Синкаво и розово в стаята е вред,
на крака си никак не усещам кутрето,
пъстрото бърдуче пълно е със лед.
А отсам по джамчето приказка позната
някой е изписал със перце нощес:
веселият Палечко тръгва по земята
и загубва пътя в сребърния лес.
От камбанки хиляди звън се чува. Гледа:
клончета и пилета – всичко от сребро!
Със брадица сребърна иде един дедо.
– Добра среща, дедо! – Дал ти Бог добро!
Палечко му казва: – Дедо, изведи ме!
Дедото му казва: – Гледай онзи пън,
с три поклона три пъти го викни по име
„Сушкун-Стружкун-Крушкун“ – и ще си навън...
Ала тейко вика: – Я недей се мая,
а носи секирчето да го наковат!
Ала майка вика: – И тавата дай я
да я калайдисат, хем ти е на път!
И аз слагам чергата, дъхвам си на пръста,
слагам си кожухчето, свирвам със уста;
и наяве почва приказката пъстра –
Палечко отново тръгва по света...
Илюстрации Иван Димов
Издателство Захарий Стоянов
Палечко в Хеликон
Палечко в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар