понеделник, 17 март 2014 г.

Карън Мари Монинг >> Тайната на забранената книга

Забранена книга, древна тайна, нежелана истина...

   Бях сънувала фантастичен сън. С Алина играехме волейбол край един от многото язовири, изградени от енергийната компания „Джорджа Пауър“ и пръснати из целия щат. Имаше три близо до Ашфорд и ние ходехме на някой от тях почти всеки уикенд през лятото – забавлявахме се, събирахме тен и гледахме момчетата. Сънят беше толкова жив, че все още можех да усетя вкуса на бирата „Корона“ с лайм, да помириша слънцезащитното масло с кокос и да усетя коприната на пясъка под краката си.
   Погледнах часовника. Беше два сутринта. Бях сънена и кисела и не се опитах да го прикрия.
   – Кой е?
   – Джерико Баронс.
   Не бих могла да бъда събудена по-рязко, дори ако бях ударена по главата с чугунения тиган на мама. Какво правеше той тук? Как ме беше открил? Скочих и посегнах към телефона, готова във всеки момент да се обадя на рецепцията, за да повикам полиция.
   – Какво искате?
   – Имаме информация за размяна. вие искате да знаете какво е. Аз искам да знам какво знаете за нея.
   Не бях готова да разкрия колко уплашена бях, че ме беше открил.
   – Умник сте, нали? Осъзнах го още в магазина. Какво ви забави толкова?
   Последва толкова проточена тишина, че започнах да се чудя дали не си е отишъл.
   – Не съм свикнал да моля за това, което искам. Нито да разменям нещо с жена – каза той накрая.
   – Е, свиквай с това с мен, приятел, защото не приемам заповеди от никого. И не давам нищо безплатно.
   „Празни, празни, празни заплахи, Мак.“ Но той не знаеше това.
   – Възнамерявате ли да отворите тази врата, госпожице Лейн, или ще разговаряме там, където всеки може да се бърка в работата ни?
   – Наистина ли възнамерявате да разменим информация? – парирах аз.
   – Да...

Издателство Егмонт България



Няма коментари:

Публикуване на коментар