Антологията илюстрира порасналото самочувствие и копнеж за нови познания, любопитството ни към чужди земи и нрави. Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени земи до възможно най-отдалечените и екзотични места – Хавайските острови, Северна Америка, Африка, Япония.
Литературните резултати – пътеписите „Сандвически или Хавайски острови“ от Данил Руевски (1902), „Отиването в Америка и връщането ми“ (1904) от Христо Н. Соколов, Ради В. Радев с „В южните страни. Египет, Южна Арабия, Източна Африка“ (1906) и „Пътьом през Япония“ (1907) от Антон Бозуков, нямат повторна публикация. Но и без конюнктурни доводи предлаганите текстове носят интересна и днес информация и неизгубена актуалност...
Издателство Кибеа
Българинът по света в началото на ХХ век в Хеликон
Българинът по света в началото на ХХ век в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар