Показват се публикациите с етикет Майн Рид. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Майн Рид. Показване на всички публикации

събота, 4 април 2015 г.

Майн Рид >> Квартеронката

В робовладелския Юг

   Баща на водите! Прекланям се пред твоя неудържим бяг! Както индусът коленичи на бреговете на своята свещена река, тъй и аз коленича на твоя бряг и от душата ми бликва буен благоговеен възторг!
   Но колко различни са източниците на нашето преклонение. Водите на жълтия Ганг будят у индуса суеверен страх, примесен с неясен трепет пред тайнствените бъднини; за мене твоите златни води крият спомени за радост, които свързват настоящето с познатото щастливо минало. Да, могъща река! Прекланям се пред тебе заради това минало. Сърцето ми почва да ликува дори само като чуя твоето име!

   Баща на водите! Добре те познавам аз. В страната на хилядата езера, на върха „Hauteur de terre“ прекосих аз твоето мъничко поточе. На скута на синьото езерце, което ти дава живот, пуснах своята брезова лодка, отдадох се на твоето течение и леко заплавах на юг.
   Минавах край ливади, гдето дивият ориз зрее по твоите брегове, гдето бялата бреза оглежда своя сребрист ствол в твоите води и високи борове хвърлят островърхите си сенки върху тебе. Виждах как червенокож чипеуа разсича кристалните ти води със своето леко кану, как огромният лос мие хълбоците си в прохладните ти талази и как стройният вапити грациозно се носи край твоите брегове. Чувах песните на твоето крайбрежие – повика на какауи, граченето на сивата гъска уа-уа и тръбния зов на големия северен лебед. Да, могъща река! Дори и в тези далечни северни земи, всред пустошта на твоя роден край, аз се прекланях пред тебе!

   Все напред – през много паралели географска ширина, през много градуси към тропика!
   Ето, застанал съм на твоя бряг, там гдето ти се хвърляш от скалите на Сан Антоан и разпенен, с дързък устрем прорязваш своя път на юг. Вече виждам промяна в гледката на твоето крайбрежие. Изчезнали са боровете и бреговете ти са се нагиздили с нетраен, но яркоцветен листак. Дъбове, брястове и кленове сплитат вейки и протягат далече над тебе широките си клони. Макар все още да виждам гори, които изглеждат безпределни, нещо ми подсказва, че девствената природа е отмината вече. Белези на цивилизацията приветстват моя взор и нейните звуци долитат до моя слух. Сред повалени дънери забелязвам горска хижа – живописна в своята груба простота, – а в далечните глъбини на гората кънти секирата на дърваря. Дългите свилени листа на царевицата победоносно се веят над паднали дървета, а златистите ѝ реси обещават богата жетва. Островърха черковна звънарня пронизва зеления листак на гората и молитвата на християните се възнася към небесата, тържествено примесена с рева на твоите води!

   Отново пускам лодката си по твоите леки вълни и със сърце леко като вълните се плъзгам все по-напред и по на юг. Минавам между стръмни канари, които обграждат твоите буйни води, и с радостно удивление проследявам техните странни и разнообразни очертания, ту рязко устремени нагоре, ту откроени с меки извивки в синьото небе. Ето, виждам снагата на прочутата „La montagne qui trempe à l’eau“, извисила се като кула нагоре, виждам и онзи остър чукар, на който някога е опвал шатрата си пътуващият воин. Плъзгам се по огледалния скут на езерото Пепин и с възхищение разглеждам зъберите на неговите брегове. Взирам се с по-дълбок интерес в отвесната чука „Любовен скок“, чиято скалиста стръмнина е отеквала често радостната песен на безгрижния пътник, а само веднъж – един по-тъжен напев: предсмъртната песен на Уенона – прекрасната Уенона, принесла живота си в жертва на любовта!
   Нося се все напред, натам, гдето безпределните прерии на Запада стигат до самите твои води, и моят взор с наслада се рее по неувяхващата им зеленина...

Преводач Сидер Флорин
Издателство Апостроф


петък, 4 април 2014 г.

Майн Рид >> Белия вожд

Кapлoc, лoвeцът нa бизoни, зacлужил чecттa дa бъдe Бeлия вoжд

Дълбоко във вътрешността на американския материк – на повече от хиляда мили от морските брегове – ще се развият събитията на нашия разказ.
   Изкачете се заедно с мене на планината, за да погледнем от снежното и било.
   Достигнали сме най-високия ѝ връх. Каква гледка се разкрива пред нас?
   На север – планински лабиринт, който се простира през тридесет паралела до бреговете на Ледовития океан! На юг – все същите планини – ту самотни, ту свързани помежду си вериги. На запад пак планини, които се открояват на небето, а в подножията им се простират широки равнини.
   Да се обърнем сега и да погледнем на изток! Тук не се вижда никаква планина! Догдето поглед стига и на хиляди мили по-нататък – никаква планина! Оная тъмна ивица над равнината е само скалистият ръб на нова равнина – някаква по-висока степ.
   Где се намираме? На кой връх сме застанали? На Sierra Blanca, позната на ловците с името Испански върхове. Намираме се в западния край на Великата прерия.
   На изток погледът не открива никакви следи от култура. Може да се пътува цял месец, без да се открият такива следи. На север и на юг – планини и само планини.
   На запад е съвсем друго. С далекоглед можем да зърнем в далечината обработени полета – тясна ивица по бреговете на бляскаща река. Това са заселищата на Нуево Мексико, оазис, напояван от водите на Рио дел Норте. Но нашият разказ не се развива там.
   Погледнете пак на изток – и ето, мястото на действието е пред вас. Планината, на която сме застанали, започва право от равнината, простираща се далеко на изток. Тук няма никакви предпланини. Планината и равнината се допират и само с една стъпка човек минава от голите полета към скалистите склонове, покрити с борови гори.
   Равнината има разнообразен изглед. На някои места, гдето има морави от тревата грама, местността е зелена; но на повечето места е безплодна като Сахара. Изсушената от слънцето земя е на места кафява; другаде – пясъчно-жълта, а по-нагоре солените изпарения я правят бяла като снега под нозете ни.
   Оскъдната растителност не я загръща в зелено наметало. Листата на агавето са изпъстрени с червени петна; тъмната зеленина на кактусите се помрачава още повече от гъстите им бодли. Острите листа на юката са потъмнели от прах и напомнят остриета на полуръждясали щикове; а ниските акациеви храсти не дават почти никаква сянка на тъмния агама и пълзящия кротал. Някоя самотна палма с голо стъбло и къдрава глава придава тук-там африкански изглед на местността. Окото се изморява скоро от пейзажа, гдето всичко изглежда ъгловато и трънливо, защото в тази равнина не само дърветата, но и всички растения са от същия вид – самата трева дори има тръни.
   Какво удоволствие е за нас да погледнем към приятната долина, която се простира на изток от подножието на планината! Каква противоположност с пустинното плато! Тя е покрита с яснозелен килим, изпъстрен с цветя, които блестят като разноцветни скъпоценни камъни! А памуковите дървета, мелиите, вечнозелените дъбове и върбите преплитат вейки в приятни сенчести горички, които сякаш ни приканват за почивка. Да слезем.
   Стигнахме до платото, но долината е още далеко под нас – поне хиляда фута по-надолу; обаче от носа на скалата, надвесен над самата долина, можем да я видим цяло на едно протежение от няколко мили. Тя е гладка като платото над нея: когато я гледа отгоре, човек може да я вземе за част от самото плато, хлътнала в земята, за да намери животворните сили, недостигащи до по-високата местност.
   От двете страни на долината, догдето поглед стига, се извисяват до платото отвесни скали, високи хиляда фута и проходими само тук-таме. Двете скалисти вериги отстоят на десет мили една от друга и със своята еднаква височина си приличат като двойници. Техният мрачен, суров лоб, надвесен над мекия светъл пейзаж, напомня прекрасна картина в груба дъбова рамка.
   Едно поточе пресича като сребриста змия долината – не направо, а в безброй лъкатушки, сякаш му е приятно да се побави в този светъл кът. Честите му завои и спокойно течение показват, че минава почти през равна местност. Бреговете му са залесени, но не навсякъде. Дърветата образуват ту плътен пояс, ту тънка ивица, която едва засенчва потока, а на места тревистите поляни стигат до самата вода.
   Ниски храсталаци са пръснати тук-там из долината Те са с най-разнообразни форми: някои са съвсем кръгли, други са продълговати или овални, трети са извити като старинните вази, наричани „рог на изобилието“, които красят нашите градини. Погледът спира и на отделни дървета, чиито непокътнати корони доказват, че природата тук се е развивала на воля. Цялата местност напомня величествен парк, засаден по план само с толкова дървета, колкото ще украсят гледката, без да скрият красотата ѝ.
   Няма ли съответствуващ на парка дворец, или горски замък? Не. По тия места не дими нито дворец, нито хижа. Никакъв човешки образ не се мярка в този безлюден рай. Стада рогачи бродят из него; величественият широкорог елен почива в сенките на листнатите горички, но човек не се мярка тук. Никога може би човешка нога... Почакайте! Нашият спътник казва друго. Да го чуем. „Това е долината Сан Илдефонсо. Колкото безлюдна и да изглежда, тя е била някога населена от цивилизовани хора. Недалеко от центъра ѝ можете да забележите пръснати неправилни блокове. Ако не ги покриваха дървета и бурени, бихте могли да съзрете, че са развалини от някакъв град.
   Да, на това място се издигал някога голям, цветущ град.
   Тук е имало пресидий, на чиито кули се е развявало испанското знаме; имало е просторен мисионерски дом на отците йезуити; къщи на богати собственици на мини и на асиендадо са изпълвали цялата долина и в низините, и по височините. Трудолюбиво население се е движело тук; развихряли са се страстна любов и омраза, честолюбие, скъперничество и мъст. Сърцата, вълнувани от тия страсти, са изстинали отдавна, породените от тях дела не са записани от човешка ръка. Те живеят само в предания, звучащи повече като поетични измислици, отколкото като действителни случки.
   А тези предания не са дори и отпреди едно столетие! Преди едно столетие от върха на онази планина човек е можел да види не само заселището Сан Илдефонсо, но и редица други градове, градчета и села – там, гдето погледът не може да съзре сега ни следа от култура. Забравени са дори имената на тия градове, а историята им е погребана в развалините!
   Индианците си отмъстиха на убийците на Монтесума! Ако саксонците биха допуснали да продължи войната за разплата, след още един век – о, не! дори след половин век само! – потомците на Кортес и на конкистадорите му биха изчезнали от Анауак!
   Чуйте преданието за Сан Илдефонсо!“...

Издателство Емас

Белия вожд в Хеликон

Белия вожд в Books.bg

четвъртък, 18 април 2013 г.

Майн Рид >> Оцеола

Тялото му бе хармонично развито, а лицето му – красиво. Макар че дрехите му бяха индиански, цветът на кожата му не бе на истински индианец. Лицето му бе по-скоро мургаво, отколкото бронзово. Той явно бе метис...

   Ти, Флорида, си все същата, ти и сега си истинска земя на цветята. Твоите дъбрави са все така зелени, твоето небе е все така ясно, твоите води – все така прозрачни. Твоята красота не се е променила.
   Но аз виждам, че все пак нещо се е променило. Сцената е същата, но героите са други. Къде е червената раса, къде са твоите червенокожи деца, закърмени от твоята гръд? Няма ги. По твоите поля виждам бели и чернокожи, но не и червенокожи – европейци и африканци, но не и индианци. Няма нито един от потомците на древния народ, който някога те населяваше. Къде са те сега?
   Няма нито един от тях. Те всички са си отишли. Те вече не стъпват по осеяните с цветя пътеки, канутата им не порят кристалните рекички, напоеният с ухание зефир не разнася техните гласове, тетивата на техните лъкове не звънтят сред дърветата – те се разделиха с тебе завинаги и отидоха надалеч.
   Но не по своя воля си отидоха...

Издателство Труд

Оцеола в Хеликон

Оцеола в Books.bg

четвъртък, 4 април 2013 г.

Майн Рид >> Капитанът на стрелците

В изданието са включени романите Капитанът на стрелците и Безпомощната ръка

Прекрасна индианка завладява сърцето на американския офицер капитан Мейнард по време на разходка по булевард Пасео де Лас Вигас в мексиканската столица. Споделена ли е любовта му от девойката, наричана от всички Кралицата на езерата. Ще успее ли да избегне смъртоносната клопка, поставена от главатаря на бандитите с прозвището Ел Гуапо, също влюбен в красивата потомка на ацтекските крале...

След успешен лов в дълбоката гора на Мисисипи, група младежи се впускат в безумна игра, която ще промени целия им живот. Едно престъпление води след себе си второ... и трето... Дали арогантността и злото ще сломят правдата и любовта? Дали безнаказаната самоувереност ще притисне в ъгъла мечтите и трепетите на една девойка?...

Издателство Тера плюс



петък, 24 февруари 2012 г.

Майн Рид >> Конникът без глава

Ужасяваща и странна история, вдъхновена от тексаска народна приказка, любима на поколения читатели

Двама мъже спорят за сърцето на красива млада дама в Тексас през ХІХ век.
Войната с Мексико е все още в спомените на всички. Набезите на индианците и безжалостни бандити са заплаха за заселниците.
Арогантният и отмъстителен Касий Къхуун и бедният ловец на мустанги Морис Джерълд се изправят един срещу друг, в името на любовта на Луиза Пойндекстър.
За да елиминира съперника си, Къхуун измисля жесток план - братът на Луиза, младият Хенри Пойндекстър, е убит. Всички улики сочат, че Морис Джералд е убиецът.
Зловещ ездач е забелязан в околностите на плантацията Пойндекстър - конник без глава!
Дали духът на Хенри Пойндекстър вика за отмъщение?
Дали това е самият дявол?

Издателство Емас