В този том Ивайло Петров като че ли е най-близко до Елинпелиновия реализъм, познат ни от „Под манастирската лоза“. И тук човекът е разпънат между дявола и Бога, трагичното и смешното вървят ръка за ръка, иронията, хуморът и гротеската са сякаш другите имена на мъдростта и опрощението, дори и смъртта приемаме като един от епизодите на битието. И като повей на вечната тъга, над всичко се рее копнежът за красота, все така невъплътима в живота, а само мимолетно видение, докосващо ни чрез неизчерпаемата природа, търсещите очи и творящите ръце на човека.
Хубавите ръце в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар