Федерико Гарсия Лорка >> Вълнения

Избрана проза

   От всички личности, които се разхождат из тези непретенциозни страници, някои вероятно вече са починали, други са се променили, а и селото е друго, съвсем различно...

   Чудовището на политиката му отне невинността и светлината. В това село се зароди първата ми мечта по необозримото. В това село ще се превърна в пръст и цветя...

   Неговите улици, хора, обичаи, неговата поезия и лошотия ще станат скелето, където да свият гнездо детските ми представи, претопени в изпитанията на юношеството. Слушайте...

Преводач Мария Пачкова

Издателство Гутенберг

Вълнения в Pimodo

Мигел де Унамуно >> Леля Тула

Историята на Гертрудис

   Не сестра ѝ Гертрудис, която неотлъчно я придружаваше при всяко излизане от вкъщи, а Роса беше тази, към която бяха насочени жадните погледи на Рамиро. Или поне така си мислеха те двамата – Рамиро и Роса, чувствайки взаимно привличане.
   Вечно заедно, но не само по тази причина неизменно свързани и сплотени, наглед двете сестри съставляваха една неразривна двойка, една завършена цялост. Бляскавата и малко провокативна красота на Роса – великолепие от плът, което разцъфтяваше и при най-малкия полъх от вятър, и при всеки лъч светлина – мигом грабваше вниманието. Веднага след това обаче дълбоките проницателни очи на Гертрудис бяха тези, които пленяваха, покоряваха мъжките погледи и едновременно с това ги държаха на разстояние. Всеки, който понечеше да подхвърли на висок глас някоя закачка, като ги видеше да минават край него, се сепваше, спрян от немия укор в очите на Гертрудис, онези нейни сериозни очи, красноречиво говорещи без думи. „С нас двете шега не бива“ – сякаш казваха те.
   А вгледаше ли се човек в тях по-внимателно и отблизо, Гертрудис още по-силно пробуждаше желание за наслада. Докато сестра ѝ Роса щедро пръскаше сиянието на външната си прелест, Гертрудис беше здраво заключено ковчеже, обещаващо съкровища от скрити нежност и радост...

Преводач Боряна Цонева

Издателство Захарий Стоянов

Леля Тула в Pimodo