Дон Дрегър >> Класическо Будо

Японските бойни дисциплини се определят като „изкуство“ - взети заедно представляват една от „лишените от форма прояви“ на японската душа, т.е. прояви на „духа“

Този аспект от бойните дисциплини не е лесно доловим за незапознатия с японската култура човек, освен ако не се задоволи да гледа на тях просто като на талантливи изпълнения,
съставляващи „изкуство“ от чисто физически
характер. Дори по-голяма изненада очаква западния човек, когато научи за „изкуството без изкуство“, което далеч надхвърля простите физически умения и може да бъде демонстрирано от великите майстори на бойни дисциплини.
каква е връзката, ако изобщо има такава, между
бойните дисциплини и японските естетически принципи саби (простота и изящност) и ваби (простота и естественост) в комбинация с прагматична непринуденост и особеното психическо качество кан (интуиция), които биха квалифицирали бойните дисциплини поне като дисциплини, „подпомагащи изкуството“, ако не като японски форми на изкуство сами по себе си?

Този важен въпрос все още няма отговор, а множеството предубеждения и закостенелите възгледи за връзката между буджуцу (класически бойни изкуства за самозащита) и будо (класически бойни методи за самоусъвършенстване) не дават възможност за истинско проумяване на тези дисциплини.

В тази книга се опитах да покажа класическите будо в техния истински облик – подход, който е по-скоро емпиричен и умерен в сравнение с обичайната възвеличена и идеалистична представа, породена от безсъдържателни схващания... Дон Дрегър

Издателство Изток-Запад

Класическо Будо в Хеликон

Класическо Будо в Books.bg

Яна Язова >> Таралеж се жени

Творбите за деца на писателката Яна Язова, писани в периода 1937-1943 г.

Новата царица

... – Щастлива съм – блажено въздъхваше привечер черешата и утихваше на месечината. – Не
напразно ме наричат царица. Ето, децата изхвръкнаха из моите клони да разнасят славата ми
по селото и тия, които не са чули, ще чуят за мене
и с нетърпение ще ме очакват напролет. От мене
няма по-сочна и по-червена царица на света.
– Справедлива е твоята гордост, царице – тихо отговори на разсъмване слабата бедна ягода, която всяка пролет изправяше грозната си глава над слабото коренище – в сянката на черешата. – Справедлива е гордостта ти, но смили се над слабите и болни като мене, отдръпни си малко клоните да ме погрее слънцето! Тогава ще видиш колко ще стана червена и хубава. Дръпни се, дръпни се, ето го слънцето, то сега ще изгрее... петлите пеят вече!
– Кукуригууу – изкрещяха петлите, кучетата се събудиха и заджавкаха, а черешата се изсмя високомерно:
– Ти ли ще станеш червена и хубава, ти, ягодо!... Тебе и кучетата не искат да те подушат. Аз давам сочните си плодове на цялото село, а ти кому ще си нужна, та да ти се отместя и да пусна слънцето при тебе?
– Аз имам такъв аромат – отговори ягодата, почти разплакана от обида, – с него аз бих упоила не едно село, а целия свят. Аз мога да бъда по-червена и по-сладка от тебе, но ми трябва слънце, слънце, слънце!...

Издателство Изток-Запад

Таралеж се жени в Хеликон

Таралеж се жени в Books.bg

Антъни Бърджес >> Портокал с часовников механизъм

Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм – на външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина... Антъни Бърджес, 1961 г.

– Ха сега да те увидя, Георгий! – и измъкнах бритвата си главорезка.
– А?  – заекна Георгий, но и той не опозда с найфа си, чието острие изсвистя във воздуха и се бросихме един срещу друг.
– Не, не, така не е гот – обади се Смотания Дим и понечи да разпаше цепта от кръста си, но Пит тежко положи рука върху него и сказа:
– Остави гй. Так нада.
И тогда Георгий и смиреният ви слуга запристъпваха като кошки, търсейки слабите си местечки, като хорошо знаеха стила си един на друг, а Георгий правеше от време на време хак-хак с лъскавия си найф, но без да ме докосва. През цялото време наоколо минаваха люди, виждаха всьо ето, но си смотреха себе си, защото това изглежда често ставаше на улицата. Тогава преброих уан ту три и направих шат шат шат с бритвата, но не по лицото или по глазите на Георгий, а по руката му с найфа и той, братлета, го изпусна. Падна найфът със звън-дрън на заледения зимен паваж. Аз толко бях резнал пръстите му с моята бритва и той гледаше тънката струйка кров, краснееща на светлината на лампата.
– А тепер – започнах аз, защото Пит бе посоветвал Дим да не разпасва цепта от кръста си и Дим го беше послушал. – Тепер Дим, хайде да премерим сили двамата с теб.
Дим изрева „аааааарххх“ като болшой безумний звяр и разви желязната змия от себе си светкавично, като във филм на ужасите, чак да му се возхитиш. За мен бе най-разумно да се сниша като жаба, за да запазя лицото и глазата си, както и сделах, братлета, та тъпият Дим малко се изненада, свикнал на шат шат шат по головата. Трябва да кажа, че ме шибна здравата по гърба и ме заболя до мозга, което пък ме накара да го ръгна сразу веднъж и завинаги, та да законча със Смотания Дим.

Издателство Изток-Запад

Портокал с часовников механизъм в Хеликон

Портокал с часовников механизъм в Books.bg