Димитър Й. Димитров >> Византия между Изтока и Запада

Сърцето на християнския свят, избраният съд на Божието благоволение...

   ... По отношение на линията Византия–Западна Европа доминира възгледът за противоречия, конкуренция и конфронтации, особено от времето на иконоборството нататък.
Непреднамереният анализ обаче показва, че поне до XI в. Византия и Западът поддържат нормален modus vivendi като част от християнския европейски свят. Византия притежава територии в Италия и е пряко ангажирана в политическата обстановка в Средиземноморието и Централна Европа. Венеция за дълго време ще е нещо като византийски 'протекторат'. Западният свят също не е единно цяло, а някои нововъзникващи сили, като въпросната Венеция, служат дълго време като мост, принадлежейки едновременно към византийския и западноевропейския свят. Въпреки противоречията между църковните центрове, особено силни по време на иконоборството и т. нар. Фотиева схизма в средата на IX в., провокирана от българския църковен въпрос, християнският свят все още е единно цяло, на което едва през следващите векове е съдено да се разпадне на два конфесионални дяла.
   Редица византийски автори от VI до XI в. демонстрират чувството за единство. Агатий хвали през VI в. франките, считайки ги за твърде близки до ромеите по вяра и светоглед, въпреки различията в облеклото и езика.

   През X в. император Константин VII Порфирогенет ще съветва своя син Роман, че не е прието и прилично владетелят на ромеите да се жени за варварска жена, но с важното изключение на франките, които се явяват политически наследници на Константин Велики и Западната Римска империя (De Administrando Imperio). Гръцкият език напълно измества латинския след ранния VII в., но „езикът на стария Рим“ е оценяван по достойнство и само по изключение третиран като варварски и не-имперски. Славното минало на Стария Рим никога не е забравено във Византия. В За темите същият Константин Порфирогенет пише, че някога Рим е бил управляван от император, но понастоящем е изоставил имперската власт и се управлява самостоятелно, под контрола на папите.
   Михаил Псел започва през XI в. своята Кратка история (Historia Syntomos) не със Сътворението, а с основаването на Рим, въпреки че по конюнктурни причини е принуден да хвали Новия Рим като по-силен от стария. С древен Рим започва своето изложение и Йоан Зонара в създадената от него История през следващия XII в., сравнявайки славата на древния Рим с не съвсем удовлетворителното настояще...

Издателство Изток-Запад

Византия между Изтока и Запада в Хеликон

Византия между Изтока и Запада в Books.bg