Лора Джо Роуланд >> Японски загадки. Отоме

Кой ще съобщи на шогуна, че дъщеря му е мъртва?

   Земетресението не бе пощадило и Сано. На четиридесет и шест годишна възраст, той се чувстваше два пъти по-стар. Всяка сутрин, когато се погледнеше в огледалото, виждаше още сиви нишки в черните си коси, а бръснатото му теме блестеше в сребрист оттенък. Бе работил ден и нощ, в продължение на цели пет месеца, за да възстанови града и обширните отдалечени райони, разрушени от земетресението.
   – Заместник-главнокомандващият на шогуна е в същото информационно затъмнение както и всеки друг, а? – каза Огами. – Това е лош знак.
   Процесията тръгна нагоре по стъпалата към двореца, мина покрай часовите и влезе в приемната зала. Сладката миризма на свежо дърво и нови татами облагородяваше въздуха. Нова фреска украсяваше стената зад подиума – пурпурни ириси, цъфтящи покрай синьо-сребриста река на златист фон. Покрай стените бяха подредени повече войници от обичайното. Генерал Исогай, командирът на армията на Токугава, бе до подиума. Тялото му бе все така яко и мускулесто, кръглата му глава изпъкваше над дебелия му врат, но цветът му беше прекалено червен.
   Докато мъжете коленичеха на местата, определени от ранга им, се надигна ропот.
   – Защо са всички тези допълнителни войници? Да не би шогунът да очаква да се стигне до някакви насилнически действия?
   – Може, ако става дума за нова серия повишения и понижения.
   – Странни времена настанаха. Дори ако си се представял великолепно на поста си в продължение на години, пак има възможност да бъдеш понижен, за сметка на някой, който може да достави провизии от провинциите или да внесе допълнителни данъци в хазната на правителството.
   – Колко още подобни катаклизми може да понесе всеки?
   Земетресението бе разрушило повече кариери, отколкото Сано си бе дал труд да запомни. Той седеше на издигнатата секция на пода непосредствено под подиума. Огами и другите четирима възрастни мъже от Съвета на старейшините седяха в редица от дясната му страна. Генерал Исогай дойде и тромаво се стовари на колене от лявата страна на Сано. Изхриптя и се хвана за гърдите. Въздухът се изпълни с телесна топлина и с мирис на пот. Нервите на Сано вибрираха от напрежението, което се бе натрупало в атмосферата след земетресението. Непрестанната работа бе подложила на изпитание издръжливостта на колегите му и на него самия, и бе изчерпала физическите и умствените им резерви. Той също не знаеше колко още ще могат да понесат те...

Издателство Труд

Японски загадки. Отоме в Хеликон

Японски загадки. Отоме в Books.bg