Атанас Семов >> И аз за Япония

Марко казваше, че неговата книга трябва да бъде дописана... Никола Радев

   Япония и сравнението с нея е изключително сериозно предизвикателство за нас българите – тогава беше – и днес. Защото от една страна ние сме изключително различни, но има доста общи неща, които биха могли да ни позволят да научим от тях полезни уроци. Японците на първо място са един кротък, изпълнителен и работлив народ. Народ, който вярва, че личният му успех зависи от успеха на държавата. Поради което държавата им е силна и в същото време са държава и народ, подложени на изключително изпитание.

   Поводът, по който бях в Япония точно преди една година, беше една голяма международна конференция по ядрено право...
   Това, което ме изуми, беше, че на конференцията се коментираха не само мерките и предвиждането на онова, което не са предвидили навреме, а една нова концепция за предвиждане на непредвидимото. Едно такова цунами при такова земетресение беше непредвидено. Сега вече е предвидено, но те вървят нататък – към онова, което се счита за непредвидимо. Т.е. да накарат човешкият мозък да навлезе в хоризонти, които по идея са му непосилни – да предвиди онова, което не може да предвиди! Да може онова, което не може – ето това е много ценно у японския народ, което се опитах да разкажа и затова се престраших да напиша тези стотина страници.

   Според мен най-добре можем да прочетем себе си ние българите в сравнение с японците по отношение на критерия за добро и лошо. Японците имат устойчив критерий за добро и лошо. И той не зависи от онези, които определят правилата, а едно общо усещане за нужно, за ценното. Там влиза и усещането и оценката към моженето и затова там можещите хора успяват.
   Там влиза и оценката към знанието и затова там училището и учителят са огромна национална ценност. Не само добре платени са учителите и добре снабдени с техника са училищата, а знанието – заради това, че няма природни богатства, че е на края на света в буквалния смисъл на думата – след Япония е бездната на океана, преди нея е Азия. Това ги е накарало да превърнат знанието в огромен двигател. У нас знанието е някаква ненужна запетайка в бюджета и съвсем пък ненужен критерий за водачите ни – не ги избираме по това какво знаят. После се учудваме защо криво четат световните реалности!... Атанас Семов пред Дарик

И аз за Япония в Pimodo