Марко Поло >> Пътешествия

Из Азия...

   А сега ще разкажа за един опит да узнаят, преди да отплават, дали плаването ще бъде успешно или не. Моряците вземат едно парче плет, обрамчено и хванато от четирите края с въже, така че общо се събират осем въжета и накрая ги усукват в едно въже. След това намират някой глупак или някой, който се е напил, защото няма нормален човек, който би поел толкова голям риск, и го привързват за този плет. Правят това, когато има буря. След това изправят плета срещу вятъра, който го поема, издига го, а моряците го държат за въжето. Преобърне ли се плетът, докато се е изправил срещу вятъра, леко подръпват въжето и той отново се изправя. След това отново отпускат въжето и плетът започва да се изкачва по-високо. И така продължават – ту теглят, ту отпускат, според това дали плетът се накланя, или се изправя, докато плетът се изкачи и изчезне от погледа, стига въжето да е достатъчно. Задачата е следната. Ако плетът се изкачи направо нагоре, казват, че плаването ще бъде бързо и успешно по отношение на печалбата, и всички търговци се трупат, за да заплатят навло за товарите си и пътя. Ако плетът не се издигне, нито един търговец не товари на този кораб, защото казват, че той няма да завърши плаването и по пътя ще се случат всякакви нещастия. И така корабът остава в пристанището за тази година.

   След като описах корабите, с които търговците плават за Индия и обратно, нека променя темата и ще премина към самата Индия. Но най-напред ще разкажа за множеството острови на изток в този океан, докъдето достигнахме. Ще започнем с един остров, който се нарича Япония.

   Япония е един остров, далеч в морето, на около 1500 мили от континента. Това е много голям остров. Хората са с по-светла кожа, красиви и учтиви. Идолопоклонници са, съвсем независими и не владеят други народи, единствено себе си. Имат злато в изобилие, защото златото се среща в огромни количества. И уверявам читателя, че никой не го изнася от острова, защото нито търговци, нито който и да било друг отива там от континента. Ето защо имат толкова злато – такова количество, че мога да кажа самата истина за едно същинско чудо, за един дворец на владетеля на острова. Читателят трябва да знае, че владетелят има огромен дворец, чийто покрив е изцяло покрит със злато, така както ние покриваме къщите си или църквите си с олово, така този дворец е покрит целият с чисто злато. И цената на всичко това е просто неизмерима. Освен това всички зали, а те са много, също са покрити по пода с чисто злато на дълбочина повече от два пръста. Освен това и залите, и прозорците, и всички други части на двореца са също украсени със злато. Изобщо може да се каже, че дворецът представлява такова неизмеримо богатство, че както и да се опита човек да го изчисли, цената му преминава границите на чудесата.
   Имат перли в изобилие, перлите са червени, много красиви, големи и кръгли. Струват колкото белите и дори повече. На този остров понякога погребват мъртвите, понякога ги изгарят; слагат такава една перла в устата на всеки един, когото погребват. Такъв им е обичаят. Също така имат в изобилие много други скъпоценни камъни. Островите са много богати, богатствата им са толкова много, че не могат да се преброят...

Преводач Васил Атанасов
Издателство Изток-Запад

Марко Поло. Пътешествия в Pimodo

Ръсел Блейк >> Ръкописът на Войнич

Една средновековна мистерия е разгадана...

   Стивън даде газ и подмина задръстването, като погледна електронния часовник на таблото, докато сменяше скоростите. Видя за миг отражението си в огледалото – вятърът рошеше светлокестенявата му коса над ситните бръчици, започнали да се появяват по загорялата от слънцето кожа около кафявите му очи. Не беше зле за четиридесет и пет годишен мъж, помисли си, особено като се има предвид какво бе преживял.
   Пътят пред него се разчисти и скоро той вече караше със сто и двайсет. След като преодоля временното затруднение с трафика, Стивън насочи вниманието си към телефона и пропуснатото обаждане.
   Натисна копчето за набиране. Обади се секретарката му Гуен.
   – Алооу – каза с британски акцент, йоркширският ѝ произход личеше дори само от една дума.
   – Извинявай, не можах да вдигна. Бях малко зает.
   – Колко зает може да си в ден като днешния?
   – Ще се изненадаш колко много неща правя. Казвай какво става.
   – Преди няколко минути получих много странно обаждане. Един господин настояваше спешно да говори с теб.
   – Аха... представи ли се?
   – Уинстън Туейн. Говори ли ти нещо?
   Стивън се опита да си спомни кой може да е този Туейн. Звучеше му познато, дори имаше чувството, че е от категорията „много важни“, но след като разрови паметта си за няколко секунди, не се сети за нищо конкретно. Но това не беше гаранция – напоследък беше доста разсеян, още откакто...
   Не, да не мисли сега за тези неща!
   – Не ми говори нищо. Какво искаше? – попита той.
   – Било въпрос от изключителна важност.
   – Изключителна, а? Хубаво. Дай ми номера.
   – Не остави. Каза, че пак ще се обади. Звучеше като янки. Мисля, че се обаждаше от чужбина.
   Стивън се замисли над думите на Гуен – повечето хора, които се обаждаха по „въпроси от изключителна важност“, обикновено оставяха номер за обратна връзка. Особено онези от Щатите, ако предположението на секретарката му беше правилно. А тя обикновено беше права за тези неща. Гуен управляваше офиса от самото начало на софтуерния му бизнес преди три години и половина. Имаше обезпокоителната способност да преценява хората и рядко грешеше.
   – Настъпи неловко мълчание.
   – Все още ли смяташ да скачаш? – попита Гуен.
   – Да.
   – Да скочиш от напълно изряден самолет?
   – Точно така.
   – И да падаш с десет метра в секунда, със скоростта на...
   – Стига. Трябва да затварям – сряза я Стивън.
   – Ами, чао тогава и запомни: който високо лети...
   Гуен затвори.
   Докато криволичеше между колите по магистралата за Лука – град на около половин час северозападно от Флоренция, Стивън изведнъж си спомни името Уинстън Туейн.
   – Проклятие – измърмори.
   Уинстън Туейн.
   Вероятно най-авторитетният криптолог в света...

Издателство СофтПрес

Ръкописът на Войнич в Pimodo

Филип Казан >> Апетит

Прослава на сетивата

Флоренция, 1466 г.
Градът на сетивата.

Тук всеки е обладан от страст.

Нино Латини знае, че ако човек иска да оцелее, без да се изгуби напълно, трябва да изпитва страст към нещо. И любов...
Неговата дарба е да усеща вкуса на неща, които другите хора не могат да доловят. Всеки нюанс, всяка съставка оживяват на небцето му ярко като картина и той издига умението си до небивали висоти, създавайки екстравагантни и пищни ястия. С върха на езика си усеща и възприема не само вкусове, а и цветове, форми, модели и изображения на предмети и хора. Мъхът се превръща в тучна ливада, разлюляна от вятъра, а мраморът има вкуса на самия свят...
Неговият талант се оказва едновременно и шанс, и проклятие...
Любовта му към красивата Тесина Делмаца може да се окаже фатална за него: любовта, която го прогонва и която го връща в любимия му град...

Издателство Кръгозор

Апетит в Pimodo

Сюзън Фрейзър Кинг >> Лейди Макбет

Една жена, силно подценена от историята (и от враговете си)

Аз съм внучка на крал и дъщеря на принц, съпруга на двама крале, и аз самата кралица. Стражавала съм се с меч и лък, изкарала съм с мъки децата си на бял свят. Обичала съм дълбоко и съм мразила също толкова дълбоко. Умея да бродирам, да ловувам със соколи и да властвам – а познавам и магията, до по-голяма степен, отколкото бих признала. И отказвам да завърша дните си в манастир. Тази хроника е достатъчна за мен... Моят съпруг вече не може да се бие, за да защити името си. Но аз съм тук, и аз знам каква е истината...

Ако мислите, че познавате Лейди Макбет, помислете пак. Ентъртейнмънт Уикли

Издателство Еднорог

Лейди Макбет в Pimodo

Васил Гюзелев >> Княз Борис I

Княз Борис Първи (852-889) | Кавханите и ичиргу боилите на българското ханство-царство (VII-XI в.)

Академик Васил Гюзелев е световен авторитет в медиевистиката (по-конкретно Българското и Европейското Средновековие).  Научните му занимания в тази област продължават повече от шейсет години. Отличителна негова черта като учен е, че го проучва главно чрез изворите – тези залостващи врати на всяко историческо познание, чието отваряне не почти винаги е трудно и съпроводено с големи усилия.

   Понякога изпитвам съмнение, че не съм успял да установя, проумея и изтълкувам всичко извлечено от изворите. Ала и в такива случаи рядко съм прибягвал до предположението, защото то не е решение на който и да е въпрос или проблем. Академик Васил Гюзелев

Издателство Захарий Стоянов

Княз Борис I в Хеликон

Княз Борис I в Books.bg

Кирстен Бойе >> Малкият рицар Тренк

Животът през Средновековието чрез страшните приключения на селското момче Тренк и неговия Прасчо, завършващи обаче винаги с весел край

Роден в колибата на крепостни, малкият Тренк отрано се замисля за съдбата на родителите си, които са собственост на местния феодал, и избира за себе си друга участ - неясна и опасна, но пък толкова желана - свободата! В една тъмна нощ той избягва от селото на злия рицар Вертолт Върлия заедно с прасенцето си, за да си търси щастието по широкия свят. И кого ли не среща по своя път - фокусници по пазарите, калфи и майстори по дюкяните в мръсните и тесни градски улички и естествено рицари, настоящи и бъдещи, слаби и дебели, зли и добри, и най-вече страхливи. И най-накрая среща, разбира се, красивата дъщеря на рицаря Ханс от Хвала, безстрашната Текла. И какво ли не му се случва, докато търси щастието си - става фокусник, обезврежда банда разбойници, отблъсква нападение на замък, побеждава дракон и заслужва званието рицар, но не с безумна храброст, а с ум и доброта.

Как е възможно да станеш рицар, без да пролееш капка кръв ли?

Издателство Емас

Малкият рицар Тренк в Хеликон

Малкият рицар Тренк в Books.bg

Марк Блок >> Кралете чудотворци

На  кралете на Франция и Англия приписвали силата на чудотворното изцеляване само с едно докосване на ръката

Как се извършва ритуалът на кралското докосване? Какво е истинското естество на монархическата сила: кралете свещени личности ли са или магьосници, вършещи чудеса? И защо хората векове наред са вярвали в кралското чудо, а след това са престанали?

И още много въпроси, които карат прочутия френски историк Марк Блок да изследва историята на властта, пътеките на колективната психология, на ритуалите и митовете, на народните вярвания, да прибегне към антропологията, към корените на традиционната народна медицина.

Издателство Агата-А

Кралете чудотворци в Хеликон

Кралете чудотворци в Books.bg

Петър Николов-Зиков >> Династията на Срацимировци

Разказ за власт и амбиции, любов и омраза, възход и падения и средновековна България

В навечерието на османското завоевание Югоизточна Европа е просто сянка на някогашното си величие - мозайка от незначителни държавици, владени единствено чрез интриги, алчност и предателства. В този момент на политическата сцена се появява една фамилия, призвана да напише последните славни страници от историята на този отиващ си свят. Бързият възход, триумфът и последвалото още по-бързо сгромолясване на Дома на Срацимировци приличат на алегория на прословутата прекъснатост в българското историческо развитие, на неестествеността и парадоксалността на българската съдба, в която се редуват кратки периоди на величие с дълги епохи на мрак.

Издателство Нов български университет

Династията на Срацимировци в Хеликон

Династията на Срацимировци в Books.bg

Екзарх Стефан >> Богомилите и Презвитер Козма

Ръкописът на екзарх Стефан „Богомилите и презвитер Козма“ за първи път вижда бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски език

Авторът е поднесъл на времето на френскоговорещите изследователи едно оригинално изследване, което днес, с 90-годишно закъснение, достига до българската културна общност. В него се виждат три новаторски аспекта. Първият е, че екзарх Стефан преди всички откроява Презвитер Козма като виден писател в старобългарската литература, като продължител на преславската школа,
отбелязвайки, че до този момент за Козма се е говорило „много накъсо“ или Козма със своята „Беседа против богомилите“ е бил ползван предимно като извор за богомилството, неговото самостоятелно присъствие е било подценявано.
Същото голямо уважение към Презвитер Козма екзарх Стефан запазва и в следващи свои произведения. В своята брошура „Българската църква“, публикувана през 1932 г., когато е вече митрополит Софийски, той го поставя между големите имена в историята на българската църква: „На това небе блещи и звездата на просветения Презвитер Козма, изобличител на богомилската ерес и същевременно българският Йеремия, който разкрива стремежа на народната църква сама да чисти онова във вярата на своето изпълнение, което не можеше да остане в нея, за да смущава православната й чистота.“... Из изданието

Издателство Изток-Запад

Богомилите и Презвитер Козма в Хеликон

Богомилите и Презвитер Козма в Books.bg