Ърнест Хемингуей >> Старецът и морето

Аз се постарах да ви дам истински старец, истинско момче, истинско море, истинска риба и истински акули... Ъ. Х.

   Той беше старец, който ходеше за риба сам с малка лодка в Гълфстрийм и ето вече осемдесет и четири дни излизаше, без да улови нещо. През първите четиридесет дни бе взимал едно момче със себе си. Но след тези четиридесет дни, без да хванат нито една риба, родителите на момчето му казаха, че старецът е вече окончателно „салао“, което значи, че съвсем не му върви, и по тяхно нареждане момчето тръгна с друга лодка, а с нея още през първата седмица уловиха три едри риби. Тъжно беше на момчето да гледа как старецът се връща всеки ден с празна лодка и то винаги отиваше до брега да му помогне да изнесе навитите въжета, куката и харпуна или свитото около мачтата платно. По платното имаше кръпки от брашнени чували и навито, то бе като знаме на пълно поражение.
   Старецът бе слаб и мършав, с дълбоки бръчки на врата. По бузите му личаха кафяви петна от доброкачествения кожен рак, който се образува при отражението на слънцето върху водите на тропическото море. Петната стигаха почти до края на бузите, а по ръцете му имаше дълбоки следи на рани от въжетата, получени при изтегляне на тежки риби. Тия белези не бяха скорошни. – отвърна старецът. – Знам, че ме остави, не защото ми нямаш вяра.
   – Татко ме накара да те напусна. Момче съм и трябва да му се подчинявам.
   – Знам — каза старецът. – Това е съвсем естествено.
   – Той не ти вярва много.
   – Не – отговори старецът, – но ние си имаме вяра, нали?
   – Да – рече момчето. – Нали може да те почерпя една бира на „Терасата“, пък после ще занесем нещата в къщи.
   – Защо пък да не може! – каза старецът. – То си е редно между рибари...

(откъсът е от превода на Димитри Иванов)

Издателство Унискорп

Старецът и морето в Pimodo

Ърнест Хемингуей >> Слънце изгрява [ Фиеста ]

Всички вие сте изгубено поколение...

   Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва до века. Слънце изгрява и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообръщения. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. Книга на еклизиаста

Хартиено издание и е-книга

Издателство Унискорп

Слънце изгрява [ Фиеста ] в Хеликон

Слънце изгрява [ Фиеста ] в Books.bg

Ърнест Хемингуей >> Безкраен празник

„Скици от Париж” е работното заглавие, което авторът сам поставя на ръкописа...

Издаденият посмъртно през 1964 година „Безкраен празник” покрива времето, което авторът прекарва в Париж от 1921 до 1926 г.
В действителност книгата никога не е била окончателно завършена в представите на Хемингуей. Той оставя няколко варианта през предходните години, но за нито един от тях не е написал въведение или последна глава, които да го задоволят, нито пък се е спрял на определено заглавие. Истината е, че Хемингуей работи върху книгата до април 1961 г.
Някои от главите имат по два края, написани лично от него и все още не е решил кой да остане. Алтернативните варианти са оставени в настоящото издание в първоначалния им вид, дело на самия писател.
Най-мъчително Хемингуей е написал онази част от „Безкраен празник", в която се описва епизодът с изневярата му към Хадли с Полин, както и краят на техния брак. Угризенията, които Хемингуей изразява и отговорността, която поема за раздялата с жена му, както и „невероятното щастие”, което изпитва с Полин – всичко това редакторите изрязват от текста в публикуваните досега издания. За първи път читателите на настоящото издание ще прочетат пълния текст, написан от Хемингуей.

Издателство Унискорп

Безкраен празник в Хеликон

Безкраен празник в Books.bg

Ърнест Хемингуей >> Сбогом на оръжията

Смятам, че всички, които се облагодетелстват от войните и ги предизвикват, трябва да бъдат разстреляни още първия ден след началото на военните действия. Ърнест Хемингуей

   Понякога нощем чувахме под прозорците ни да минават войскови части с оръдия, теглени от влекачи. Нощем движението се засилваше. По пътищата сновяха мулета, натоварени със сандъчета с муниции, по едно от всяка страна на самара им, сиви камиони, които превозваха войници, и други камиони, покрити с платнища, които се движеха по-бавно. Денем минаваше тежка артилерия, теглена от влекачи. Дългите дула на оръдията бяха покрити със зелени клони; лозови вейки и зелена шума покриваха и влекачите. На север в дъното на долината, имаше кестенова гора, а зад нея, на нашия бряг на реката, още една планина. Биеха се и за тази планина, но безуспешно, и есента, когато започнаха дъждовете, листата на кестените окапаха, клоните оголяха и дънерите останаха да стърчат, черни от дъжда. Лозята също оредяха и оголяха, цялото поле беше кафяво и мокро, полумъртво от есента. Над реката се носеха мъгли, над планината — облаци, камионите пръскаха кал по пътя, а пелерините на войниците бяха изкаляни чак до горе. Пушките им бяха мокри. Под пелерините си те носеха по две кожени паласки, окачени на коланите им, и тези калъпи от сива кожа, пълни с пачки дълги тънки куршуми от по шест милиметра и половина, така издуваха пелерините, че всички тия войници, които минаваха по пътя, изглеждаха като бременни в шестия месец.
   Минаваха и малки сиви автомобили, които се движеха бързо. Обикновено един офицер седеше до шофьора, а неколцина други отзад. Тези автомобили пръскаха повече кал дори от камионите и ако единият от офицерите отзад беше много дребен и седеше между двама генерали, той самият толкова дребен, че не можеше да се види лицето му, а само върхът на шапката му и тесният му гръб, и ако автомобилът летеше особено бързо, тогава имаше голяма вероятност това да е кралят. Той квартируваше в Удине и обикаляше из тия места почти всеки ден, за да види как вървят работите. А работите вървяха много зле.
   В началото на зимата започна упорит непрестанен дъжд, а дъждът докара холера. Но успяха да я ограничат и в последна сметка в цялата армия от нея умряха само седем хиляди души...

Издателство Унискорп

Сбогом на оръжията Т.5/ Колекция Хемингуей в Хеликон

Сбогом на оръжията Т.5/ Колекция Хемингуей в Books.bg

Ърнест Хемингуей >> За кого бие камбаната

Различни човешки съдби, странни обстоятелства, любов, омраза, отмъщение и един мъж, изправен пред лицето на Смъртта

"Най-цялостният, най-задълбоченият и най-истинският роман на Хемингуей.
Любовните сцени между Джордън и Мария са най-добрите в американската литература, превъзхождат значително всичко подобно." Дж. Доналд Адамс

Романът е том 7 от Поредицата Колекция Хемингуей

Издателство Унискорп

За кого бие камбаната в Хеликон

За кого бие камбаната в Books.bg