Здравка Евтимова >> В гръб

Сатира

Тематиката на романа напомня за ранните години на комедията и белетристичната сатира в следосвобожденската ни литература, особено за Вазовите службаши и службогонци, за бездънното блато на чиновническия свят в една държава, където парвенюта-служители и гладни политици се борят яростно за места на държавната трапеза. Чиновническа сатира може да бъде наречен и романът на Здравка Евтимова. Сюжетът се разгръща почти изцяло по коридорите на една художествена Комисия за регионално развитие и просперитет, героите имат ясно изразен и съзнателно търсен характер на образи-типове: Главният мениджър – Орела Баров, неговата заместничка Мелита Змеицата, вечната шефска любовница Нети Циците, примерните сътрудници Усмивката, Божата крава и Златната уста... И отново плътно, според традициите на българския литературен манталитет, съществува един герой в положителен план, в случая една героиня – най-обикновената, най-малко значителната, най-пренебрегваната и, разбира се, най-интелигентната; Пепеляшка на всяко колективно въображение. Тодорка заема впечатляващо модерната служба на преводач офис-мениджър, но всъщност е обикновена секретарка, момиче за всичко – от чистачка на петна по килима до авторка на блестящи есета за Вирджиния Улф и българската интеграция в Европейския съюз, когато трябва да се пише домашно упражнение на някое шефско дете. Перипетиите на чиновническия живот са описани с много хумор, с точни и тънки наблюдения от първа ръка, със сочен идиоматичен език. Милена Кирова, Култура

Издателство Жанет 45

В гръб в Pimodo

Здравка Евтимова >> Пернишки разкази

Здравка Евтимова шеговито нарича себе си "влаков" писател – голяма част от ранните й разкази са написани в купетата на влаковeте, пътуващи между Перник (градът, в който живее) и София (градът, в който работи)

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ СЛЕД НОЩНИЯ ВЛАК

   Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака друга пролет. Някога тук имаше тополи, стари, огромни, там гарваните свиваха тежки гнезда. През лятото реката почти пресъхваше и водата в малките локви ставаше жълта от слънцето. Жаби и гарвани жадно преглъщаха сухия въздух. Таня обичаше лятото, с тежките тополи, и цял месец боледува, когато ги
отсякоха.
   „Ще те заведа при друга гора“, беше й казал Михаил, който винаги изпълняваше обещанията си. „Ето“, каза й той след няколко седмици. На най-обикновен лист хартия беше надраскал с цветни моливи стари дървета и бяла изсъхнала река между тях. Гарваните в неговата рисунка бяха сини и в цялата му картина валеше дъжд. В долния ъгъл, почти невидими, сини като гарваните, имаше букви. „Подарявам ти този дъжд“ – казваха те. Михаил замина на работа в Италия, после в Холандия, а Таня продаваше сребърни бижута в магазинчето на пътя към гарата...

Издателство Жанет-45

Пернишки разкази в Хеликон

Пернишки разкази в Books.bg