Ясен и обективен анализ, незасегнат от предразсъдъци към миналото, били те професионални, или чисто лични
Съставянето на тази книга, произхождаща от „Войната, каквато беше в действителност“, със сигурност включва в себе си известно преразглеждане, но то по-скоро е допълнение към множеството добавени страници. „Враждуващите сили и планове“ сега са описани в отделни глави, към всяка от които са добавени нови материали. За да придобие историята на 1914 г. колкото се може по-завършен вид, са добавени две нови „сцени на действия“. Едната от тях е на първоначалните сблъсъци между армиите на Русия и Австро-Унгария, а другата на военните сблъсъци през есента при Ипр и Изер, резултатът от които определя владеенето на пристанищата на Ламанша. На войната във въздуха е посветена част, озаглавена „Панорама“. Увеличаването на обема на книгата в най-голяма степен обаче се дължи на добавянето на нови текстове към съществуващите вече глави и „сцени“ посредством нови материали, свързани с мислите и чувствата на някои от „пионките“ на войната. Безспорно е, че изходът на войната е решен по-скоро в главите на определени хора, отколкото в резултат на военните сблъсъци. Важните и съдбоносни решения са взети в кабинетите на управниците и по високите етажи на военните щабове, не в редиците на пехотата или в окопите на бойното поле.
Другото значение на заглавието, на което може да бъде приписана по-голяма международна значимост, е, че е дошло времето, в което вече е възможна „истинска“ история на войната. Правителствата са отворили архивите си, а държавниците и генералите – сърцата си. Каква филантропия само. Може да се каже, че по-голямата част от документите за войната са или публикувани, или са на разположение на студентите. Това обаче далеч не значи, че те са достигнали до широката аудитория...
Трябва да кажа, че авторът е добър като западен изследовател. Не превъзнася силите и способностите на Съюзниците (чел съм неговата история на ВСВ) и осъжда част от действията и грешките им. Това е рядкост. Повечето западни автори пренебрегват действията на СССР. Та, историята на ВСВ, която е написъл изглежда правдоподобна. На ПСВ вероятно би си струвало четенето.
ОтговорИзтриване