Кристофър Марлоу >> Едуард II

Водейки ни през сложни и противоречиви идентификации и оттласквания, Едуард II предлага актуален и днес дебат за овластените и властта...

... Но какво става, тези тук кои са?

                Влизат трима Бедняци

Бедняци
Хора, които искат да Ви служат.

Гавестън
Ей, ти, какво умееш?

Първи бедняк
Да яздя.

Гавестън

Нямам коне. А ти какъв си?

Втори бедняк

Пътешественик.

Гавестън
Чакай да видим. Да, ще е добре да ми прислужваш и да ме развличаш на масата с лъжи и понеже думите ти ми харесват, ще те наема.
Ами ти какъв си?

Трети бедняк
Воин, който се бил с Шотландия.

Гавестън
За хора като теб има приюти.
Войни не водя, нямаш място тук.

Трети бедняк
Сбогом, умри от воинска ръка,
ти, който пращаш воините в приют!

Гавестън
Добре, добре, от страх се разтреперах.
Гъсокът мисли се за таралеж
и ежи перушина да ме бодне.
Но нищо не ми коства всички тук
да полаская и обнадеждя.
Известно ви е, че дойдох от Франция,
но още с краля си не съм се срещнал.
Потръгне ли ми, ще наема всички.

Бедняци
Признателни сме, Ваше благородие.

Гавестън
Сега си имам работа, вървете.

Бедняци
Тук в двора ще изчакаме...

––––––––––––––––––––––––––

След дългогодишни изследвания, през 1955 г. журналистът Калвин Хофман издава книгата Човекът, който беше Шекспир. Според нея през 1593 г. Шекспировият съвременник Кристофър Марлоу, протеже на ръководителя на тайната служба на кралица Елизабет сър Томас Уолсингам, вече е компрометиран от своя атеизъм и смели изказвания за хомосексуалната любов и животът му е в опасност. За да предпази драматурга от преследване, Уолсингам инсценира мистериозното му убийство в Детфорд и организира неговото бягство отвъд Ламанша. В следващите години, смята Хофман, Марлоу пише пиесите си от името на Уилям Шекспир, второразреден актьор от трупата на театър „Глобус“.
   С всички резерви към ентусиазма на хипотезата, тя по своему отчита един безспорен факт – влиянието на Марлоу върху ранния, а и върху зрелия Шекспир. Очевидно е, че Тит Андроник и Ричард III в една или друга степен копират Марлоувия маниер, Венера и Адонис е повлияна от Херо и Леандър, Ричард II и Венецианският търговец открито паразитират върху Едуард II и Малтийският евреин, а ехото на отделни могъщи стихове заглъхва чак до Както ви харесва,
Хенри IV и Хамлет.

Издателство Изток-Запад

Едуард II в Хеликон

Едуард II в Books.bg

Алекзандър Поуп >> Похищението на къдрицата

Поуп изглежда едновременно критичен към и воайорски втренчен в бляскавия beau monde, който го обкръжава. Къдрицата предлага една неподражаема картина на пъстрото, остроумно, безсърдечно общество от времето на кралица Анна. Бавно възстановяващо се от разпуснатите крайности на Реставрацията, обществото по онова време е по-скоро аморално, отколкото неморално...

По-немощно в лазурния ефир
Sol свети над Нептуновата шир
от блясъка на нежните зари,
който гръдта на Темза посребри.
Сред франтове и нимфи грейна тя
и всеки взор от нея засия,
чe кръстът на гръдта ѝ, боже, в миг
покръстил би юдей и еретик.
Ум-палавник в лицето ѝ личи,
по-бърз и по-менлив от тез очи,
що казват „не“ с усмивка всеки път,
та ничие сърце да не ранят.
В тях всеки поглед вперен е в захлас.
Те като Sol огряват всички нас
и ловко крият грешки и петна,
макар петна да няма у жена.
Но в тази нимфа и да видиш грях,
ще го забравиш, като зърнеш тях.

Издателство Изток-Запад

Похищението на къдрицата в Хеликон

Похищението на къдрицата в Books.bg