Пол Гобъл >> Седем братя и една сестра

Стара легенда на индианското племе шайени

ИСТОРИИ като тази се разказвали, когато се спуснел мрак и вътрешният поглед се избистрел. Най-доброто време за това били зимните вечери – тогава децата лежали под завивките си от бизонови кожи, а огънят пламтял в центъра на типито. След като шумовете в лагера стихнели дотолкова, че елените се приближавали да пасат до шатрите, разказвачът на истории заравнявал с длани пръстта на пода пред себе си, после ги потърквал една в друга, а накрая поглаждал с тях главата и цялото си тяло. Така той напомнял, че Създателят е сътворил хората от пръст и го призовавал за свидетел на това, че историята, която се канел да разкаже, е истина.

Знаете ли какво говорят птиците и животните?
В стари времена имало повече хора, които ги разбирали. Създателят не сметнал, че е необходимо другите същества да приказват като нас, хората – те общували на езика на духовете. Да, птиците и животните, пеперудите и бръмбарите, камъните и дърветата все още ни говорят – ала ние трябва да се научим как да ги слушаме.
   В онези далечни времена имало едно момиче, което живеело с родителите си. То нямало нито братя, нито сестри. Въпреки това никога не се чувствало самотно, защото умеело да разговаря с птиците и животните. То разбирало духовете на всички неща.
Майката на момичето го учела от ранна възраст да бродира умело с оцветени игли от бодливец върху дрехи и наметала от еленова и бизонова кожа. То работело неуморно. С времето станало майстор в бродирането. Родителите на девойката изпитвали гордост всеки път, когато тя дарявала някому нещо, направено от ръцете ѝ. Хората се възхищавали на нейните умения и гледали с почуда прекрасните шарки на везбите ѝ. Те вярвали, че Бодливецът, който се катери по дърветата и така се приближава най-много до Слънцето, е проговорил на момичето и му е разкрил по тайнствен начин как да изработва такива чудесни неща. Докато девойката работела, в съзнанието ѝ имало само добри мисли; тя знаела, че не може да създаде нищо красиво без помощта на духовете.
Един ден девойката се захванала да шие мъжки одежди – кожена риза и чифт мокасини. Украсила ги с игли от бодливец в ярки цветове, съчетани в блестящи везби. Всяка фигура от везбите имала специално значение за нея.
   Когато ризата и мокасините били готови, девойката не ги дала никому, а ги оставила настрани и се заела с изработването на нов комплект. Родителите ѝ взели да се чудят защо прави това, след като нямала нито братя, нито ухажори сред младите мъже. Когато и вторият комплект бил завършен и девойката започнала трети, нейната майка не се стърпяла и я попитала за кого прави одеждите.
   – Има седем братя, които живеят сами далеч в северните земи – там, откъдето идва студеният вятър – отвърнала дъщеря ѝ. – Затворя ли очи, те изникват пред вътрешния ми взор. За тях правя ризите и мокасините. Те нямат сестра. Ще потърся пътеката, която води до тяхното типи. Ще ги помоля да станат мои братя...

Издателство Изток-Запад

Седем братя и една сестра в Хеликон

Седем братя и една сестра в Books.bg