Джек Лондон >> Морският вълк

Капитан Ларсен - демоничният, противоречив, смразяващ, но владеещ умовете и сърцата на малки и големи, капитан, изваян с титанична мощ и любов към мъжете, за които прегради няма - наречен Вълка с основание, той има в себе си енергията да бъде велик, но носи и дяволски огън в душата си

   ... И тогава именно се случи нещо неочаквано. Изведнъж капитанът подобно на мълния се спусна върху мъртвеца. От устата му рукна непрекъснат порой от ругатни. Това не бяха ругателства или неприличия. Всяка дума бе богохулство и тия думи не бяха малко. Те избухваха и трещяха като електрически заряди. Никога през живота си не бях чувал, нито пък можех да си представя подобно нещо. Аз обичах литературните изрази и имах слабост към силните образи и фрази, затова смея да кажа, че можех по-добре от всички присъствуващи да оценя необичайната живост и сила и нечуваното кощунство на метафорите му. Доколкото можах да разбера, причината за всичко това беше, че този мъж, бивш щурман, се запил преди да потеглят от Сан Франциско и след това проявил неблагоразумието да умре в самото начало на пътешествието, оставяйки по този начин Вълка Ларсен без помощник, без дясна ръка.
   Смятам за излишно да уверявам, поне моите приятели, че бях страшно възмутен. Ругатните и сквернословията винаги са ми били противни. Сърцето ми се сви, главата ми се завъртя. За мене смъртта винаги е била свързана с някаква тържественост и достойнство. Тя се появяваше тихо и свещенодействаше около своите жертви. Дотогава не познавах тия низки и ужасни прояви на смъртта. И макар че оценявах, както вече казах, силата на страшните проклятия, които се изскубваха от устата на Вълка Ларсен, аз бях неизразимо възмутен. Този огнен поток от думи можеше да изпепели дори и лицето на самия покойник. И нямаше да остана изненадан, ако мократа черна брада се бе извила, настръхнала и изчезнала в дим и пламък. Но мъртвецът си лежеше най-спокойно,и продължаваше да се зъби в злорада усмивка, пълна с цинична подигравка и презрение. Той бе господар на положението...


Печатно издание и е-книга

Издателство Intense

Морският вълк в Хеликон

Бернхард Шлинк >> Четецът

Метафора за четенето, за проглеждането и за любовта въпреки всичко

Четенето на глас се превръща в част от любовната игра между любознателен професорски син и красивата кондукторка Хана, чиято разлика във възрастта е цели две десетилетия.

Задължителна увертюра, която неизменно предхожда физическото сбъдване на любовните копнежи на прилежния гимназист, за чийто таен живот никой не подозира.
След внезапната раздяла главният герой остава с болезнена празнота на мястото на отнетото истинско щастие.
На него обаче му е съдено отново да срещне жената, преобърнала живота му.
По време на Втората световна война Хана е служила в СС и дори е била надзирател в лагер на смъртта...

Тя получава тежка присъда пред очите на присъстващия в съдебната зала студент по право, които отказва да повярва, че любимата му е отговорна за гибелта на невинни хора.
Четенето на глас за Хана продължава независимо от болката, ужаса от вината и кошмара на неизречената тайна, която само двамата знаят...

Издателство Intense

Четецът в Хеликон

Четецът в Books.bg

Американска поезия

Ралф Уолдо Емерсън (1803–1882), Уолт Уитмън (1819–1892), Херман Мелвил (1819–1891), Емили Дикинсън (1830–1886), Робърт Сървис (1874–1958), Робърт Фрост (1874–1963), Карл Сандбърг (1878–1967), Т. С. Елиът (1888–1965), Е. Е. Къмингс (1894–1962), Лангстън Хюз (1902–1967), Тиодор Риотке (1908–1963)

В сборника са представени едни от най-важните имена, чието творчество заляга в основата на американската литературна традиция. Други, които е трябвало задължително да бъдат включени, не са – заради сложността на материята, която създава опасност преводът да се превърне в субективно творчество.
Някои от произведенията са издавани на български език, но поради една или друга причина предлагането на нов и осъвременен вариант представлява интерес. Особено важно е да споменем тук и превода на Спас Николов на “Гарванът” на Едгар Алан По, който е наистина сериозно постижение.
Други представени автори, като Х. Мелвил и М. Лаури, са познати главно като писатели на романи. Вероятно акцентът в подбора попада главно върху по-старата литература, поети от XIX век, но такова решение се оправдава от тяхната значимост и в световен мащаб.

Съставител Александър Тончев

Издателство Intense

Американска поезия в Хеликон

Американска поезия в Books.bg

Ги дьо Мопасан >> Бел Ами

Много години преди наръчниците за преуспяване в обществото да станат бестселъри, френският романист Ги дьо Мопасан, гений на любовните сюжети, пише „Бел Ами”

Авторът описва възхода на един младеж от провинцията, който за кратко време прави главоломна кариера в Париж, споделяйки самотата и копнежите на съпругите на влиятелни бизнесмени и аристократи.

Мопасан помества своите чувствени и привлекателни, но сексуално незадоволени жени в края на ХІХ век, когато Франция забогатява, все по-бързо забравяйки за доскорошните революции.

Той не си и помисля, че романът му ще остане завинаги актуален, доколкото цел на днешните общества е трупането на богатство и престиж, а в тях неизменно ще се появяват хора, които ще знаят и ще могат да правят това по-добре от другите.

Издателство Intense

Бел Ами в Хеликон

Бел Ами в Books.bg