Марко Ганчев >> Магарешки работи

Стихове за деца и родители

Казват, че двамата с бати
сме били камъчета ръбати.
Но най-вече вдигаме врява,
когато той
за кубчетата ми се подиграва.
Иди, вика, че разбери я
твойта неразбория –
част от слонче
до част от балонче:
получава се слонобалонче
или балонослонче.
Част от котка до част от куче.
И какво, вика, ще се получи?
Ще се получи едно коткокуче.

Батко се смята за много голям.
Все той знаел, пък аз не знам.
Знам аз как се нареждат кубчета.
Те не се трупат на купчета,
но не бива и толкова гладко,
както ги прави батко.
Всяка патка
при батка
е патка.
Всяка крава
остава си крава.

А при мене простата патка
се превръща на птица рядка
с врат на жирафа,
с крака на щраус.
Много красиво,
какъв ти хаос!
И балончето става с хобот.
Слончето – с крака на робот.
Крокодилът разперва криле
и от него уплашен бяга
тигър с глава на мишле,
в миша дупка се пъха веднага.
Но не му се побира търбуха.
Уха, че смешно, уха!

На рогата на елена
цяла къща закачена.
Бяла мечка негър носи.
Спят под палми ескимоси.
Жаба в тенджера се вози,
път ѝ дават носорози.

За учудване на бати –
хора с човки, птици с прашки,
зайци дългоопашати,
дългозаешки опашки...

Бате, иначе от скука
даже кубче ще се спука...

Издателство Прес

Магарешки работи в Pimodo

Марко Ганчев >> Басни в сегашно време

Време за революционна трансформация на басните

Учудващо е, че с течение на десетилетията така отпъжданото в началото баснописно перце не се оставя да го издуха вятърът по волята на предубедени теоретици или дори на жалки практици като нашата скромна милост. Литературната практиката явно отказва по своя воля преждевременно да отпише жанра на баснята. Може да се е засрамила от политическата практика, която е хилядократно по-груба от литературната и все пак не можа да отпише плурализма на мненията в нейната област. Или може би по-скоро е взела модел от модерните технологии, които наистина оставиха релсовия път, но пуснаха по него скоростни влакове с удобни седалки и климатици в купетата. Струва ми се, че баснята се трансформира революционно, като вече пренася не алюзията от поведението на животните към аналогии с обществения живот на хората, а обратно. Сега като че ли преобладава пренасянето на конкретни днешни злободневни наши поведения към предположението как биха изглеждали те в животинския свят. И това не е малко: в епоха, когато всичко се свива, поне сферата на иносказанието се разширява... Марко Ганчев

Издателство Хермес

Басни в сегашно време в Хеликон

Басни в сегашно време в Books.bg

Марко Ганчев >> Цар и Говедар

Поема из българския живот в девет песни, два пролога и два епилога

И не че ме изпълва жлъч!
(кого ли с нея ще нахраним?),
ама анализ да подхванем –

защо голяма паплач, джанъм,
от малък уж народ излиза,
и то при демографска криза?

Издателство Жанет 45

Цар и Говедар в Хеликон

Цар и Говедар в Books.bg

Марко Ганчев >> Любезни хора

Подобрява се положението

на главатар от населението.

Макар че тук от автора е само сричката „тар”, отказаха да я включат в Книгата на Гинес. Авторът се принуди да напише още по-къса:

България цяла сега вази гледа,
България цяла все гавази гледа.

От автора бе само буквата „в”, но ония пак не я признаха за рекорд. Вече нямаше накъде. Трябваше да се напише епиграма само от въздух:

Ние живеем в страни,
които живеят встрани.

Нямаше къде да ходят, след като от автора имаме само един празен интервал, включен в последната дума на епиграмата. Но за да не се хваща пак на евентуални въртели от страна на Книгата на Гинес, всичките си опити авторът включи в тая собствена книга. Марко Ганчев

Издателство Хермес

Любезни хора в Хеликон

Любезни хора в Books.bg

Марко Ганчев >> В търсене на изгубеното племе

Непосредствена опасност да се изгуби българското племе няма, защото то още не е намерено. Изпитанието ни да станем народ продължава, така че ако племето ни се изгуби, то ще стане поради това, че още не се е намерило там, където му е мястото

Което ще рече, че писането на спомени за изгубеното българско племе ще бъде проблем на някой далечен бъдещ наш мемоарист. Така или иначе, при всяко положение Атлантидата на племето от нормални хора, които дори и в индустриалното общество си гледат нормално работата, без да ги е грижа дали ще станат известни самите те, или поне стореното от тях, все повече потъва. Налага се заради тия изчезващи хора човек да посегне към химикалката на спомените си за тях, стига да не прави от химикалката си алхимикалка. Повечето мемоаристи го правят, като превръщат в златен век епохата, която им е вързала най-обикновена тенекия...

Издателство Хермес

В търсене на изгубеното племе в Хеликон

В търсене на изгубеното племе в Books.bg