Йордан Попов >> Най-честните мошеници на света

Смехотворна сплав, която е в състояние да разбие всяко мрачно настроение, необяснима тъга и темерутство в начален стадий

   Луната разкъса с мъка облаците и обля смълчаните Драгалевски гробища със студена светлина. Черно куче изви врат и бесният му лай, преминал във вълчи вопъл, стресна сънена птица в храстите и тя изпърха с криле. Една надгробна плоча се отмести със скърцане и изпод нея изпълзя вампирът Цветко. Той се протегна, разкърши вампирска снага и тръгна към алея втора, гроб тринайсети, където го чакаше другият вампир в гробището, Велизар. Какви спомени ги свързваха двамата още от живота им на обикновени хора, колко кръв бяха изпили заедно като вампири! Сега двамата се прегърнаха и седнаха на перваза на един двоен гроб, а провисналите им кучешки зъби проблясваха на лунната светлина.
   – Кога един вампир съжалява жертвата си? – попита със скърцащ метален глас Цветко.
   – Въпросът конкретен ли е, или философски? – попита вампирът Велизар и взе да чисти с клечка от люляк калта в лявото си ухо.
   – По-скоро конкретен – уточни Цветко.
   Велизар въздъхна глухо. Историята, която трябваше да разкаже, за да отговори конкретно на въпроса, щеше да го разстрои, да го накара отново да преживее дълбока скръб, но любопитството на вампира Цветко трябваше да бъде задоволено.
   – Един вампир съжалява за жертвата си, когато някакъв човек за обесване му я отнеме две минути преди да е впил зъби в белоснежната ѝ шия... Ти знаеш, Цветко, че нищо не обичам на този свят така, както кръвта на млада естрадна певица. Пил съм и банкерска, и мениджърска, и съдийска кръв, но не е същото. Ти знаеш колко трудно е за един вампир от малко селско гробище да докопа някой секссимвол на нощен елитен клуб. За тях си точат зъбите елитни софийски вампири. Но ето, чу нашият баща и създател Сатаната, златни му рога сатанински, създаде близост между мен и едно прекрасно същество с розова плът на име Сабина...
   Само при произнасянето на името Сабина вампирът Велизар се насълзи, гласът му затрепери, но той се овладя и продължи:
   – Сабина бе млада естрадна певица и пееше в ресторант „Воденицата“. Колко му е да отскоча от Драгалевските гробища до „Воденицата“, една приятна разходка по алеята на здравето, сред борови насаждения. То не е като да тръгнеш с влак от Видин да изпиеш кръвта на влашката певица Паула, а работници от циментовия завод да блокират железопътната линия, да изгубиш шест часа в чакане и да се върнеш обратно ни кръв пил, ни плът мирисал... Та ти казвам, значи, тази бяло-розова, пухкава, закачлива, чуруликаща певица взе да пее във „Воденицата“. Кой не отиде да я чуе, отидох и аз. Щом в гробищата хората си говорят за нея, един вампир не може да остане безучастен. Ходих три вечери там. Първа вечер – проучване, втора вечер – прослушване, трета вечер – пресушаване. Ще я изпия до капка! Слушах я как пее, а мислено си представях как я сграбчвам, как забивам зъби в бялата ѝ шия, как тялото ѝ трепери в ръцете ми, а топлата естрадна кръв наквасва устните ми и изпълва цялата ми вампирска същност с ново съдържание. Тя имаше навик да излиза десет минути след полунощ навън, до воденичния камък. Щях да я просна на студения воденичен камък, да гледам ужаса в очите ѝ, да чувствам как тялото ѝ изстива, изстива, изстива, докато се вкочани... Какво великолепно преживяване за един вампир! Нима не го бях заслужил с упоритостта, с постоянството си? Планът ми беше готов, но точно тази вечер във „Воденицата“ дойде сержантът от полицията Манов и при отказа да му сервират петнайсетата ракия поради напредналото време стреля три пъти в тавана, един куршум рикошира от бетона и прониза певицата в сърцето! Какъв малшанс! Ревах от ярост навън, при воденичния камък. Вместо моя, жертвата беше негова...
   Глухо ридание отекна в Драгалевските гробища. Вампирът Велизар ридаеше неутешимо. Вампирът Цветко сложи ръка на рамото му, въздъхна и рече:
   – Това в полицията се нарича „нещастно стечение на обстоятелствата“, при хората – „трагичен инцидент“, а при вампирите – „човешка свинщина“. Ни кръв пил, ни плът мирисал

Издателство Хермес

Най-честните мошеници на света в Хеликон

Най-честните мошеници на света в Books.bg