Мигел де Унамуно >> Изгнаници на този свят

Да обичаш, да страдаш и да не очакваш отговор

С антологията, издадена по повод 150 годишнината от рождението на един от най-големите испански философи и писатели, Мигел де Унамуно (1864-1936), за първи път българският читател ще може да се срещне с неговото поетично творчество. Тук са събрани някои от най-зрелите и дълбоки произведения, в които Унамуно дава спонтанен израз на съкровените си мечти, вълнения и терзания. Представени са всички периоди в творчеството на този невъздържан „будител на духове“, включително мащабната поема „Христос на Веласкес“, която той пише повече от седем години. Творчество, задаващо чрез живите образи и идеи на Унамуно множество въпроси, сред които се откроява един: за смисъла на човешкото съществуване.

Превод Николай Тодоров

Издателство Гутенберг

Изгнаници на този свят в Pimodo

Мигел де Унамуно >> Леля Тула

Историята на Гертрудис

   Не сестра ѝ Гертрудис, която неотлъчно я придружаваше при всяко излизане от вкъщи, а Роса беше тази, към която бяха насочени жадните погледи на Рамиро. Или поне така си мислеха те двамата – Рамиро и Роса, чувствайки взаимно привличане.
   Вечно заедно, но не само по тази причина неизменно свързани и сплотени, наглед двете сестри съставляваха една неразривна двойка, една завършена цялост. Бляскавата и малко провокативна красота на Роса – великолепие от плът, което разцъфтяваше и при най-малкия полъх от вятър, и при всеки лъч светлина – мигом грабваше вниманието. Веднага след това обаче дълбоките проницателни очи на Гертрудис бяха тези, които пленяваха, покоряваха мъжките погледи и едновременно с това ги държаха на разстояние. Всеки, който понечеше да подхвърли на висок глас някоя закачка, като ги видеше да минават край него, се сепваше, спрян от немия укор в очите на Гертрудис, онези нейни сериозни очи, красноречиво говорещи без думи. „С нас двете шега не бива“ – сякаш казваха те.
   А вгледаше ли се човек в тях по-внимателно и отблизо, Гертрудис още по-силно пробуждаше желание за наслада. Докато сестра ѝ Роса щедро пръскаше сиянието на външната си прелест, Гертрудис беше здраво заключено ковчеже, обещаващо съкровища от скрити нежност и радост...

Преводач Боряна Цонева

Издателство Захарий Стоянов

Леля Тула в Pimodo

Мигел де Унамуно >> Дневник

Импресии, фрагментарни текстове, сентенции, съкровени молитви, аналитични разсъждения, критика, есеистични форми...

Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, Дневника изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи...

Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в цялостното му творчество...

Издателство Захарий Стоянов

Дневник в Хеликон

Дневник в Books.bg

Мигел де Унамуно >> Любов и педагогика

Почитател на всякакъв прогрес, влюбен в социологията, авито Караскал си е поставил за цел да създаде от сина си гений чрез системно възпитание по правилата на социологическата педагогика.

"Любов и педагогика" е трагикомичната история на един провал, причинен от сляпата вяра във всемогъществото на позитивната наука и доведената до абсурд рационализация на живота.

Книгата заема особено място в романното творчество на Мигел де Унамуно. Тя не само постава началото на нови естетически търсения, които ще изкристализират в оригиналната романна форма, наречена от писателя "нивола", но и залага онези екзистенциални въпроси, които ще занимават неспокойния дух на испанския мислител през целия му живот и ще намерят своя завършен израз в неговото философско съчинение "Трагичното чувство за живота".

Издателство Панорама

Любов и педагогика в Хеликон

Любов и педагогика в Books.bg