Разбира се, че майтапите в съблекалнята и всички мои съперници на треньорската скамейка много ми липсват: онези страхотни чешити от старата школа, които бяха големите имена в играта, когато аз дойдох в Юнайтед през 1986 г. Рон Аткинсън не изпита никакво огорчение, след като напусна клуба, и винаги ни хвалеше. Джим Смит е прекрасен човек и добър мой приятел. Неговото гостоприемство може да ви задържи у тях цяла нощ. Когато се прибирах вкъщи след такава нощ, върху ризата ми имаше следи от пепел от пура.
Големия Джон Силет, който тренираше Ковънтри Сити, беше също така чудесна компания; няма да забравя и покойния Джон Лиал, който ме напътстваше през моите ранни години и ми отдели толкова много време. Първата ми среща с Боби Робсън беше през 1981 г., когато Абърдийн изхвърли Ипсуич в елиминационната фаза на Купата на УЕФА. Боби дойде в нашата съблекалня и стисна ръката на всеки един играч. Това беше истинска класа и неговото ценно приятелство никога не бе забравено. Неговата кончина беше голяма загуба в нашия живот.
Имаше и други от старата школа, които бяха оцелели, защото притежаваха трудова етика, достойна за възхищение. Ако отидех на мач на резервите, там винаги щях да намеря Джон Ръдж и Лени Лорънс, както и една от големите личности в този спорт, чиито формации на Олдъм носеха незаменима свежест. Имам предвид големия Джо Ройл. Олдъм ни поизплаши в няколко мача. Да, всичко това ми липсва. Хари Реднап и Тони Пюлис са други големи образи от моето поколение, а Сам Алърдайс ми стана голям приятел.
Имах късмета да работя с прекрасен и лоялен екип в Юнайтед. Някои от тях работиха за мен в продължение на повече от двайсет години. Моята лична секретарка Лин Лафин ме последва в пенсионирането и все още ми е лична секретарка в новия ми офис; Лес Кършоу, Дейв Бушел, Тони Уелън и Пол Макгинес. Рецепционистката Кат Фипс, която се грижеше и за залата за брифинги след мач на „Олд Трафорд“, работи в Юнайтед над 40 години. Джим Райън, вече пенсионер, брат ми Мартин, който работеше като скаут в чужбина над седемнайсет години (доста трудна професия), и Брайън Маклеър.
Норман Дейвис: какъв човек! Верен приятел, който се спомина преди няколко години. Неговият заместник в работата по екипировката Албърт Морган също е стойностна личност, чиято лоялност никога не бе поставена под съмнение. Нашият лекар Стив Макнали, главният физиотерапевт Роб Суайър и целият му екип, Тони Стръдуик и неговата група от енергични спортни учени, нашите момичета от пералнята, кухненският персонал, главният офис на Джон Аликзандър, Ан Уайли и всички момичета. Джим Лоулър и целият му екип ловци на таланти. Ерик Стийл, треньор на вратарите. Саймъни Стив Браун от екипа по видеоанализ. Екипът, който се грижеше за терена, ръководен от Джо Пембъртън и Тони Синклер. Екипът по поддръжка със Стюарт, Греъм и Тони: всичките трудолюбиви момчета. Може би съм пропуснал един или двама, но съм сигурен, че те знаят, колко ги уважавам всичките.
Помощниците и треньорите ми помагаха много през годините. Арчи Нокс, истински мой съюзник в ранните години, Брайън Кид, Ноби Стайлс, Ерик Харисън, един наистина великолепен треньор на юношите. Стив Макларън, много иновативен и енергичен треньор. Карлош Кейрош и Рене Мюленстийн – двама прекрасни треньори – и моят помощник-мениджър Мик Фелън, изпечен в занаята, адски наблюдателен, истински футболен човек.
Основите на моето мениджърско дълголетие бяха положени от Боби Чарлтън и Мартин Едуардс. Най-големият им подарък към мен беше времето, осигурено за изграждане на цялостен футболен клуб, а не толкова на конкретен футболен отбор. Тяхната подкрепа беше последвана от чудесните отношения между мен и Дейвид Гил през последното десетилетие...
Издателство Сиела
Моята автобиография в Хеликон
Моята автобиография в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар