Етгар Керет >> Седем добри години

Трагикомични хроники

   Близки срещи от втория вид

   Когато някой писател каже за своя книга, че му е особено скъпа, всъщност нищо не казва. За да може дадена книга да просъществува, е необходим поне един човек, комуто тя да е скъпа – при добър късмет, това ще е някой читател, ако ли пък не, авторът винаги е на линия да се развълнува от собственото си произведение като горд баща. Мисля, че ми отне четири книги време, за да разбера това и сега прекрасно го осъзнавам.
   И все пак, настоящата книга наистина ми е особено скъпа. Защото е първият небелетристичен сборник, който издавам след над двайсет и пет години писане. Защото разказва за най-най-скъпите ми хора. Защото като автор ме поставя на ново за мен място. Място интимно, ранимо и непознато. И това ново място е толкова страшно, че реших да не публикувам Седем добри години на езика, на който говоря (иврит), и на мястото, където живея (Израел), а да ги споделя само с хората другаде.
   Откак се помня, са ми известни два вида истории: обичах да разказвам едните на приятели и съседи, а другите – на случайни спътници в самолета или влака. Историите тук са от втория вид: за въпроси, зададени от сина ми, на които съм се сетил как да отговоря; за татко, който винаги беше насреща, за да ме избави от бедите, но когото аз не съумях да избавя, когато изпадна в беда; за мустака, който си отгледах насред физиономията, само и само хората да спрат да ме питат „Как си?“ (нещо, което, докато татко боледуваше, ме сриваше всеки път до основи); за ред неизпълними желания и за една нескончаема война, която, щем, не щем, обсеби детството на малкия ми син.
   В следващите стотина страници ви предстои да попътувате в едно купе с мен. Когато стигнете до последната, аз ще сляза на гарата и вероятно повече никога няма да се видим.
   Надявам се поне малко от това пътуване да остане в спомените ви. Надявам се всички тези неща, които разтърсваха живота ми през седемте години от раждането на сина ми до смъртта на баща ми, да успеят да докоснат и вас.

Етгар Керет, Предговор за българските читатели

Хонконг-Токио, 25 февруари 2014 г.

Преводач Милена Варзоновцева
Оформление Люба Халева
Издателство Жанет 45 (2015)

Стоян Михайловски >> Басни

Зад изящните форми, зад прелестните черти трябва душа. Душа в художественото произведение, душа в човешкия образ. СМ

Свиня и Лъвица

– Дванадесет прасци родих –
стопана си обогатих!...
(Тъй бъбрела една свиня,
от много плодовитост изумяла...)
Благословени са онез поля,
онез гори,
където желъди съм яла
и динени кори!...
Дванадесет прасци –
и хубавички кат орли;
да имаха криле,
изпълнили би светлото небе...
Но само Бог е съвършен!
Все пак блазе, блазе на мен!
Туй село ако изгори
в един прекрасен ден,
мор ако го опустоши –
от мен само би могло да се насели,
единствено чрез мен!
Елате се чудете,
елате се дивете!
Свинчета – като херувими!
Ето ги – сучат!
Шопари – като серафими!
Ей ги – да квичат учат!
Да ти е мило, да ти е драго
да ги погледнеш само!...
И тоз рой, и таз чета,
и тоз сонм, и таз войска,
и туй прекрасно стадо –
е плод на моята утробица!...
– Пък аз,
отвърнала тогаз
могъщата лъвица –
едничка рожба аз родих, но Лъв се тя нарича!

Издателство Пан

Стоян Михайловски. Басни в Pimodo

Петко Славейков >> Български пословици

Притчи, пословици и характерни думи, историята на събирането им, речник на малко познати думи и изрази; предговор от проф. Михаил Арнаудов

Баба ако лъже, диря не лъже.

Баба стая каил и за гнили круши.

Дяволът ще си съдере цървулите.

Бегот е бег и без пáри, а магарето – магаре, ако ще има пáри с товари.

Магарето вярват, мене не вярват.

Челяк без книга пън недодялан.

Челяк без кусур не бива.

Господ види кой от къде иди.

Господ едному всичко дава, а другиму нищо.

Господ което дава, човек не може да го земе.

Който е гърмял голям тъпан, дааре не го глуши.

Издателство Захарий Стоянов

Български пословици в Pimodo

Емануил Попдимитров >> Приказки за съдбата

Тя винаги е справедлива

Приказните истории в тази книга идват от един вечен свят, където се борят злото и доброто, Дявола и Бога, грозното и красивото. Там живеят мъдри старци и орисници, девици, които омайват с красотата си, окаяни бедняци и жестоки богаташи, принцове, които изоставят царството, за да следват любовта си, господари и крадци, глупаци и всезнайковци. Свързва ги вярата на автора, че никой в този свят не е по-силен от съдбата.
Точно когато ви се струва, че нямате късмет, повярвайте в него и той ще ви споходи – разкрива ни тайната на успеха Емануил Попдимитров в приказки, оцелели повече от век.

Издателство Прес

Приказки за съдбата в Pimodo

Ричард Бах >> Едно

Дадох живота си, за да стана човекът, който съм сега. Заслужаваше ли си? Ричард Бах

Ричард и Лесли се озовават в един свят, където оцеляването зависи от способността да открият какво са научили техните алтернативни същности по пътищата, които те самите никога не са извървели.

Книга за изборите, които правим, за възможностите, на които обръщаме гръб. И за равносметката.

   Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта.

Издателство Хермес

Едно в Pimodo

Афонсу Круш >> Куклата на Кокошка

За приятелството, любовта, обсебването, разочарованието и разминаванията...

Австрийският художник Оскар Кокошка поръчва да му изработят кукла с ръста и образа на Алма Малер, след като любовната им връзка приключва.

Куклата е свързващото звено между героите от различни реални и нереални пространства и времена: неуспелия писател Матиаш Попа, собственика на магазина за птици Бонифас Вогел, еврейското момче Исаак Дрезнер, което се крие в мазето на този магазин в разгара на Втората световна война, богаташа Зигмунд Варга, който претегля човешката душа, измервайки греховете им с кантар, както и останалите персонажи, описани в криволичещите истории.

Преводач Здравка Найденова

Издателство Прозорец

Куклата на Кокошка в Pimodo

Жан дьо Лафонтен >> Басни

Какви трябва да бъдем и какви не

   Една изгладняла лисица попадна под лозница с надвиснали червени узрели гроздове.

   – Харесва ми цвета на това грозде – промърмори си лисицата. – Ще се опитам да го стигна с един скок.

   И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си.

   Тогава, за да се утеши, гдето не е могла да го стигне, каза ядосана:

   – Гроздето е много кисело. Не заслужава вниманието ми.

Издателство Хермес

Лафонтен. Басни в Pimodo

Марко Ганчев >> Басни в сегашно време

Време за революционна трансформация на басните

Учудващо е, че с течение на десетилетията така отпъжданото в началото баснописно перце не се оставя да го издуха вятърът по волята на предубедени теоретици или дори на жалки практици като нашата скромна милост. Литературната практиката явно отказва по своя воля преждевременно да отпише жанра на баснята. Може да се е засрамила от политическата практика, която е хилядократно по-груба от литературната и все пак не можа да отпише плурализма на мненията в нейната област. Или може би по-скоро е взела модел от модерните технологии, които наистина оставиха релсовия път, но пуснаха по него скоростни влакове с удобни седалки и климатици в купетата. Струва ми се, че баснята се трансформира революционно, като вече пренася не алюзията от поведението на животните към аналогии с обществения живот на хората, а обратно. Сега като че ли преобладава пренасянето на конкретни днешни злободневни наши поведения към предположението как биха изглеждали те в животинския свят. И това не е малко: в епоха, когато всичко се свива, поне сферата на иносказанието се разширява... Марко Ганчев

Издателство Хермес

Басни в сегашно време в Хеликон

Басни в сегашно време в Books.bg

Ахмед Марашлъ >> Настрадин Ходжа накара света да се смее

Настрадин Ходжа осмива лекомислието, мързела и хитруването, знае как да се оправи с опаките хора и да накаже наглите и безочливите нахалници, а понякога се надсмива и над собствената си непохватност и неблагоразумие...

И в българските приказки много често Хитър Петър и Настрадин Ходжа се срещат и надлъгват.

Техните приключения са смешни, забавни, но и поучителни. Никога не е излишно да си извадим поука от хорската глупост, стиснатост, хитрост и лукавство.

А в приказното народно творчество и най-големият умник си намира майстора.

Издателство Унискорп

Настрадин Ходжа накара света да се смее в Хеликон

Настрадин Ходжа накара света да се смее в Books.bg

Руми >> Рубаи

Придошла, реката на любовта руши всичките стени, всичко, до което се докосне. Влюбеният е като пияница. Луд. Без правила и ограничения. Безпомощен в потока на любовта...

Една надежда

и една надежда само –

Твоята любов.

Една сила и една сила само –

Твоята любов.

Докато всяка клетка не заплаче,

призовавайки Те без да спре,

светът върти се само

от илюзия в илюзия.

Издателство Ануграха

Рубаи в Хеликон

Рубаи в Books.bg

Конфуций >> Беседи и размисли

Напразно е учението без мисъл, опасна е мисълта без учение.

За Пътя на разума

Човекът има три пътя, за да постъпва разумно: първият, най-благородният – размишлението, вторият, най-лекият – подражанието, третият, най-горчивият – на опитът.

За разговорите

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да се говори, значи да загубиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Издателство Рата – София

Беседи и размисли в Хеликон

Беседи и размисли в Books.bg

Джеймс Крюс >> Куклите на Тим Талер

или Продадената човешка любов

Уж става въпрос за смях, но на човек не му е много смешно, като чете как един барон купува детски смях.

Тим Талер е пораснал и в продължението на историята участва още един герой – неговият син Крешо.

Джеймс Крюс е носител на множество награди, включително на немските писатели, Международната награда за младежка книга и Голямата награда – медала ,,Ханс Кристиан Андерсен“, най-престижното отличие в света на детската литература.

Издателство Емас

Куклите на Тим Талер в Хеликон

Куклите на Тим Талер в Books.bg

Езоп, Лафонтен, Крилов, Михайловски >> Басни

Героите в басните са умни и глупави, храбри и боязливи, скромни и горделиви, трудолюбиви и мързеливи, великодушни и завистливи, хитри и наивни...

Човекът, които обещавал невъзможни неща

Езоп

   Един беден човек заболял и се намирал в тежко положение. След като лекарите били загубили надежда, той се обърнал с молба към боговете; обещавал им, че ще им принесе хекатомба и ще им посвети дарове, ако се вдигне от леглото.

   Жена му, която се намирала при него, го запитала:
   – И откъде ще вземеш всичко това?
   А той отговорил:
   – Та ти надяваш ли се да се привдигна, та боговете да трябва да ми ги искат?

–––––––
Баснята показва, че хората лесно обещават това, което не смятат да свършат.

Издателство СофтПрес

Басни в Хеликон

Басни в Books.bg

Лафонтен >> 77 басни

Твърдят: светът е стар; но ще предпочете
забавни четива и той като дете.

Раждащата планина

В родилни мъки планина
крещеше толкова високо,
че сбра се цялата страна,
решила, че щом дойде срокът
ще се роди най-малко нов Париж:
роди се мишка с косъм риж.

Замислен над тоз разказ,
при тъй лъжлив сюжет
пак с верен смисъл стряскащ,
се сещам за поет,
що казва: „Ще възпея боя,
що водиха герои и богове при Троя.”
Какъв излиза често мъжът, на думи цар?
Чист въздухар.

Издателство Бриз

77 басни в Хеликон

77 басни в Books.bg