вторник, 21 януари 2014 г.

Ема Хупър >> Ета, Ото, Ръсел и Джеймс

83-годишната Ета нахлузва ботушите, нарамва пушката, пъха парче шоколад в джоба и тръгва по 3232-километровия път към океана

Скъпа Ета,

Всеки си има своите хубави и лоши дни. Веднъж ти ми каза: само не забравяй да дишаш. Дишането е нещо хубаво. Освобождаваш се от старото и пускаш в себе си новото. И така вървиш напред. Напредваш. Понякога само това, че дишаш, е достатъчно, за да вървиш напред. Така че, не се тревожи за мен, Ета, ако не друго, поне дишам.
Сигурно си вече близо. Надявам се, че скоро ще стигнеш. И ще го видиш.
Пиша ти просто, за да ти кажа, че съм тук, не се тревожи. Тук съм, дишам и чакам.

Ото

Издателство Millenium



Няма коментари:

Публикуване на коментар