Тези егейски средища, в които започват да се долавят процеси на държавообразуване и на развитие на раннокласови общества, изникват изпод приказните одежди на по-късните древногръцки митове и легенди. На свой ред археологическите резултати са достатъчни, за да засвидетелстват пълнокръвната картина на една действителна история. Общо казано, времето на реализиране на посочените тенденции се разполага през ІІІ–ІІ хил.пр.Хр., или об-хваща края на каменно-медната и цялата бронзова епоха.
Най-ранните данни за зараждане на раннокласови общества на територията на Гърция се свързват с островите и с крайбрежието на Егейско море. Благодарение на археолозите се знае например, че още през първата половина на ІІІ хил.пр.Хр. на о-в Лемнос, край дн. с. Полиохни, има голямо селище, защитено с дебели стени, кръстосано от павирани улици. Останките от всекидневието показват, че обитателите му се различават по имущественото си състояние. То разкрива наличието на социална диференциация, която води до обособяването на групировките на родово-племенната аристокрация и на масата на общинното население.
Разпадането на родовообщинния строй и установяването на раннокласови държави и взаимоотношения обхваща редица места и съвсем не е еднозначно. Подобни центрове са разкрити при разкопки на о-в Сирос, на о-в Мелос, по някои крайбрежни гръцки области, като например селището Лерн, на западния бряг на Арголида в Пелопонес от края на ІІІ хил.пр.Хр. или това край дн. с. Рафина в Атика. Въпреки че това е дълъг и продължителен процес, който се извършва неравномерно, е ясно как в различни райони по обширната територия на страната се създават предпоставки за появата на първите ранни държавни организации във вид на неголеми царства – на условия за преход от родово към раннокласово общество. Тези тенденции в общото развитие на най-древната история на Гърция се характеризират с икономическото, политическото и културното
превъзходство на о-в Крит.
В „Одисея“ Омир разказва с възхищение за богатия и прекрасен о-в Крит, разположен сред „виноцветно море“, „населен с безброй хора“. Те живеят в „деветдесет големи града“, между които Кнос е резиденция на техните царе и там „властва Минос“. Аристотел отбелязва, че островът лежи в центъра на морето. Той се намира на границата на три континента – Европа, Азия и Африка, на един от най-оживените кръстопътища в Средиземноморието, и съединява Балканския полуостров и островите на Егеида с Мала Азия, със Сирия и със Северна Африка.
Естественото местоположение на о-в Крит определя неговото първенство по море, непрестанните му взаимодействия с древноизточните цивилизации, с културите на Анатолия и на Югоизточна Европа. С каквато и цел да се пътешества, никой не може да отмине острова – богат с удобни заливи, с естествени пристанища. За водещата му роля е важно и обстоятелството, че именно той става предавателно-разпределителен, контролен пункт на търговията с олово, така необходимо за бронзовата сплав. Тогава то идва от Пиренейския полуостров и даже от Британия...
Издателство Изток-Запад
Древна Гърция. История и култура в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар