
Нелесно е да хвалиш красотата,
която се надсмива на тълпата
ласкатели, във почит преклонени.
Но ако с нашто възхищение
дарим ли Аморет, не ще сгрешим.
Не можем да я поласкаем, нито надценим.
Но по превратностите на съдбата
не вярва Аморет самата
на наште думи украсени –
изпълват я те със съмнение!
Със красотата си тя модата създава
и не добавят дрехите ѝ слава.
Тя семпла е, но не небрежна,
с характер благ и в жестовете нежна.
Благоразумие не я сковава,
нито разюзданост я обладава...

* Хартиено издание и е-книга

Издателство Персей

Училище за сплетни в Хеликон

Училище за сплетни в Books.bg

Лопе де Вега >> Отсъстващият си е вкъщи

За да се украсят свежите утринни рози, достатъчна е само росата. Лопе де Вега

ЕЛИСА На Вашите услугите, Ваша милост;
съм, че заслужихте си дружба.
ЛАУРЕНСИЯ Не, аз съм длъжна да Ви служа.
и вече се привързах силно.
ЕЛИСА Мисля да бъда по-прилежна
към тази църква отсега.
ЛАУРЕНСИЯ Бог да ви пази;
да идвам да се виждам с Вас и
самата аз си го нареждах.
ЕЛИСА Такива хубави ръце, ей богу!
И как успявате да съхраните
тяхната мекота, да ме простите,
ще съм Ви благодарна, ако мога
да се сдобия с Вашите мазила?
ЛАУРЕНСИЯ Та Вие ме ласкаете направо.
Че моите ръце ви занимават,
защото Вашите похвалих, мила;
аз имам по-голямо основание
да питам Вие как ги мажете.
ЕЛИСА Навярно искате да ми откажете
на моята молба?
ЛАУРЕНСИЯ Без колебание
ще Ви ги кажа, не е справедливо
в моята дружба да се усъмните.
По навик нищо не опитвам;
но някой път им втривам,
ако поискам... Ще Ви кажа,
(Снишават глас.)
щом като това Ви занимава.
ПАУЛА (На Сабина.)
Казвам ти, това ме забавлява;
ще мина утре да се изприкажем.
САБИНА Повод ще се намери лесно.
щом господарките ни стават
приятелки, а нас сближава
с теб разбирателство чудесно.
И при това, на всеки празник
за месата тук идвам също.
Отдавна ли си в тази къща?
ПАУЛА Да.
САБИНА Паула, и що за дом е казваш?
ПАУЛА Много почтен и благороден.
САБИНА Майката жива ли е?
ПАУЛА Ако беше
на месата да дойде щеше.
САБИНА Какъв е господарят?
ПАУЛА Превъзходен.
САБИНА Едната дъщеря ли е?
ПАУЛА И син е
в дома им, все едно Елиса гледаш,
моята господарката.
САБИНА Той ли я доведе?
ПАУЛА Не е; синът на месата не мина
със своята сестра. Няма си навик.
Има тук манастир наблизо,
в който той по-начесто влиза,
потайност някоя го занимава.
САБИНА А толкова ли скромна е Елиса,
както изглежда?
ПАУЛА Бога ми, така е.
САБИНА Няма ли някой по-така, а?
ПАУЛА Самата ти си отговори, мисля.
Има си някой, който я отвлича,
понякога смущава ѝ покоя;
но всичко е съвсем достойно,
съвсем почтено, не отричам.
САБИНА И любовта им сигурно отива
накъм годеж и сватба скоро?
ПАУЛА В уединението си, не споря,
тя повече и от заточеница бива.
САБИНА Ти,съдейки по всичко, няма
да си останала без някой.
ПАУЛА Да, имам си.
САБИНА И както се очаква,
на господаря пажът?
ПАУЛА Не се мамиш.
САБИНА Обичаш ли го много?
ПАУЛА Гина.
САБИНА Отвръща ли ти?
ПАУЛА Прекалено.
Щом види друга – и без мене.
Така живея в общи линии.
Но ми кажи ти как я караш,
твоята господарка вкъщи
дали обича някой също?
САБИНА Обича силно някакъв идалго.
ПАУЛА Слуга той има ли?
САБИНА Слугата да се сватосва се натиска.
ПАУЛА Кажи ми ти дали го искаш?
САБИНА Не ми излиза от главата.
ПАУЛА Аз никому не бивам вярна,
(Снишават глас.)
как да лукавствам от тях зная.
МАЕСЕ ХУАН (На Маркина.)
Едва се свързват двата края.
МАРКИНА Казват, че е неблагодарно
на старини да си прислуга.
МАЕСЕ ХУАН Беда е. А какво Ви плащат?
МАРКИНА Какво. Да кажа срам ме хваща;
Дори в Мароко бива друго.
МАЕСЕ ХУАН Дават ти хляб и два реала?
МАРКИНА Принц щях да съм.
МАЕСЕ ХУАН Наполовина?
МАРКИНА Дори това щеше да стигне
За къщата ми.
МАЕСЕ ХУАН Храниш цяла
къща ли? Спомням си, че има
Вас кой баща да Ви нарича.
МАРКИНА Сред нищета животът им протича,
откакто майка им си се спомина.
МАЕСЕ ХУАН На никого не липсват скърби;
не ме ли биваше за друго,
щях да съм винаги отруден
с хиляда мъки и усърдия
да припечелвам някоя паричка.
А то загинал бих, повярвайте.
МАРКИНА Но как отгоре си докарвате?
МАЕСЕ ХУАН Изпада нещо кърпеничко.
МАРКИНА И аз, кълна се в свети Пайо,
ако не ставаше за нещо
странично да ме бива вещо,
да съм загинал най-накрая.
МАЕСЕ ХУАН И Вие нещичко умеете?
МАРКИНА Назнайвам.
МАЕСЕ ХУАН И какво е то самото?
МАРКИНА Да кажем, малко е срамотно;
но ми помага да живея.
МАЕСЕ ХУАН Болести някакви да не церите?
МАРКИНА По-лошо.
МАЕСЕ ХУАН Да не носите бележки?
МАРКИНА Не е това престъпна грешка.
МАЕСЕ ХУАН А струва ли си то парите?
МАРКИНА И в благородна къща влиза,
когато те гладът ухапе.
МАЕСЕ ХУАН Постойте, не плетете ли чорапи?
МАРКИНА Не, чакайте, какво излиза.
Ще Ви го кажа, с извинение.
Узнайте, че поет съм аз...
МАЕСЕ ХУАН Поет?
МАРКИНА Какво се чудите на глас.
Достойно е за съжаление.
МАЕСЕ ХУАН Оплаквате ли се?
МАРКИНА Нима да
не съжалявам?
МАЕСЕ ХУАН Не, за бога;
подобни Вам познавам много,
и други знам, които ще се радват
от мене повече, да го узнаят.
Известен ли сте или непризнат?
МАРКИНА В това е работата, грешен занаят!
МАЕСЕ ХУАН Боите се, че ще Ви порицаят?...

Издателство Свободно поетическо общество

Отсъстващият си е вкъщи в Хеликон

Отсъстващият си е вкъщи в Books.bg

Добри Войников >> Криворазбраната цивилизация

Диалози, Криворазбраната цивилизация, стихотворения, литературна теория и критика, фейлетони и статии от Д. Войников, биография, статии за творчеството на писателя...

   Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това – и криви убеждения, които представят смешни умове.
   У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност – гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие – раздор и разединение; следователно, вместо развитие – затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование.
   Модата е зета вместо цивилизацията.
   Действително, у тия новосвестявани народи облеченият с по модата панталони и герок, с часовник и кордон, на една ръка с преметнатопардесю, а в другата бастунче, с ръкавици и лъскави чепици, ако знае и две-три френцки или немски, минува за образован човек – разбрал света. Тъй и една жена, нагиздена с по модата кокошат костум, перест палтон, с изпърчени по последнята мода коси – кок или букли, – с над вежди или навръх капела, с прещипнати чепички, опънати ръкавички, копринена омбрелка и покачен с дълъг кордон злат часовник, е съща мадама или демоазела. А мъж и жена, заловени подмисца на разход са вече върха на цивилизацията.
   Видиш ли по модата дрехи, по модата къща, покъщнина – там ти е вкарана цяла цивилизацията. Ако при тия чуеш, че са говори френцки или немцки, там ти е цветът на цивилизацията; ако ли има украсен ала франга салон и с клавир, там ти е тронът на цивилизацията. Тъй имали европейците и тъй живеели, затова и ний, за да бъдем като тях хора цивилизовани, тъй тряба да имаме и тъй да живейме. Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят сякакви хубави, лъскави, красиви работи – нека ги вадят, а ний ще си ги купуваме скъпо-скъпо и с тях ще са красим. Сетне тий знаяли да правят вапори и железни пътища – нека ги правят, а ний ще им плащаме и ще са носим.
   А в душевно отношение тази криворазбрана цивилизация има други хубости, други следствия: уважението към вероизповедните обряди много пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите – с презрение; учтивостта към нежния пол – с безочливост; срамът – с необюздана смелост. Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимо образования. Криворазбраната свобода на съвестта е изгонила из главата му сяко вероизповедно и морално назидание, а софистическите мъдрования, кривовтълпените убеждения и съзетото твърдоглавие така са укоравили сърцето му, дето не може са откри ни най-малка нежна чувствителност. От това и в него ни най-малка черта от ония благородни чувства, които въздигат душата до истинското образование. Да, мнимоцивилизованият е нещо повече от простотата: той сичко умее, сичко знае; той ти говори за човеколюбие, за гражданска добродетел, за братска любов, за съгласие, за единство, но без да ги сеща той сам, без да ги има на сърцето си и без да ги върши. Сичко, що е вън от неговия собствен интерес, говори го само и само, за да препоръча себе си, че умее да разсъждава, да дава мнения, съвети, че знае, че е учен, образован.
   Днес имаме живи примери пред очите си. Погледнете ония съседни нам народности, които, при сичката си политическа самостоятелност и независима самоуправност, от 30-40 години насам, като са били повечето слепи подражатели на вънкашната политура на цивилизацията, отколкото сериозни изследователи на нейните основни начала, не са направили никакъв успех в индустрията и въобще в промишлеността. Освен това в тях не може са каза, че има положени здрави основи от един морален живот за една благонадеждна бъднина: деморализацията, разпръсната чрез мнимообразовани личности в масата на народа, като заразява сяко благородно чувство, вдъхнато може от народното благочестиво предание, затрива и сяко морално наставление и поучение, което може да става било в училищата, било в черквите.
   Такъва една зараза върлува у някои млади народи, които искат да са мерят с ония от образована Европа.
   При свестяването на нашата народност, от няколко време насам, тази истата зараза не закъсня да посети и нашето младо поколение именно в ония места на отечеството ни, дето са появили някои фалшиви светила от европейското просвещение. Добре е злото овреме да са предвари. А това стои най-много в ръката на нашите разбрани наставници и учители в народните ни училища – единствените ни общи заведения, дето нашите рожби могат са сдоби с добра отхрана и с народно просвещение.
   Но тия наши учители и наставници малко би съдействували, ако техните поучения и наставления не би са отражавали и в самия обществен живот на народа. Нравствените поучения в черквите, назидателните сказки в читалищата, неделните училища и народното вестникарство са извикани на помощ за запазвание народната маса от гореказаната зараза – деморализацията.
   Немалко, мисля, би послужили като припаза за това зло и даваните сегиз-тогиз някои добри театрални представления с морална цел за поучавание и поправяние побърканите нрави. Действително театърът е помогнал немалко за развитието на народите, кога той е бил не само едно просто забавление и наслаждение на страстите (което, напротив, е развратявало народите, а едно общо училище, дето народът, под едно приятно забавление, може действително да намери душевна храна.
   Докато Атина и Рим слушаха героическите трагедии на техните изкусни поети, народното чувство и гражданската добродетел правеха чест на еленина, както и на римлянина. Когато обаче бакхенските комедии зеха да са заместят с разкошни представления, които нямат за цел друго, освен да ласкаят страстите и да запленяват сърцата, тяхната слава зела да помрачава. Когато Корнейл и Расин даваха храна на францушкий театър, народът във Франца чувстваше сладостта на хубавото, доброто и моралното и добиваше повече и повече морална сила за народно развитие; когато обаче поучителните комедии на Молиера зеха да са заместят със сладострастни представления и разкошни балети, моралът зе да губи своето благотворително влияние между народа и деморализацията полека-лека по-свободен вход на по-голям размер в народната маса.
   При започетъка на народното развитие историческата драма и карактеристическата комедия би били в значителна полза. Историческата драма, като има за предмет да изложи на сцена героически, благодетелни, народополезни дела на някои исторически личности, а най-паче от народната история, освен що запознава зрителите с тия доблестни личности, служи още да вдъхнува благородно усещания, добродетелни понятия, човеколюбиви стремления и да покаже още някои слабости или заблуждения както: несъгласие, раздори, интриги какви погубителни сетнини произвеждат във вреда на общото добро. А карактеристичната комедия, като представя на живо образи от слаби и смешни характери, както: глупешки постъпки, несумесани наемания, съзети умове с хвърчащи идеи, фанатически предразсъдъци и проч., има за морална цел да поправи погрешките и недостатъците, вмъкнати в общежитието – на общо или на частно, – като по един весел и смешен начин оставя да говори само поучението, което под образа на схема втълпява най-добри впечатления.
   Такъвато идея е била единствена идея, що ма е подканила да съставя някоя друга исторически драми и ги изложа на сцена пред сънародниците си в Браила, Букурещ и Галац. Същата идея ма е подканила да напиша и настоящата комедия „Криворазбраната цивилизация“.
   В лицето на доктора Маргариди исках да представя като един апостол на мнимата цивилизация, която запленява слабите умове на девицата Анка и на майка ѝ Злата, слепи подражатели на модите. Като помощник негов е додадено лицето Димитраки, Анкин брат, превзет младеж, и с несвестни мъдрувания. А в лицето на Хаджи Коста, Анкин баща, е представен противоположен характер, който предвижда злочестните сетнини на неразбраните глупави последователи на речената цивилизация. Такъв второстепенен характер искал съм да покажа и в лицето на баба Стойна, която играе главна комична роля. А в лицето на Марийка мислил съм да представя скромното българско момиче, което пази почест към майка си и има уважение към българщината. Митю и неговите другари Герги и Пенчю, български младежи, любители на питието, немалко са увличат по проповедта на Маргариди, който ги подканя да презрат народните обичаи и хора́, па да са учат на европейски. Митю, също влюбен в лицето на Анка и подбуден от завист и отмъщение на нейния любовник Маргарида, става най-сетне героят, който заедно с другарите си, още и Димитракя и Злата, дошли вече в съзнание, убива проповедника на мнимата цивилизация, който бе докарал до обезчестение дома на Хаджи Коста. С други думи, деморализацията, която са раздава чрез буйната несвестност на младежите у един народ, може да са изгони със свястната съзнателност тоже на младежите.
   Сполучил ли съм всичко това, или не, остава на благоразумното разсъждение на знающата наша почтена публика. Лаская са само да вярвам, че тая ми пиеса, ако не за друго, да послужи поне като за повод в избирание театрални представления, които би послужили в полза за предпазвание крехките клончета на новоразцъхваното наше народно дърво срещу заразителната буйност на злите ветрове, които завейват в едва пролетното начало на народното ни процветвание...

Издателство Захарий Стоянов

Криворазбраната цивилизация в Хеликон

Криворазбраната цивилизация в Books.bg

Бранислав Нушич >> Мистър Долар и други пиеси

Действието се развива всякога и навсякъде е въвеждащата ремарка към една от пиесите в тома – век по-късно поразява истинността на това уточнение за нашето време и преходите по нашите земи

Властта, парите и моралът на едно общество в преход от традиционна ценностна система към модерност и абсурдите на криворазбрания цивилизационен подем – това е прицелът на хумористичното, сатиричното, фарсовото, драматичното и трагедийното сътресение в тези произведения на автора.

Изданието включва неиздавани на български език и малко познати в сценичен вариант произведения на Бранислав Нушич – трите комедии (“Мистър Долар”, „Опечаленото семейство”, „Покойникът”) и двете драми („Така трябваше да стане”, „Морска шир”). teatri.bg

Издателство Панорама

Мистър Долар и други пиеси в Хеликон

Мистър Долар и други пиеси в Books.bg

Иван Радоев >> Чудо [ Избрани пиеси ]

Поетите са конфликтни личности. Драматурзите също се занимават с конфликти. Човек е длъжен да остави добър спомен за себе си. Защото какво е човекът? Човекът е един спомен в края на краищата, нищо друго. Иван Радоев

„Истинско щастие беше да познаваш Иван не само защото беше голям поет, но и голям човек.

Всъщност за него „беше” не съществува, защото „беше” се отнася за обикновените хора като нас.

Той е и ще остане жив за всички след нас.

Жалко, че хората зад стиха, който ще прочетат, няма да видят и усетят топлата му човешка длан.” Наум Шопов

В изданието са включени пиесите:

Садал и Орфей, Човекоядката, Чудо, Кълбовидна мълния, Сън, Упи или театърът в края на века

Издателство Жанет-45

Чудо [ Избрани пиеси ] в Хеликон

Чудо [ Избрани пиеси ] в Books.bg

Стефан Костов >> Големанов

В изданието са поместени: „Мъжемразка”, „Златната мина”, „Големанов”, „Новото пристанище”, „Вражелец”, „Женско царство”

След Бай Ганьо май Големанов е другият популярен български литературен герой, който предизвиква смесени чувства – от смях до възмущение.
Героят на Стефан Костов отдавна се е превърнал в нарицателен образ. Той е едновременно критика на големите амбиции и пример за човек, който бързо губи представата си за реалност, когато се вижда облечен във власт. Вманиаченият кандидат за министерско кресло е едно от големите попадения на Стефан Костов и това е причината пиесата да се играе и днес.
Пиесата е написана още през 1928 година, но сега - след осемдесет години, тази карикатура на необузданите амбиции за власт и пари, продължава да бъде актуална. Оля Стоянова, Дневник

Издателство Захарий Стоянов

Големанов в Хеликон

Големанов в Books.bg

Луиджи Пирандело >> Лиолà

Световната драматургия не познава превод на комедията от сицилиански на друг език, освен на български, тъй като Лиолà е преведена от  оригинала на Луиджи Пирандело

"В земите около Агридженто чичо Симоне Палумму,
богат и стар, няма деца от младата си съпруга Мита. Подиграва му се веселият Лиолà, обичан от всички, който има три деца от три различни жени и е в очакване на четвърто от Туца, племенница на чичо Симоне, но тя отказва да се ожени за него, независимо от настояванията му..."

Тази комедия, представена за първи път вечерта на 4 ноември 1916 г. от сицилианската театрална комедийна трупа на Анджело Муско в театър Аржентина в Рим, e написана на диалекта на Агридженто, който между немалкото други сицилиански диалекти е несъмнено най-чистият, най-красивият и най-богат на звуци сицилиански говор.

Самият Пирандело прави превод на италиански език и то десет години по-късно, тъй като публиката почти не разбира репликите на сцената. Преводът обаче губи от цвета и натюрела на сицилианския изказ.

Пиесата се превежда за първи път в България.

Превод от сицилиански: Даниела Илиева

Издателство Изток-Запад

Лиолà в Хеликон

Лиолà в Books.bg