Сергей Айзенщайн >> Монтажът

Монтажът - завещание, обобщаващо опита, натрупан през годините на нямото кино, с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета в киното - е изключителен теоретичен труд за същността на киноизкуството

Читателят, получил възможност през 2000 г. за първи път да прочете на руски тази книга, над чийто ръкопис авторът е работил през 1937 г., вероятно ще бъде силно изненадан.
Той може да попита: как е успял Айзенщайн, току-що преживял трагедията на забраната и унищожаването на неговия филм „Бежин луг“, заплашен от арест и гибел, е намерил сили да
теоретизира по повод на киномонтажа и на неговите предшественици в архитектурата, в живописта, в литературата и музиката? Откъде идва това мъжество тогава, в епохата на голямата чистка“, да разсъждава за митологичните представи на древните египтяни и гърци, да анализира структурата на поезията на Пушкин и Уитман, да прониква в тайните на композицията на живописните платна на Серов и Ел Греко? Как е посмял да аргументира прогнозите си за развитието на звуковото кино с експериментите на сюрреалистите и манифестите на съратниците на Джойс (макар да съпровожда метежните за съветската естетика цитати със задължителните тогава обидни епитети)?... Наум Клейман

Издателство Изток-Запад

Монтажът в Хеликон

Монтажът в Books.bg

Здравка Евтимова >> Пернишки разкази

Здравка Евтимова шеговито нарича себе си "влаков" писател – голяма част от ранните й разкази са написани в купетата на влаковeте, пътуващи между Перник (градът, в който живее) и София (градът, в който работи)

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ СЛЕД НОЩНИЯ ВЛАК

   Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака друга пролет. Някога тук имаше тополи, стари, огромни, там гарваните свиваха тежки гнезда. През лятото реката почти пресъхваше и водата в малките локви ставаше жълта от слънцето. Жаби и гарвани жадно преглъщаха сухия въздух. Таня обичаше лятото, с тежките тополи, и цял месец боледува, когато ги
отсякоха.
   „Ще те заведа при друга гора“, беше й казал Михаил, който винаги изпълняваше обещанията си. „Ето“, каза й той след няколко седмици. На най-обикновен лист хартия беше надраскал с цветни моливи стари дървета и бяла изсъхнала река между тях. Гарваните в неговата рисунка бяха сини и в цялата му картина валеше дъжд. В долния ъгъл, почти невидими, сини като гарваните, имаше букви. „Подарявам ти този дъжд“ – казваха те. Михаил замина на работа в Италия, после в Холандия, а Таня продаваше сребърни бижута в магазинчето на пътя към гарата...

Издателство Жанет-45

Пернишки разкази в Хеликон

Пернишки разкази в Books.bg

Богомил Герасимов >> Кукулкан слиза от небето

Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура - народът Мая, - която продължава упорито да крие тайните си

   Часовникът ме подканя да бързам. Знам, че маите са много точни в изчисленията си и Кукулкан ще слезе от небето според разписанието. Пътува със скоростта на светлината и престоят му няма да продължи повече от няколко минути. Не искам да го изпусна.
   Бях си избрал предварително наблюдателен пост – една малка постройка, наричана “Платформа на орлите”, близо до входа за стадиона. Кацвам и аз върху нея. Все ми се струва, че ще стана свидетел на някаква зрителна измама. Нима е възможно Кукулкан наистина да слезе от небето, дори и символично? Не ми остава много време за мислене. Шумът пред пирамидата затихва.
   Не мога да кажа кога започна, но ръбът на върха на северното стълбище, което гледа към Сеноте саградо, внезапно пламна.
Слънчевите лъчи огряват само него, сякаш нечия ръка насочва невидим прожектор. Секунди или минута по-късно светва и ръбът на стълбището на по-долната тераса. Блестящата ивица от ярка светлина пълзи бавно към основата на пирамидата, където я очаква огромна скулптурна фигура на Пернатата змия. Скоро и тя се облива в светлина. Така на фона на потъналата в сянка стена на пирамидата “тялото” на божеството се съединява с главата.
   Кукулкан бе слязъл на земята.
   Посрещачите са вцепенени. Никой не помръдва. Пернатата змия не бива да се безпокои по време на краткия є престой. Не поглеждам часовника. Не мога да кажа секунди или минути продължи тази невероятна гледка. Виждам, че Кукулкан вече си тръгва. Първо “загасва” змийската глава. Блестящата ивица започва да се отдръпва към върха на пирамидата и изведнъж изчезва. Замина си така неочаквано, както и пристигна.

Издателство Труд

Кукулкан слиза от небето в Хеликон

Кукулкан слиза от небето в Books.bg