Братислав Иванов >> Японската цивилизация

Географската отдалеченост на Япония е предпазила българите от предразсъдъци и историческа обремененост; тази книга има за цел да представи вярна картина на японската цивилизация от нейното зараждане до наши дни...

Япония (日本 Нихон, Ниппон) е островна държава, разположена източно от Корейския полуостров върху архипелаг от четири големи и няколко хиляди малки острова с обща площ около 378 хил. квадратни километра. Броят на островите варира в широки граници, като разликата при
отделните автори е от порядъка на хиляди. Много острови са с твърде малки размери, поради което някои автори не ги вземат предвид при изчисляването на общия брой на японските острови.
Японският архипелаг е изтеглен от североизток на югозапад под формата на дъга с координати от 45 до 24 градуса северна ширина. Тази островна дъга е обърната с изпъкналата си част към Тихи океан, а с вдлъбнатата – към Японско море...

Основна характеристика на японските острови е тяхната геологична нестабилност. С изключение на Шикоку те са част от системата на Тихоокеанския огнен пръстен, поради което земетресения с магнитуд между четвърта и шеста степен по скалата на Рихтер се смятат за нещо обичайно. Само в района на Токио броят на земетресенията, които могат да бъдат усетени от човека, варира между 40 и 50 за една година.
Нерядко земетресенията се придружават от цунами, предизвикани от същите тектонични причини. Самият термин цунами е създаден в Япония и означава приливна вълна.
Броят на действащите вулкани надхвърля сто, като някои от тях са се активизирали след голямото земетресение през 2011 г. С вулканичната активност е свързано наличието на около 10 000 минерални извора, много от които са курорти...

Издателство Изток-Запад

Японската цивилизация в Хеликон

Японската цивилизация в Books.bg

Алекзандър Поуп >> Похищението на къдрицата

Поуп изглежда едновременно критичен към и воайорски втренчен в бляскавия beau monde, който го обкръжава. Къдрицата предлага една неподражаема картина на пъстрото, остроумно, безсърдечно общество от времето на кралица Анна. Бавно възстановяващо се от разпуснатите крайности на Реставрацията, обществото по онова време е по-скоро аморално, отколкото неморално...

По-немощно в лазурния ефир
Sol свети над Нептуновата шир
от блясъка на нежните зари,
който гръдта на Темза посребри.
Сред франтове и нимфи грейна тя
и всеки взор от нея засия,
чe кръстът на гръдта ѝ, боже, в миг
покръстил би юдей и еретик.
Ум-палавник в лицето ѝ личи,
по-бърз и по-менлив от тез очи,
що казват „не“ с усмивка всеки път,
та ничие сърце да не ранят.
В тях всеки поглед вперен е в захлас.
Те като Sol огряват всички нас
и ловко крият грешки и петна,
макар петна да няма у жена.
Но в тази нимфа и да видиш грях,
ще го забравиш, като зърнеш тях.

Издателство Изток-Запад

Похищението на къдрицата в Хеликон

Похищението на къдрицата в Books.bg

Спомени за бунтовното време 1876 година

Спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г.

Въпреки че и петимата са участвали по едно и също време в едно и също събитие, за което разказват, прочетеното не е скучно, тъй като освен че разкриват съдбите на отделни личности, виждането им в известна степен е различно, още повече че по социална принадлежност се различават – двама са заможни търговци, Филип Щърбанов – градски и Ангел Телийски – селски.
Братята Найден и Пейо Дринови са занаятчии и дребни търговци. Иван Соколов е представител на българската възрожденска интелигенция – учител, с най-високо образование, придобито в
чужбина (гимназия в Загреб и военно училище в Белград – Втората българска легия, 1867–1868 г.). Най-сетне, макар и написани по-късно от събитията, спомените носят „аромата“ и героичния дух, помисли и вълнения на своето забележително време – 70-те години на романтичния XIX в. Из Въведение

Съставителството, редакцията, бележките и подбора на фотографии са делo на Стоянка Йонкова и Христо Йонков.

Издателство Изток-Запад

Спомени за бунтовното време 1876 година в Хеликон

Спомени за бунтовното време 1876 година в Books.bg

Ган Бао >> Издирени и записани чудновати истории

Искаше ми се да събера на едно място разпилените по многобройните книги истории и забравените случки в изгубените свитъци, та да са наедно, сякаш свързани в един наниз. Ган Бао

По времето на Шъннун – Чудотворния земеделец – Чъсундзъ, Учителя Червения бор, бил Повелител на дъжда. Гълтал прах от воден нефрит и учел на същото Шъннун. Влизал в огъня, без да изгаря. Стигал до планината Кунлун и прониквал в каменния дом на Си’уанму –  Повелителката на Запада. Качвал се и слизал
оттам с вятъра и дъжда.

Една от дъщерите на Йенди – Прародителя на огъня – догонила Чъсундзъ, станала безсмъртна и тръгнала с него.

По времето на Гаосин Чъсундзъ отново станал Повелител на дъжда и бродел сред хората.

Сегашната длъжност Повелител на дъжда води началото си оттогава.

Издателство Изток-Запад

Издирени и записани чудновати истории в Хеликон

Издирени и записани чудновати истории в Books.bg

Георги Карастоянов >> Психология на преднамереното влияние

За психологическите механизми на влиянието

Монографията би представлявала интерес за психолози, социолози, специалисти по психологически операции, PR и имиджмейкинг, политици...

Защо мислим това, което мислим, защо чувстваме това, което чувстваме, защо действаме по начина, по който го правим, и как другите хора и медиите са ни повлияли това да се случи.

Всъщност книгата не предлага готови рецепти, а разбиране на процеса, което ни дава възможност да се предпазим от нежелано влияние и да бъдем по-ефективни при постигане на целите си.

Издателство Изток-Запад

Психология на преднамереното влияние в Хеликон

Психология на преднамереното влияние в Books.bg

Яна Язова >> Таралеж се жени

Творбите за деца на писателката Яна Язова, писани в периода 1937-1943 г.

Новата царица

... – Щастлива съм – блажено въздъхваше привечер черешата и утихваше на месечината. – Не
напразно ме наричат царица. Ето, децата изхвръкнаха из моите клони да разнасят славата ми
по селото и тия, които не са чули, ще чуят за мене
и с нетърпение ще ме очакват напролет. От мене
няма по-сочна и по-червена царица на света.
– Справедлива е твоята гордост, царице – тихо отговори на разсъмване слабата бедна ягода, която всяка пролет изправяше грозната си глава над слабото коренище – в сянката на черешата. – Справедлива е гордостта ти, но смили се над слабите и болни като мене, отдръпни си малко клоните да ме погрее слънцето! Тогава ще видиш колко ще стана червена и хубава. Дръпни се, дръпни се, ето го слънцето, то сега ще изгрее... петлите пеят вече!
– Кукуригууу – изкрещяха петлите, кучетата се събудиха и заджавкаха, а черешата се изсмя високомерно:
– Ти ли ще станеш червена и хубава, ти, ягодо!... Тебе и кучетата не искат да те подушат. Аз давам сочните си плодове на цялото село, а ти кому ще си нужна, та да ти се отместя и да пусна слънцето при тебе?
– Аз имам такъв аромат – отговори ягодата, почти разплакана от обида, – с него аз бих упоила не едно село, а целия свят. Аз мога да бъда по-червена и по-сладка от тебе, но ми трябва слънце, слънце, слънце!...

Издателство Изток-Запад

Таралеж се жени в Хеликон

Таралеж се жени в Books.bg

Жан Делюмо >> Една история на Рая. Том I: Градината на насладите

Християнството дълго виждало в Земния рай историческа действителност...

Наслагвайки разказа от "Битие" върху наследството на античната култура, то сътворило градината на насладите - съчетание от красотите на Златния век и Блажените острови. Земният рай разпалвал въображението на нашите предци - течение на векове църковните учени се питали какъв е бил ръстът на Адам и Ева, как двамата са прекарвали времето си, господари ли са били те над животните, какъв сексуален живот са водили.
Средновековието вярвало, че Земният рай, макар и недостъпен за хората, съществува някъде в Ориента, но после тези представи били изоставени. Тоава едни започнали да търсят отвъд океаните приказни страни, наподобяващи Едемската градина: така се стигнало до географските открития...
Но ето че доказателствата за еволюцията ги подтикнали да мислят, че началата на човешката цивилизация са несравнимо по-невзрачни.

Издателство Изток-Запад

Една история на Рая. Том I: Градината на насладите в Хеликон

Една история на Рая. Том I: Градината на насладите в Books.bg

Яна Язова >> Левски

Яна Язова не описва патетичният героизъм, не строи кули с мечтания и бунтовна романтика, с които други автори описват Левски, насилващи се да го покажат като обикновен човек или като почти ненормален свръх-герой

- Дяконе - обади се пръв още в тъмни зори Христо. - Буден ли си?
- Да, младежо. Аз съм навикнал да се събуждам преди зазоряване.
- Приказва ли ти се да поговорим?
- Кажи!
- Моят баща е най-добрият учител в цяло Българско. Може да си чувал...
- Не само съм чувал, ами съм го и виждал. Той беше няколко години гордостта на Карловското училище. Аз съм от Карлово.
- Хе, че ни сме, кажи-речи, роднина!
- Такива сме.
- А защо не ми каза още снощи това?
- Какво значение има дали аз съм от Карлово, или не, младежо? Ние сме по-близки от роднини. Ние сме братя, защото и двамата сме българи. Ако аз бях от Карлово, а ти от Видин, щяхме ли да бъдем по-малко близки помежду си?
- Така е - съгласи се младежът. - Но аз от тебе по този въпрос зная много повече, брайно, и в тези мисли съм отишъл много по-далеко. Ако ти, който потропа на моята врата в снощната мразовита вечер, се беше обадил на румънски, френски, китайски или негърски, аз щях да ти отворя вратата и ти щеше да легнеш в леглото ми като мой брат. Разбра ли? Аз съм космополит!
- Нямам нищо против твоя космополитизъм. Но нам сега е нужна преди всичко българската братска любов!
- Ти пак за "една цел" и "един идеал" говориш!...
- Освобождението! - каза Дякона.
- Ти си щастлив, защото мислиш и говориш само за това.
- И ти трябва да поставиш пред себе си само този идеал.
- Аз, братко, винаги съм го имал пред очи, но моят баща искаше друго. "Ти трябва да станеш учен човек - повтаряше той, - а не хъш!..."
- Ти можеш да станеш учен човек и пак да бъдеш бунтовник! - отвърна Дякона - Чул съм от евреи, че много почитат един техен бунтовник, който бил учен мъж. Наричали го Акиба. Тъй и ти, младежо, можеш да станеш учен мъж и после сам да учиш хората как да добият свободата си, както ги учел Акиба. Народът повече вярва на учен бунтовник, отколкото на прост мъж.
Ето аз имам един план за освобождението на народа ни. Колко много трябва да зная и да уча заради него!... Още в Белград, додето лежах болен, повиках с писмо Панайот войвода, за да му съобщя решението, което съм взел, да вляза в България и да започна работа с целия български народ според плана, който съм си предначертал.
Казах му, че "Каквото съм рекъл да направя, ще го направя, ако рече Бог. Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си!".
- Какъв е твоят план? Кажи!
- Да тръгна от град на град и от село на село из цяла българска земя, да приказвам на народа за освобождение, да го организирам и да го подготвя за бунт.
- Хееей... куц, куц от село на село, дрънкай и си трий на вятър зъбите! Че кога по твоя план ще видим освобождение?
- По моя план подир десетина години, а по вашия път никога! Народът е съвсем неподготвен за бунт. Не може да подкрепи нашите чети. Когато нахлуят в Балкана, те внушават на населението само страх и трепет. Поради това вие видяхте как само за десетина дни биде разбита една добре обучена и организирана малка войска, като тази на Караджата и Хаджи Димитър...

Издателство Изток-Запад

Левски в Хеликов

Левски в Books.bg

Колектив >> Нова културна геометрия

Старите йерархии са станали обратими: читателите са едновременно автори, аматьорите - професионалисти, сериозното незабавно се обръща в собствената си пародия, забавното се разраства до драматични размери

„Истински сериозните естетически вкусове днес свиват обсега си на валидност, тъй както родствените отношения в модерната епоха са се свили до нуклеарното семейство. Но това съвсем не значи, че не общуваме на тема култура, тъкмо обратното – невиждано досега количество линкове, клипове, копирани параграфи и снимки циркулират из мрежата заедно с всичките емоции, с които ги натоварваме. Работата е там, че се е видоизменила основната функция на естетическото преживяване, което необходимо поражда нуждата ни да го наложим на другия. Защото, както си спомняме от Кант, красивото се харесва като „всеобщо без понятие“, т.е. ако другият не го е оценил, значи следва да му обясним, да го обучим...“

Автори: Валентина Георгиева, Росица Генчева, Ивайло Дичев, Светла Казаларска, Даниела Колева, Десислава Лилова, Ния Нейкова, Юлия Роне, Красимир Терзиев, Тодор Христов

Съставители: Ивайло Дичев, Юлия Роне

Издателство Изток-Запад

Нова културна геометрия в Хеликон

Нова културна геометрия в Books.bg

Стефан Илчев >> Речник на личните и фамилните имена у българите

Магическата сила на името можела за цял живот да служи като защита против беди и диви зверове

Всички имена са възникнали с определено значение. За чуждите по произход българинът изобщо не се интересува какво значат. За него те са просто имена на календарски светии, исторически лица и др., а впоследствие — на дядото, бабата или някой близък роднина, чието име подновяват внуците.

Не така обаче стои въпросът с българските имена.

Значението на едни от тях е ясно и сега (Веселин, Гълъб, Добри, Драга, Златко, Любен, Радко, Ружа, Цветан), а на други е избледняло, защото са образувани от старинни и редки думи или са свързани със забравени вече народни обичаи и поверия (Гальо, Гърдьо, Доста, Обретен, Пометко).

По семантика българските народни имена могат да се разделят на две големи групи, между които не винаги се долавя ясна граница —  пожелателни и защитни... Из Увод

Издателство Изток-Запад

Речник на личните и фамилните имена у българите в Хеликон

Речник на личните и фамилните имена у българите в Books.bg

Александър Теодоров - Балан >> Българска граматика: Дял I - За думите. Част I - Звукословие / Фототипно издание

„Написах тая книга, откак почувствах болно укора, че за слабото знание на българския език в училищата и в обществото са виновни най-вече ония, които трябваше досега да ни снабдят с една съвременна българска граматика и с един български речник… Аз се осмелих да сваля от себе поне малко нещо от тоя укор“ А. Т. - Балан (1929)

„Една Българска граматика за всякого трябва да потопи читателя си в живия български език, да го направи да разбере живота на езика сега и поривите му занапред. А тук именно важи най-значително граматичното и общо езиково образование, каквото дава школата на изходящата из нея народна интелигенция. Всяка граматика притежава в себе си нещо творческо“ (1951).
Докато българският език заема основно място като обект на изследване в трудовете на А.Т.-Балан, задача на учения е устройството на книжовния ни език, върху чиято основа се гради и съхранява българската култура. Особено последователна и ревностна е грижата му за българското словно богатство. Понятието „чистота на езика“, което днес много често се коментира без да се разбира коректно и компетентно, за него е тясно свързано с грамотността и езиковата култура. Мястото на чуждите думи в българския език ученият определя като „неотменни сетници от културни сношения между народи“, поради което тяхното недопускане или крайният негативизъм към употребата им са недопустими: „Всякой пуризъм е предизвикано, следовито и страстно чистене (по руски чистка); то е оправдано в потеклото си, законно в следовитостта и пакостливо в страстта. В своята страст всяко чистене е за укор и осъждане, подобно на всяка крайност.“

Издателство Изток-Запад

Българска граматика: Дял I... в Хеликон

Българска граматика: Дял I... в Books.bg

Екзарх Стефан >> Богомилите и Презвитер Козма

Ръкописът на екзарх Стефан „Богомилите и презвитер Козма“ за първи път вижда бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски език

Авторът е поднесъл на времето на френскоговорещите изследователи едно оригинално изследване, което днес, с 90-годишно закъснение, достига до българската културна общност. В него се виждат три новаторски аспекта. Първият е, че екзарх Стефан преди всички откроява Презвитер Козма като виден писател в старобългарската литература, като продължител на преславската школа,
отбелязвайки, че до този момент за Козма се е говорило „много накъсо“ или Козма със своята „Беседа против богомилите“ е бил ползван предимно като извор за богомилството, неговото самостоятелно присъствие е било подценявано.
Същото голямо уважение към Презвитер Козма екзарх Стефан запазва и в следващи свои произведения. В своята брошура „Българската църква“, публикувана през 1932 г., когато е вече митрополит Софийски, той го поставя между големите имена в историята на българската църква: „На това небе блещи и звездата на просветения Презвитер Козма, изобличител на богомилската ерес и същевременно българският Йеремия, който разкрива стремежа на народната църква сама да чисти онова във вярата на своето изпълнение, което не можеше да остане в нея, за да смущава православната й чистота.“... Из изданието

Издателство Изток-Запад

Богомилите и Презвитер Козма в Хеликон

Богомилите и Презвитер Козма в Books.bg

Стефан Младенов, Стефан Попвасилев >> Граматика на българския език [ Фототипно издание ]

Граматиката на българския език от д-р Стефан Младенов и Стефан Попвасилев (книгоиздателство „Казанлъшка долина“, София, 1939) не е преиздавана досега, въпреки че се смята за сериозен научен труд

Написана е от един от най-големите и вдъхновени учени из областта на българското и общото езикознание с международен авторитет, необикновена езикова дарба и изумителна научна ерудиция, съвместно със Стефан Попвасилев, с когото Стефан Младенов в продължение на 17 години редактира единственото по своите цели и задачи списание „Родна реч“, в което се воюва за чиста, стройна, изразителна и самобитна реч.
Изданието е написано съгласно теоретичните концепции на Стефан Младенов, според когото: Преди да учи людете как трябва „правилно“ да пишат и да говорят, съставителят на коя-годе добра граматика трябва сам да познава добре не само днешното състояние на даден език, но и неговото минало, историята на езика, трябва да има ясен и широк поглед върху многообразието на езика в говорите му, та да може в безброй случаи като вещ познавач да определи кои форми са по-„правилни“, т.е. по-съгласни с духа на езика и затова заслужават да се смятат за образцови и да се препоръчват в писмения и говоримия език на образованието...  Из предговора на фототипното издание

Изданието е час от поредицата "Българска граматична литература на ХХ век"

Издателство Изток-Запад

Граматика на българския език [ Фототипно издание ] в Хеликон

Граматика на българския език [ Фототипно издание ] в Books.bg

Преоткриване: Супрасълски сборник Старобългарски паметник от Х век

Супрасълският сборник е единственият ръкопис от всички запазени кирилски паметници, по който можем да съдим за столичната преславска книжовна продукция от времето на Златния век

По съдържание Супрасълският сборник представлява минейно-триоден панегирик, който съдържа жития на християнски светци за месец март, както и слова от триодния цикъл. Според изследователите житийната част не представлява буквален превод на съществуващ византийски месечен менологий, тъй като има нехомогенен състав – състои се от текстове, преведени по различно време. Езикът на паметника представя преславската книжовна норма от Х в. и се изучава като основа на т. нар. класически старобългарски корпус.

Издателство Институт за литература - БАН, Изток-Запад

Супрасълски сборник в Хеликон

Супрасълски сборник в Books.bg

Еврейски легенди и разкази

Сборникът включва:

Предания за библейски герои

Исторически сказания

Приказки и легенди

Още разкази за равини, блудници и други грешници

Приложение А: Кабала

Приложение Б: Притчи

Издателство Изток-Запад

Съставител: Юлиян Антонов

Еврейски легенди и разкази в Хеликон

Еврейски легенди и разкази в Books.bg

Айн Ранд >> Изворът*

Актуален и днес, както преди 60 години, това е роман за героя и за тези, които искат да го унищожат

Изворът е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали.

Когато романът се появява през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Айн Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност...




* твърда корица

Издателство Изток-Запад

Изворът в Хеликон

Изворът в Books.bg

Джеймс Джойс >> Одисей

“Одисей” е нещо съвсем ново – не каквото виждат очите, нито каквото чуват ушите, а каквото бродещата мисъл отразява миг подир миг. Джойс със сигурност е надхвърлил по сила всеки друг романист на нашето време. У. Б. Йейтс

Действието в най-известния му роман “Одисей” се развива в един-единствен ден и това е 16 юни 1904 г. Сред изследователите и почитателите на Джойс той е известен като Блумсдей, по имената на главните герои: Леополд и Моли Блум.

Джеймс Джойс е имал феноменална памет. Работил е “Одисей” от 1914 до 1921 година и от град на град, без библиотеки – нито лични, нито обществени. Цялото действие на романа се развива в Дъблин, където след 1910 г. той изобщо не е стъпвал. Всичко е носел в главата си. Само от време на време е питал в писма дъблинските си приятели еди-коя си кръчма наистина ли е на еди-коя си улица или на съседната.

Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие. Джеймс Джойс

Преводач: Иглика Василева

Издателство Изток-Запад

Одисей в Хеликон