Жан Делюмо >> Една история на Рая [ Том II ]

Огромен брой хора вярвали, че Христос ще се завърне на земята, за да царува хиляда години с възкръсналите праведници...

   Как от носталгията по Едемската градина неусетно сме преминали към надеждата за един нов земен рай и как тази надежда се е лаицизирала, за да роди понятието за прогрес – това е пътят, който ще следва тази нова книга – път, прокаран от предишната, която беше посветена на сполуките и несгодите на блаженото място, което Адам и Ева са изгубили. Така че тук ще стане дума за прехода в християнския свят от миленаризма към прогнози за сияйно бъдеще, направени през ХVІІІ в. на Запад от множество писатели и философи. Нашият маршрут ще започне от пророчествата на Стария завет и Откровението на св. Йоан и ще свърши с марксистките писания.
   Но тъй като съм преди всичко „модернист“ в смисъла, който историците придават на тази дума в специализираната лексика, аз ще обърна особено внимание на многобройните миленаристки прояви, които бележат периода ХV–ХVІІ в. Така по-добре ще можем да разберем тяхното преобразуване в теории за прогреса, всяка от които запазва – напук на своите автори – един утопичен и ирационален характер. Накратко, колективната надежда за земно щастие тук се разглежда като исторически „обект“: с подобен метод в предходната ми книга изследвах носталгията по изгубения рай... Из Увод

Издателство Изток-Запад

Една история на Рая [ Том II ] в Хеликон

Една история на Рая [ Том II ] в Books.bg

Екзарх Стефан >> Богомилите и Презвитер Козма

Ръкописът на екзарх Стефан „Богомилите и презвитер Козма“ за първи път вижда бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски език

Авторът е поднесъл на времето на френскоговорещите изследователи едно оригинално изследване, което днес, с 90-годишно закъснение, достига до българската културна общност. В него се виждат три новаторски аспекта. Първият е, че екзарх Стефан преди всички откроява Презвитер Козма като виден писател в старобългарската литература, като продължител на преславската школа,
отбелязвайки, че до този момент за Козма се е говорило „много накъсо“ или Козма със своята „Беседа против богомилите“ е бил ползван предимно като извор за богомилството, неговото самостоятелно присъствие е било подценявано.
Същото голямо уважение към Презвитер Козма екзарх Стефан запазва и в следващи свои произведения. В своята брошура „Българската църква“, публикувана през 1932 г., когато е вече митрополит Софийски, той го поставя между големите имена в историята на българската църква: „На това небе блещи и звездата на просветения Презвитер Козма, изобличител на богомилската ерес и същевременно българският Йеремия, който разкрива стремежа на народната църква сама да чисти онова във вярата на своето изпълнение, което не можеше да остане в нея, за да смущава православната й чистота.“... Из изданието

Издателство Изток-Запад

Богомилите и Презвитер Козма в Хеликон

Богомилите и Презвитер Козма в Books.bg