Погледнах часовника. Беше два сутринта. Бях сънена и кисела и не се опитах да го прикрия.
– Кой е?
– Джерико Баронс.
Не бих могла да бъда събудена по-рязко, дори ако бях ударена по главата с чугунения тиган на мама. Какво правеше той тук? Как ме беше открил? Скочих и посегнах към телефона, готова във всеки момент да се обадя на рецепцията, за да повикам полиция.
– Какво искате?
– Имаме информация за размяна. вие искате да знаете какво е. Аз искам да знам какво знаете за нея.
Не бях готова да разкрия колко уплашена бях, че ме беше открил.
– Умник сте, нали? Осъзнах го още в магазина. Какво ви забави толкова?
Последва толкова проточена тишина, че започнах да се чудя дали не си е отишъл.
– Не съм свикнал да моля за това, което искам. Нито да разменям нещо с жена – каза той накрая.
– Е, свиквай с това с мен, приятел, защото не приемам заповеди от никого. И не давам нищо безплатно.
„Празни, празни, празни заплахи, Мак.“ Но той не знаеше това.
– Възнамерявате ли да отворите тази врата, госпожице Лейн, или ще разговаряме там, където всеки може да се бърка в работата ни?
– Наистина ли възнамерявате да разменим информация? – парирах аз.
– Да...
Издателство Егмонт България
Тайната на забранената книга в Хеликон
Тайната на забранената книга в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар