Ахмед Юмит >> Дервишката порта

Мистично пътешествие с Шемс-и Тебризи и Мевляна Джелаледдин Руми

Добавете надпис

   Върху камъка имаше кръв, в небето – пълна луна, в градината – дъх на пръст. Дърветата плуваха в мразовития въздух. Сега напъпваха зимните рози, а нарцисите вече бяха разцъфнали. Седмина мъже излязоха в градината. Седем сърца, изпълнени с омраза, седем съзнания, завладени от ненавист, седем остри ножа. Седмина прокълнати мъже прекосиха пространството, разделяйки тишината в градината на седем части, и тръгнаха към дървената порта, където ги очакваше жертвата.
   Кръв обливаше камъка. Зловещ студ забулваше градината. Само пълната луна видя убийството. Безразлично, безстрастно, без да трепне, тя надничаше през мъртвите листа на високите тополи. Най-младият от седмината почука на портата. В някоя къща проплака дете. Нежно младо момиче спеше в далечното поле. Крехкото ѝ тяло бавно гниеше в земята. Най-младият от седмината замахна с ножа и момичето се раздвижи в гроба. По лицето ѝ се разля усмивка, чиято сила дори смъртта не бе в състояние да сломи. Когато най-младият от седмината заби ножа си в мъжа, едно сетно дихание, заседнало в гърлото на момичето, се изтръгна от устата му като въздишка на облекчение.
   Камъкът се обля в кръв. Седем ножа отвориха седем рани. От тях бликнаха седем червени ручея. Седем пъти потрепери тялото на мъжа, седем пъти потръпнаха седмината, когато забиха ножовете си. Тялото на младото момиче под земята обаче не помръдна повече. Лежеше притихнала както всичко над нея. Сякаш бе настъпил последният миг на света. Живите, мъртвите, цялото съзидание тънеше в тишина и покой. Кръвта върху камъка застина. Луната, отразена в кръвта върху камъка, застина. Високите тополи, напъпилите зимни рози, разцъфналите нарциси, градината, ухаеща на пръст... живите, мъртвите, цялото съзидание мълчаха, застинали в кръвта върху камъка...

Издателство Сиела

Дервишката порта в Хеликон

Дервишката порта в Books.bg