Луиз Пени >> Убийството на художника

Легендарният главен инспектор Арман Гамаш разследва

   Госпожица Джейн Нийл предаде богу дух сред утринната мъгла в неделя сутрин, ден преди Деня на благодарността. Беше същинска изненада. Смъртта ѝ не бе естествена, освен ако не смятате, че всичко, което ни спохожда, е естествено. Ако приемем, че е така, то Джейн Нийл бе крачила към този окончателен момент през всичките седемдесет и шест години от живота си, преди смъртта да я срещне в прекрасните кленови гори в покрайнините на селцето Трите бора. Лежеше на земята, разперила ръце и крака, сякаш правеше снежни ангели насред ярките крехки листа.
   Главен инспектор Арман Гамаш от Surete du Quebec приклекна; коленете му изпукаха като изстрел от ловна двуцевка; едрите му ръце зашариха вещо над дребното алено петно върху плетената жилетка на жертвата, сякаш бе магьосник, способен да излекува раната и да върне жената към живот. Но не беше магьосник. Tакава дарба не притежаваше, но за щастие, разполагаше с други. До ноздрите му достигна миризма на нафталин, ароматът на баба му. В нежните добродушни очи на Джейн се четеше изненада от срещата им.
   За него тази среща наистина беше изненадваща. Това бе малката му тайна. Не че някога през живота си беше срещал жената. Не. Малката му тайна беше, че макар и на петдесет и няколко години, в пика на продължителната му и към момента замряла кариера, насилствената смърт все още успяваше да го изненада. Изненадваща особеност за началник на отдел „Убийства“ и навярно една от причините да не се издигне по-високо в циничните среди на квебекската полиция. При всеки следващ случай се надяваше, че е станала някаква грешка и убийство няма. Вкочаненото тяло на госпожица Нийл обаче разсея всичките му надежди. Гамаш се изправи с помощта на инспектор Бовоар, закопча подплатения си шлифер и се замисли.
   Само преди няколко дни Джейн Нийл закъсня за друга среща. Беше се уговорила със старата си приятелка и съседка Клара Мороу да се срещнат на кафе в селското бистро. Клара седна на масата до прозореца и зачака. Търпението не беше сред силните ѝ страни. Тялото ѝ видимо се тресеше от комбинацията на чаша cafe au lait и собствената ѝ нервност. Втренчи се през стъклото към затревения селски площад, към старите къщи и кленовете, които опасваха бистрото от всички страни. Обагрените в червено и пурпурно дървета бяха може би единственото променящо се нещо в това старо селище.
   Видя един камион да навлиза бавно в селцето по улица „Мулен“, върху предния капак на който бе проснато безжизненото тяло на кошута с красиво изпъстрена козина. Товарният автомобил заобиколи бавно бистрото и принуди пешеходците да застинат на място.
   Ловният сезон бе открит и сега околностите на селото бяха ловна територия. Ловци като тези обаче идваха най-вече от Монреал и други големи градове. Вземаха под наем камиони и се провираха като хипопотами през калните селски пътища на зазоряване или по здрач в преследване на елени. Зърнеха ли плячка, безшумно спираха, излизаха от камиона и стреляха. Клара беше наясно, че не всички ловци са такива, макар броят им да не бе малък. Те привързваха елена към предния капак на автомобила и обикаляха наоколо с твърдата убеденост, че мъртвото животно някак неимоверно повишава авторитета им.
   Всяка година ловците лишаваха от живот крави, коне и домашни любимци и се избиваха помежду си. Колкото и странно да звучи, понякога дори прострелваха сами себе си, водени навярно от някакво психотично опиянение, при което се възприемаха за плячка. Умните хора бяха наясно, че някои от ловците – макар и не всички – се сблъскват с непреодолима трудност, когато се опитват да различат бор от човек.
   Клара се зачуди какво ли става с Джейн. Тя рядко закъсняваше, така че нямаше за какво да ѝ се сърди. Клара лесно прощаваше почти всичко на почти всеки. Твърде лесно, както често я упрекваше съпругът ѝ Питър. Но тя си имаше една малка тайна. Всъщност не забравяше всичко опростено. Повечето неща – да. Някои обаче си къташе тайно, за да си ги припомня в моменти, когато ѝ бе нужна утеха заради грубостта на околните.
   На масата имаше брой на вестник „Монреал газет“, посипан с трохи от кроасан. Сред тях надзъртаха няколко заглавия: „Партия Квебекобещава да организира референдум за независимост“, „Полицията залавя наркотрафиканти в селските райони“, „Изчезване на стопаджии в паркТремблан“.
   Клара отмести поглед от мрачните новини. Двамата с Питър отдавна бяха прекратили абонамента си за монреалските вестници. Невежеството наистина беше благодат. Предпочитаха местния „Уилямсбърг каунти нюз“, в който можеха да прочетат за кравата на Уейн, как Гилен посреща внуците си или пък за наддаването за един юрган в старческия дом. Понякога се чудеше дали по този начин бягат от действителността и отговорностите. После осъзнаваше, че пет пари не дава за това. Пък и научаваше всичко, което ѝ бе нужно, точно тук – в бистрото на Оливие, скътано в сърцето на Трите бора.
   – Пак си се отнесла нейде из облаците – прозвуча познатият и така любим глас. Пред нея стоеше Джейн – усмихната и с порозовяло от есенния студ лице. Беше останала без дъх, тъй като пресече почти тичешком селския площад. – Извинявай, че закъснях – прошепна в ухото на Клара, докато двете се прегръщаха. Едната бе дребна, пухкава и задъхана, другата – трийсет години по-млада, стройна и все още превъзбудена от кофеина. – Трепериш от притеснение – отбеляза Джейн, след като на свой ред поръча чаша cafe au lait и се настани на масата. – Не знаех, че си толкова загрижена за мен.
   – Дърта вещице! – изсмя се Клара.
   – Тая сутрин определено бях такава. Чу ли какво стана?
   – Не, какво се е случило? – приведе се Клара над масата, нетърпелива да чуе новината.
   Двамата с Питър бяха прекарали известно време в Монреал в покупки на платна и бои за работа. И двамата бяха художници. За разлика от нея Питър имаше успех. До този момент Клара още не бе получила признание и – както тайно подозираха повечето ѝ приятели – имаше голяма вероятност това да си остане така, ако продължаваше да упорства с непонятните си творби. Клара трябваше да признае, че серията й от картини с утроби на воини оставаха до голяма степен неразбрани от купувачите на произведения на изкуството; занаятчийските ѝ изделия с буйни коси и несъразмерни крака обаче се радваха на известен успех. Продала бе една от куклите. Останалите – приблизително петдесет на брой – мируваха в мазето на къщата им, заприличало на снимачно студио на „Дисни“.
   – Не! – прошепна искрено удивена Клара след няколко минути. Прекарала бе двайсет и пет години от живота си в Трите бора, без изобщо да чуе за престъпление. Хората тук заключваха вратите си само когато се събираше реколтата, и то за да не изсипват съседите кошници с тиквички в двора им. Разбира се, според онова заглавие във вестника имаше още една култура, която се радваше на не по-малка популярност от тиквичките – марихуаната. Онези, които нямаха общо с нея обаче, обикновено се правеха, че не я забелязват.
   Други престъпления тук нямаше. Липсваха кражби с взлом, прояви на вандализъм или нападения. В Трите бора нямаше дори полицейски участък. От време на време Робер Лемио от близката Surete правеше по някой кръг около бистрото, колкото да се покаже, което беше съвсем излишно.
   До тази сутрин...

Издателство Софтпрес

Алек Невала-Лий >> Крадецът на икони

Картина, желана от всички...

В Будапеща неочаквано се появява спорен шедьовър на изкуството, смятан за изгубен.

Под крайбрежната алея на Брайтън Бийч е открита обезглавена балерина. А руската мафия в Ню Йорк е на път да се сблъска със също толкова безмилостния свят на изкуството...
Амбициозната млада Мади Блум, която работи за манхатънски хедж фонд, отчаяно се опитва да открие безценна картина на Марсел Дюшан, един от най-влиятелните художници на двайсети век.

Откриването на обезглавено женско тяло насочва криминалния следовател Алън Пауъл към същата картина – етюд за Étant Donnés на Марсел Дюшан със загадъчно изображение на гола жена без глава.

А един руски крадец и убиец, известен като Скита, трябва да открадне картината пръв, за да спаси репутацията и... живота си.

Издателство Бард

Крадецът на икони в Pimodo

Е. Локхарт >> Ние, лъжците

Група от четирима приятели - Лъжците, – чието приятелство предизвиква разрушения

   Добре дошли в прекрасното семейство Синклер.
   Никой от нас не е престъпник.
   Никой не е пристрастен към нищо.
   Никой никога не се е провалял.
   Всичко в семейство Синклер са атлетични, високи и красиви. Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите. Усмивките ни са широки, брадичките квадратни, а тенис ударите ни – агресивни.
   Няма значение, че разводите разкъсват мускулите на сърцата ни така, че те трябва да се борят за всеки удар. Няма значение, че парите от попечителския фонд са на свършване; че сметките за кредитните карти се трупат на кухненския плот. Няма значение, че върху нощното шкафче се трупат шишета с хапчета.
   Няма значение ако един от нас е отчаяно, дълбоко влюбен.
   Толкова
   влюбен,
   че трябва да се предприемат
   също толкова отчаяни мерки.
   Ние сме семейство Синклер.
   Никой не е в нужда.
   Никой не е в грешка.
   Живеем, поне през лятото, на частен остров близо до брега на Масачузетс.
   Вероятно това е всичко, което е необходимо да знаете...

Преводач Ирина Денева – Слав

Дизайнер Стоян Атанасов

Издателство Егмонт

Ние, лъжците в Pimodo

Джоузеф О'Конър >> Призрачна светлина

Дъблин (1907) – град на прошепнати слухове

Актриса, ненавършила двайсет години, започва афера с по-възрастен мъж, водещият драматург в театъра, в който работи.

Остроумна и красива, Моли Олгуд има десетки почитатели. Но зад кулисите на живота ѝ има тайна...

Едмънд Джон Милингтън Синг (1871-1909) е най-влиятелният ирландски драматург на ХХ-ти век, съосновател с Йейтс и Огъста Грегъри на „Аби Тиътър“ в Дъблин. Творбите му включват „Кладенецът на светците“, „Ездачи към морето“ и „Плейбоят на западния свят“, предизвикала размирици на премиерата си (Дъблин, 1907) и по време на последвалото американско турне.

Преди смъртта си бил сгоден за Моли Олгуд, актриса, със сценично име Мейр О’Нийл.

Колегите им и двете семейства не одобрявали.

Многото ѝ писма до него не са се запазили.

Преводач Вихра Манова
Издателство Весела Люцканова

Призрачна светлина в Pimodo

Елизабет Костова >> Крадци на лебеди

Първата любов, внезапната любов и последната любов – вечната

   Обадиха ми се за Робърт Оливър през април 1999 г., по-малко от седмица след като той бе извадил нож в сбирката картини от XIX век на Националната галерия.
   Беше вторник, една от тези ужасни сутрини, които понякога се случват в района на Вашингтон, когато през пролетта вече всичко е разцъфтяло, подухва вятър и дори е горещо – опустошителен град и облачно небе, тътен на гръмотевица във внезапно изстиналия въздух. Беше освен това по случайно съвпадение на обстоятелствата точно седмица след касапницата в гимназията в Колъмбайн (На 21 април 1999 г. двама ученици убиват 12 свои съученици и един учител и раняват 24 души, след което се самоубиват. Това е четвъртото най-масово убийство в американско училище в историята на САЩ – бел. прев.)...
   Когато телефонът ми звънна, гласът от другата страна беше на един приятел и колега, доктор Джон Гарсия. Джон е чудесен човек – и прекрасен психиатър, – с когото преди много време бяхме следвали заедно и който от време на време ме кани на обяд в свой любим ресторант и рядко ми позволява аз да платя сметката. Той работи в спешното отделение на една от най-големите болници във Вашингтон и също като мен има и частен прием.
   Сега Джон ми се обаждаше, за да ми каже колко много искал да ми изпрати един пациент и да ми го остави аз да се погрижа за него, като в гласа му долових някаква страст.
   – Може да се окаже тежък случай. Не знам как ти ще го прецениш, но бих искал да го вземеш при теб в „Голдънгроув“. Оказа се, че е художник, и то доста известен – миналата седмица го арестували и след това го доведоха при нас. Не говори много и не ни обича много тук. Казва се Робърт Оливър.
   – Чувал съм за него, но фактически не познавам работите му – признах аз.    – Пейзажи и портрети... струва ми се, че преди две години за него се появи нещо на обложката на „АРТ Нюз“. Какво е направил, за да го арестуват? – Обърнах се към прозореца и застанах пред него, загледан как градът се сипе като скъп бял дребен чакъл върху оградената ливада и очуканата магнолия. Тревата беше вече наситенозелена и за секунда бледа слънчева светлина заля всичко, преди да последва нов пристъп на градушката.
   – Опитал се да се нахвърли върху една картина в Националната галерия. С нож.
   – Картина ли? Не човек?
   – Ами, изглежда, че в залата не е имало друг човек в този момент, но пазачът влязъл и го видял как нанася удар върху картината.
   – Оказал ли е съпротива? – Наблюдавах как зърната на градушката се посаждат в бляскавата трева.
   – Да. Хвърлил ножа на пода, но след това сграбчил пазача и доста яко го разтърсил. Едър човек е. След това спрял и се оставил да го отведат кой знае защо. От музея се колебаят дали да заведат дело за нападение срещу него. Мисля, че ще се откажат, но той е рискувал много.
   Пак заразглеждах внимателно задния двор.
   – Картините в Националната галерия са собственост на федералното правителство, нали така?
   – Така е.
   – Какъв нож е използвал?
   – Обикновен джобен нож. Нищо кой знае колко драматично, но е можел да причини големи щети. Бил е силно превъзбуден, смятал, че изпълнява героическа мисия, но след това рухнал в участъка, обяснил, че не бил спал дни наред, дори малко поплакал. Доведоха го в спешното отделение на психиатрията и аз го приех. – Чувах как Джон чака да чуе какво ще отговоря.
   – На колко години е?
   – Млад е... всъщност, на четиридесет и три, но на мен това сега ми се вижда малко, нали разбираш? – Когато бяхме станали на петдесет преди две години, и двамата бяхме шокирани и бяхме поприкрили случая, като го отпразнувахме само с неколцина приятели на нашето положение.
   – У себе си носел още две неща – скицник и пачка стари писма. Не позволява на никого да ги докосне.
   – И какво искаш от мен да направя? – Улових се, че съм се подпрял на бюрото да си почина, сутринта се бе проточила, бях гладен.
   – Само да го приемеш – отговори Джон. – Искам ти да се погрижиш за него.
   В нашата професия обаче предпазливостта е здраво вкоренена по навик.
   – Защо? Да не би да се опитваш да ми създаваш излишни главоболия?
   – О, стига де. – Чух как Джон се усмихва. – Не знам ти някога да си върнал някой пациент, доктор Всеотдайност, а този човек си заслужава труда.
   – Защото аз съм художник ли?
   Той се поколеба само миг.
   – Честно казано, да. Аз не претендирам да разбирам хората на изкуството, но си мисля, че ти ще го разбереш.Казах ти, че той не говори много, но когато казвам това, имам предвид, че успях да изтръгна може би само три изречения от него. Той очевидно е започнал да изпада в депресия въпреки лекарствата, които започнахме да му прилагаме. Освен това демонстрира гневливост и има периоди на възбуда. Безпокоя се за него...

Издателство Сиела

Крадци на лебеди в Pimodo

Анти Туомайнен >> Лечителя

Отчаяно време, отчаяни мерки

   Кое можеше да е по-страшно – абсолютната сигурност, че най-лошото се е случило, или страхът, който се трупа бавно и постепенно? Неочакваното внезапно срутване или бавното постепенно разпадане?

   С усилие на волята се отърсих от разпокъсаните си мисли и вдигнах поглед.

   Жълто-черни пламъци от катастрофирал камион

лазеха безмилостно по стълбовете край брега на пeшеходния мост Сьорнейнен. Камионът бе прекършен на две и обгръщаше стълба като влюбен. Никоя от преминаващите коли не намаляваше, да не говорим да спре – просто отбиваха в съседната лента, за да са на възможно най-безопасно разстояние.

   Същото направи и автобусът, в който пътувах.

   Извадих от джоба на подгизналото си от дъжда яке пакет хартиени кърпички и със сковани от студа пръсти измъкнах една, за да попия влагата от лицето и косата си. Хартията се намокри мигновено. Свих я на топка и я пъхнах в джоба. Изтръсках капките от подгъва на якето и извадих мобилния си телефон от дънките. Пореден опит да се свържа с Йохана.

   Както и преди нямаше връзка с нейния номер.

   Тунелът на метрото от Сьорнейнен до Кейланиеми бе наводнен и затворен. Ето защо на Каласатама се наложи да сляза и да изчакам автобус и аз останах под дъжда почти двайсет минути.

   В отражението на екрана, закрепен на бронираното стъкло, около кабината на шофьора, виждах как горящият камион остава далеч зад нас. Южните райони на Испания и Италия официално бяха оставени сами да се справят. В Бангладеш, който потъваше постепенно в морето, бе избухнала епидемия от холера, заплашваща да обхване цяла Азия. Споровете между Китай и Индия за водоизточниците в Хималаите бяха довели до война между двете държави. Наркокартелите в Мексико отговориха на затварянето на границата със САЩ с ракетни атаки към Лос Анджелис и Сан Диего. Пожарите в горите по поречието на Амазонка не бяха овладени въпреки опитите да бъдат ограничени с пренасочване на водите.

   Продължаваха военните конфликти по границите на вече тринайсет държави на Европейския съюз.

   Приблизителният брой на бежанците от климатичните промени възлизаше от 650 до 800 милиона души по цялата планета.

   Непрестанно чувахме предупреждения за тежки епидемии като малария, туберкулоза, ебола, холера и грип.

   В края на новините на екрана се появи наскоро избраната мис Финландия, която заяви, че напролет се очаква положението да бъде много по-оптимистично.

   Погледнах към дъжда навън, който продължаваше вече месеци, на практика от септември, и бе спирал само няколко пъти, и то за малко. Поне пет от крайбрежните квартали Яткесаари, Каласатама, Руохолахти, Хертониеменранта, Маряниеми непрестанно се наводняваха и това накара мнозина от жителите да напуснат домовете си...

Преводач Теодора Давидова

Художник Тони Ганчев

Издателство Enthusiast

Лечителя в Pimodo

Ники Пелегрино >> Италианска сватба

Две враждуващи семейства, две любовни истории и... италианска храна...

Сестрата на Пиета Мартинели се омъжва.

Като сватбен дизайнер, на нея е отредено да направи булчинската рокля. Но Пиета е объркана от поредица въпроси без отговор. Защо баща ѝ е в семейна вражда с друг италианец в съседство? Защо майка ѝ е толкова унила и тъжна? И наистина ли мъжът, на когото винаги е държала, ще се ожени за друга?
Докато Пиета шие и слага мъниста по сватбената рокля на сестра си, тя разкрива тайните, които са довели семейството ѝ до тук и това застава между нея и щастието.

Издателство Арт Етърнал Дистрибушън

Италианска сватба в Pimodo

Курт Ауст >> Алхимия на отмъщението

Кодът на Нютон

XVII в.

Исак Нютон става член на тайно братство и се заклева да споделя откритията и езотеричните си познания с членовете му, но години по-късно, с риск за живота си, напуска братството и се опитва да запази в тайна изследванията си, като ги кодира.

XXI в.

Изключителният математик Евен Вик, сътрудничещ на специалните служби в разбиването на всякакви шифри, е принуден от тайна всесилна организация да дешифрира кода, с който Исак Нютон е скрил езотеричните си, алхимични и окултни открития.
В противен случай ще пострадат близките му.

Заедно с един ирански алхимик и вдовицата на писател, убит от същата тайна организация, Евен Вик минава в настъпление, за да се добере до истинската самоличност на хората, считащи себе си за невидими и всемогъщи.

Издателство Персей

Алхимия на отмъщението в Pimodo

Дейвид Хосп >> Невинност

Признат за виновен, осъден на петдесет години затвор и забравен...

   Винсенте Салазар беше въведен в съдебната зала от килия в подземието на сградата. През нощта го изведоха от затвора и го настаниха в тази килия. Носеше оранжев гащеризон и беше окован. Когато застана до адвоката си, му свалиха веригите и двама едри и набити пристави застанаха зад него да го охраняват.
   Той се обърна към семейството си и им махна притеснено.
   – Тук съм – провикна се на дъщеря си и на лицето ѝ изгря усмивка. Сърцето му се сви. – Обичам те – провикна се отново. Всичко, което правеше, беше заради нея, напомни си. После се обърна към Скот Фин:
   – Не бях сигурен, че ще дойдете.
   – Значи ставаме двама.
   – Има нещо, което трябва да знаете.
   – Не, няма.
   – Трябва да поговорим, поне за кратко.
   Адвокатът се извъртя нервно към него и за първи път го погледна в очите.
   – Не искам да чувам нищо от теб. Колкото по-малко знам, толкова по-добре. Колкото повече знам, толкова по-трудно ще си свърша работата.
   – Но...
   – Никакви „но“. Готов съм да си тръгна оттук и да те оставя сам. Искаш ли да те защитавам? Хубаво тогава. Ще направя всичко, за да те измъкна, без да нарушавам моите законови и морални задължения. Само не ми пречи.
   Салазар замълча, докато Фин заизважда от куфарчето си листове хартия и бележници. Салазар се запита дали трябва да дърпа дявола за опашката и да настоява адвокатът да го изслуша, и в крайна сметка размисли. Щом Фин имаше някакъв план, той не беше в положение да му се противопостави. Лошото беше, че той можеше да уведоми съда и да съсипе всичко. Оставаше му само да се довери на Фин и да разчита той сам да стигне до отговора.
   Продължаваше да размишлява, когато вратата зад него се отвори. Ниска и пълна жена си проправи път и седна на бюрото пред съдийската катедра, после кимна на пристава. Той също ѝ кимна в отговор и извика:
   – Всички да станат!...

Преводач Петър Нинов

Издателство Плеяда

Невинност в Pimodo

Ханс Улрих фон Кранц >> Златото на Третия райх

Чие протеже е бил Хитлер?

Кой го е финансирал? По какъв начин Германия, съсипана от икономическата криза, е съумяла да се противопостави на целия свят и да натрупа несметни богатства? И къде след Втората световна война са отишли богатствата ѝ?

Тези въпроси историците старателно премълчават или дават крайно размити отговори. Кранц е успял да проследи историята на финансирането на нацистите и да ни я предаде по интригуващ начин в книгата си.
Технологиите, разработени в Третия райх, и до ден днешен остават секретно оръжие в много страни, за които хората дори не подозират. Ако започнат да се прилагат, по-нататъшната съдба на човечеството ще се окаже под угроза. Ето защо аз никога няма да спра да пиша за това.  Ханс Улрих фон Кранц

Издателство Паритет

Златото на Третия райх в Хеликон

Златото на Третия райх в Books.bg

Клайв Къслър и Джак дю Брул >> Мираж

1943 г. – американски разрушител изчезва след опитите на военноморските сили с електромагнитно излъчване...

Носят се слухове за ново оръжие, което скоро ще бъде използвано.

Нещо много опасно за американските интереси.

Слуховете го свързват с великия изобретател Никола Тесла, който работи с военните, когато умира през 1943 г.

Той ли е ръководил експеримента?

Дали бележките му не са попаднали във вражески ръце?

Издателство Бард

Мираж в Хеликон

Мираж в Books.bg

Тома Биков >> Другата история на България

157 модерни апокрифа

* Кой българин посреща в дома си двама султани?
* Какво се случва с жената на Христо Ботев след неговата смърт?
* Кой е първият български олигарх?
* Защо авторът на българския химн не можа да стане известен?
* Кой е най-богатият български министър-председател?
* Коя е първата българска феминистка?
* За какви злоупотреби бяха съдени съпартийците на Стамболийски?
* Кой е първият български футболист играл в чужд футболен отбор?
* Как загина първият български партизанин?
* Българин ли е най-големият фалшификатор на долари в света?
* Защо най-успешният български джаз певец стана метач?
* Как се става милионер по време на социализма?
* Кой управляваше Държавна сигурност?
* Защо воюваха Андрей Луканов и Огнян Дойнов?
* Как един от виновниците за „възродителния процес” смени името си?

Издателство Millenium

Другата история на България в Хеликон

Другата история на България в Books.bg

Джон Пониатоф >> Проектът „Манхатън“

В 5.30 сутринта на 16 юли 1945 година, понеделник, започва атомната ера...

Усещането за ужас и разкаяние е особено осезателно в последвалите писания на онези, които присъствали на Тринити. Самият Опенхаймер уподобява себе си на Прометей, наказан от Зевс, за това че е дал на хората огъня и сравнява чувствата си с тези на Алфред Нобел, който се е надявал, че като открива динамита, ще сложи край на всички войни. Опенхаймер цитира древноиндийския епос Бхагавад Гита: Сега моето име е Смърт, Разрушител на света...

Издателство Икон

Проектът „Манхатън“ в Хеликон

Проектът „Манхатън“ в Books.bg

Робърт ван Хюлик >> Императорската перла

ДИ Жендзие – съдия на Пуян, окръг в Централен Китай, през който минава Големият канал

   – Много интересна история, ваше превъзходителство, но съвсем не толкова невероятна. Бабата на тази старица била прислужница в женското отделение на императорския дворец. Когато майка ѝ била едва тригодишна, посланикът на Персия подарил прочутата перла на преславния дядо на настоящия ни император и негово величество я поднесъл на императрицата за рождения ѝ ден. Този наистина императорски дар разбунил невероятно духовете в харема и всички дворцови дами дотичали в покоите на императрицата да я поздравят за поредния знак на императорската любов към нея. Малкото момиченце, което си играело отвън на терасата, чуло гълчавата. Вмъкнало се в спалнята и видяло перлата на тоалетна масичка върху възглавничка от брокат. Взело я, пъхнало я в устата си и излязло да си поиграе с нея в градината. Щом се разбрало, че перлата липсва, императрицата на часа свикала евнусите и охраната на харема. Заключили всички врати и претърсили всекиго. Никой обаче не обърнал внимание на малкото момиченце, което си играело в парка. Четири дворцови дами, които императрицата заподозряла, били изтезавани до смърт, десетки прислужници в двореца били жестоко наложени с камшик, но перлата, както се знае, така и не се намерила. Същата нощ наредили на двама императорски цензори да започнат най-щателно разследване.
   Лицето на Ку беше почервеняло. Развълнуван от старата загадка, той като че ли бе забравил за скръбта си. Отпи набързо глътка чай и продължи:
   – На следващата сутрин прислужницата на нейно величество забелязала, че малката ѝ дъщеричка смуче нещо. Скарала ѝ се, че пак е бъркала в буркана със сладкото, а момиченцето най-невинно показало на майка си перлата. Жената подлудяла. Ако върнела перлата и кажела истината, и тя, и цялото ѝ семейство щели да бъдат екзекутирани като виновни за смъртта на четирима невинни. Затова премълчала и скрила перлата. Разследването продължило четири дни, в него били включени и съдиите от столичния съд. Императорът обещал огромна награда за онзи, който успее да разкрие загадката, и името на престъпника щяло да се разгласи из цялата империя. Какви ли не догадки се правели, но перлата, естествено, не се намерила. Прислужницата пазила перлата, докато усетила, че краят ѝ наближава. Тогава я предала на дъщеря си, майката на старицата, като я зарекла никому да не казва. Тази жена се омъжила за дърводелец, който задлъжнял, и тя прекарала живота си в нищета до последния си час. Представете си живота на тези хора, ваше превъзходителство! Да държат в ръцете си едно легендарно съкровище, без да могат да се възползват от него, защото било невъзможно да се превърне в пари. Та кой търговец ще се осмели дори да се докосне до него, кой не би доложил на часа на властите с всички страшни последици подир това? Освен за смъртта на четири невинни жени семейството носело вина и за обир на императорския дом, а за такова кощунство възмездието тегне и над потомството до трето коляно. От друга страна, сърце не им давало да хвърлят перлата в някой кладенец или другояче да се отърват от нея. Перлата явно е била проклятие за злочестите ѝ притежатели. Съпругът на старицата починал, когато тя била още млада. И макар че едва свързвала двата края като перачка, цял живот не посмяла да сподели с никого за съкровището, което притежавала. Едва когато всичките ѝ роднини измрели до един и дошъл нейният ред, тя извадила перлата и я дала на Тун Май...

Издателство Труд

Императорската перла в Хеликон

Императорската перла в Books.bg

Дан Браун >> Ад

Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът.

   Аз съм Сянката.
   Аз бягам през града печални.
   През мъки вечни скитам скръбно аз .
   Катеря се по бреговете на река Арно... задъхано завивам наляво по Виа деи Кастелани, продължавам на север, като се крия в сенките на „Уфици".
   А те не престават да ме преследват.
   Стъпките им звучат все по-ясно - приближават се с безпощадна решителност.
   Преследват ме от години. Тяхната упоритост ме принуди да се скрия в света на мрака... да живея в чистилището... да съществувам под земята като хтонично чудовище.
   Аз съм Сянката.

   Тук, на повърхността, вдигам очи на север, ала не откривам пряк път към спасението... защото Апенините скриват първите лъчи на зората.
   Минавам зад площада с високата кула и часовника с една стрелка... провирам се сред подранилите продавачи на пиаца Сан Фиренце с техните дрезгави гласове и дъх на лампредото и запечени маслини. Пресичам пред Баргело, отправям се на запад към кулата на Бадия и се притискам към желязната порта в подножието на стълбището.
   Тук трябва всяка слабост в сърцето да престане.
   Натискам дръжката на бравата и влизам в прохода, от който няма да има връщане, знам.

   Насилвам оловните си нозе нагоре по тясното стълбище... стъпвам по мраморни стъпала, изтъркани и осеяни с дупки.
   Гласовете отекват под мен. Умолително....

Издателство Бард

Ад в Хеликон

Ад в Books.bg

Даниел Смит >> 100 места, които никога няма да посетите

Книгата разкрива множество противоречиви места от нашата планета, чийто достъп е невъзможен и които ще останат вечна загадка за повечето от нас...

Нашата планета е пълна с тайни места, за които или не сме чували, или не можем да посетим, защото достъпът до тях е строго ограничен. Някои се намират на километри под земята, а други в сгради, чиито врати се отварят само от шепа хора, знаещи секретната парола.

Пътешествието ни започва от Тихия океан и продължава през целия свят, обгърнато в мистерия и тайнственост, то ни разкрива окултни общества, призрачни градове, тайни ядрени съоръжения, секретни квартири на тайните служби и дори "ферма за трупове"...

Издателство A&T Publishing

100 места, които никога няма да посетите в Хеликон

100 места, които никога няма да посетите в Books.bg

Ха. А. Мелер >> Най-големите лъжи в историята

Повечето от “великите” личности, населяващи учебниците по история, са банда професионални лъжци, негодници и убийци, най-често - серийни. Останалите от компанията на величията - като легендарните пророци Мойсей, Исус и Мохамед - или не са съществували, или са съзнателно митологизирани от поколения баснописци...

   Вярно е, че в сферата на знанието в момента се намираме едва ли не в ядрото на истинска експлозия. Това важи и за историческата наука. Специалността история днес е изключително обособена научна област, която претендира да представя истината далеч по-обективно, отколкото преди едно-две столетия, поради простата причина, че днес разполагаме със съвсем различни средства.
   Документите, на които можем да се опрем, са далеч по-обемисти, методите станаха по-точни, а въпросите - по-настойчиви. Физиката и химията се издигнаха до ранг на помощни науки за историята. Знаем все повече за методите на фалшификатори, които са били толкова изтънчени и обиграни, че и днес предизвикват възхищение. Факт е, че още в древността съществували поне 13 техники за фалшифициране на някоя реч на Цезар, което ще рече - да му я припишат. С подобни техники потайно и със задна дата са добавяни определени текстове към Новия завет. Още в Античността са фалшифицирали Платон и Аристотел, части от Библията и свещените текстове на ислямската религия. Един-единствен фалшификатор успял сам да "модифицира" поне 4000 цитата на Мохамед!
   Разбира се, има груби опити, ала се срещат и безкрайно изпипани, направо научни фалшификации. Навремето са съществували цели индустрии за фалшифициране, които не се занимавали с нищо друго, освен да приписват със задна дата ръкописи, текстове и документи на големи философи, религиозни водачи или владетели с цел нечия позиция да получи повече тежест, да се бетонира някоя юридическа претенция или определено учение.
   Това е една от причините днес постоянно да се коригират мненията и възгледите за нашето минало.
   Целта на тази книга е да даде малък, скромен принос към процеса на коригиране. Обединихме няколко нови гледни точки, послужихме си с новите исторически помощни науки, без които не би било възможно да разкрием истината. В тази връзка трябва да се споменат преди всичко подмолните методи на Public Relations - понятие, което обикновено подценяващо се превежда като "връзки с обществеността_. Все повече обаче се налага заключението, че още в Античността и в Средновековието се е лъжело на поразия. С помощта на пъблик рилейшънс новите "истини" се налагали толкова нагло, но и толкова успешно, че можем само да се чудим...

Издателство Бард

Най-големите лъжи в историята в Хеликон

Най-големите лъжи в историята в Books.bg

Марко Пицути >> Забранените научни открития

Никола Тесла, Мартин Флаишман, Стенли Понс, Луис Керван, Едуард Пиидскалнин, Джон Вилхем Райх, Руджеро Мария Сантили, Виктор Шубергер, Джон Хътчисън, Марко Тодексини, Илия Вълков и много други, осъдени на забрава от академичната научна общност...

Защо всички знания и открития за алтернативна енергия систематично се отхвърлят и опровергават на институционално равнище, а информационните източници ги премълчават?
Какво се случи с автомобила, работещ с вода, на българина Илия Вълков? Студеният ядрен синтез - тайната, която пари... Морето и вълните - ток без пари... Какво в действителност е станало в Тунгуска? Кой всъщност е откривателят на безжичното пренасяне на енергия, патентовано през 2007 г. от Масачузетския технически институт, което революционизира разпределянето на електрическата енергия в домакинската мрежа?
Марко Пицути отговаря на тези и на още много други останали без отговор въпроси: антигравитацията, секретните оръжия на нацистите, експериментите за етера, двигателите с компресиран въздух, студения ядрен синтез на Флайшман и Понс, мистерията на Кораловия замък, геофизичните оръжия, проучванията на проф. Серджо Фокарди и на инженер Андреа Роси...

Издателство Атеа Букс

Забранените научни открития в Хеликон

Забранените научни открития в Books.bg

Богомил Герасимов >> Кукулкан слиза от небето

Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура - народът Мая, - която продължава упорито да крие тайните си

   Часовникът ме подканя да бързам. Знам, че маите са много точни в изчисленията си и Кукулкан ще слезе от небето според разписанието. Пътува със скоростта на светлината и престоят му няма да продължи повече от няколко минути. Не искам да го изпусна.
   Бях си избрал предварително наблюдателен пост – една малка постройка, наричана “Платформа на орлите”, близо до входа за стадиона. Кацвам и аз върху нея. Все ми се струва, че ще стана свидетел на някаква зрителна измама. Нима е възможно Кукулкан наистина да слезе от небето, дори и символично? Не ми остава много време за мислене. Шумът пред пирамидата затихва.
   Не мога да кажа кога започна, но ръбът на върха на северното стълбище, което гледа към Сеноте саградо, внезапно пламна.
Слънчевите лъчи огряват само него, сякаш нечия ръка насочва невидим прожектор. Секунди или минута по-късно светва и ръбът на стълбището на по-долната тераса. Блестящата ивица от ярка светлина пълзи бавно към основата на пирамидата, където я очаква огромна скулптурна фигура на Пернатата змия. Скоро и тя се облива в светлина. Така на фона на потъналата в сянка стена на пирамидата “тялото” на божеството се съединява с главата.
   Кукулкан бе слязъл на земята.
   Посрещачите са вцепенени. Никой не помръдва. Пернатата змия не бива да се безпокои по време на краткия є престой. Не поглеждам часовника. Не мога да кажа секунди или минути продължи тази невероятна гледка. Виждам, че Кукулкан вече си тръгва. Първо “загасва” змийската глава. Блестящата ивица започва да се отдръпва към върха на пирамидата и изведнъж изчезва. Замина си така неочаквано, както и пристигна.

Издателство Труд

Кукулкан слиза от небето в Хеликон

Кукулкан слиза от небето в Books.bg

Олег Фейгин >> Никола Тесла и свръхсекретните проекти на Пентагона

„Идеята ви не е достатъчно налудничава, за да е вярна.” - Нилс Бор, физик, Нобелов лауреат

Според Айнщайн Тесла е най-великият изобретател в модерните времена.
Самият той твърди, че вижда аурата на хора и предмети, че получава информация от ефирните измерения, че ако пожелае, може да разцепи Земята.
Кой е този светообхватен гений? Наистина ли проектите му, финансирани от военните, са толкова шокиращи, че е по-добре да не се разгласяват.

Защо през 1943 г., когато умира в нищета и бедност, ФБР прибира целия му архив, който и до днес не е разсекретен? Там ли са технологиите на бъдещето, които експертите на НАСА и Пентагона все още не могат да разкодират.

Издателство НСМ-Медиа

Никола Тесла и свръхсекретните проекти на Пентагона в Хеликон

Никола Тесла и свръхсекретните проекти на Пентагона в Books.bg