Румен Стоичков >> Из стръмнините на България

75 срещи с преданията, легендите, тъжните песни и хипотезите за произхода на едно или друго селище в страната

   В старо планинско селце една от махалите била турска. Наричали я Горната. Веднъж обаче стара кадъна тръгнала по пладне към бунара. За вода. След нея пък през цялото време вървяло черно куче. Стигнала тя. Спряла. Кучето – също. След което турците от махалата взели да умират. Все те, а на българите нищо им няма. Тогава кадъната рекла: Хайде да се изселим от това село, защото, когато ходих за вода, след мен върви чумата... Започнали да се изнасят друговерците, но решили да изгорят черквата на българите, които живеели в Чикорската махала. Влезли няколко от тях в храма, но точно срещу вратата от красив стенопис ги погледнал св. Георги. С обичайните си атрибути, но и с фес на главата! Така бил нарисуван. И един от турците казал: А-а-а, няма да я горим, защото и от нашата вяра има тук, ще я оставим...
   Църквата наистина все още си стои, запазена по този необичаен начин в село Богородица, община Петрич, в пределите на Огражден планина. Тя се казва „Св. Пророк Илия“ и е строена през 1884 г., на етапи, когато този регион все още е бил под турско владичество. Паметник на културата е и в нея няма нито един квадратен сантиметър площ, който да не е изографисан. Над 3000 яйца за смесването на бои са събрани от тогавашните обитатели на планината, както и от Прилеп и Кукуш. И до ден-днешен, благодарение на чудната спойка, отвсякъде греят ликовете на светци, на библейски личности и сцени, в които и въображението на майсторите е казало своята дума. Защото друг от стенописите пък носи името „Исус спи всред Балкана“. А на трети е обграден от два изправени лъва?!
   Преди много години жителите са били около 2000. Сега са 19, предимно възрастни и трудно придвижващи се към общинския си център. Пътят от Петрич към Богородица е 20 километра и минава през село Рибник. Последните 7-8 километра са каменисти и се минават бавно, като костенурка, каквато впрочем често може да се види из този пуст регион. До Дреново, където е кметското наместничество, са още 4 километра, но само по права линия. А оттам 3 пъти седмично, по съвсем друг обиколен път, през с. Кърналово, пристига хляб за оставените на произвола на съдбата жители. Някога пред всяка къща е съществувала и малка фурна. Останала е от погрома на времето само една. А липсват и здравна служба, обществен транспорт, магазини. „Нема откъде да купиш ни млеко, ни месо“, оплаква ми се Евтим, последният продавач в магазина. „Преди 3 години го закриха поради липса на оборот и сега гледам 30-ина овци и кози“. Седнал е до пътя, покрай параклис, един от шестте, построени по върховете около селото и имащи особена заслуга за живота тук.
   В Богородица няма изграден войнишки паметник, макар че по време на Балканската и Междусъюзническата война от селото заминават да воюват 63-ма човека. Но всички се връщат живи, което граничи с чудо във военната история на България! Само двама са ранените – един в дланта, друг в рамото. Смята се, че светиите, на които са кръстени параклисите, са ги закриляли – св. Петка, св. Неделя, св. Атанас, св. Илия, св. Спас. Съществувал е и параклис „Св. Мина“, който вероятно скоро ще бъде възстановен от изселил се родолюбец.
   На чудо е разчитала друга легендарна личност, за която тук се пеят песни. Ильо. Търговец бил, богат, със златен часовник. Усетил той завистта на съселяните и дал на вуйчо си кесия с жълтици, за да го откупи, ако решат да го заловят и изнудват за пари. „От баба ми зная, че е носил алени чорапи. И веднъж тя му рекла: „Е, чедо, къде ли ке се търкалят тия чорапи?“, разказва ми това пророчество Кица Точевска. Така и станало. Хванали го така наречените комити, отвели го към местността Бочвище, близо до с. Яково, на 6 км. Поискали и откуп, иначе – лошо му се пише. Алчният вуйчо обаче не откликнал, замълчал...
   Трагичната случка е истинска и все още се разказва из трите села – Богородица, Дреново и Яково. Те пък и според твърдение на Баба Ванга са създадени от тримата братя Яков, Дрельо и Богород. Всеки от тях си е харесал място по тия баири и върхове, най-високият от които е Маркови кладенци (1523), откъдето извира Рибник, най-близката до село Богородица река.
   Училище „Братя Миладинови“, което е било до 8-и клас, е закрито преди около 40 години. На ръждивата му табелка над фасадата пише село Сестрино. Това е било името му за кратък период от време – от 1951 до 1995 г. През XVI век пък е споменавано в турски регистри като Голяма Богородица.
   Някога на гробьето (гробището) имало стара полурухнала черква. И веднъж отдолу, изпод нея, се чул глас: „Студено ми е. Защо не дойдете да ми направите покрив?!“ Чули го местните хора и откликнали. Съградили каквото трябва, укрепили съборетината. Вярвали, че това бил вопълът на св. Богородица, на която бил кръстен храмът. А това е другата хипотеза за произхода на името на селото. Съчетана с вярата, че Божията майка е една от пазителките на живота тук – сред красивите дъбови, букови и борови гори – в тази част на планината Огражден. Където все още се пее песента за Ильо, наричан комита, но и войвода. „Ние го, бабо, Ильо чекахме. На два друма го чекахме, на трети го хванахме. Ильо не се, бабо, жално молеше. Ах, гиди, жална ле, бабо...“

Издателство Анубис, Булвест 2000

Из стръмнините на България в Хеликон

Из стръмнините на България в Books.bg