Йона... Джон... И Сам да бях, пак щях да се чувствам като Йона. Не защото околните ме смятат за жертва на зла съдба, а защото някой или нещо неизменно ме задължава да бъда на дадено място в даден час. Причини и средства, обикновени или невероятни, винаги се намират; и точно по план, във всяка определена секунда, Йона е на определеното място.
Слушайте:
Когато бях млад – преди две жени, преди 250000 цигари, преди 3000 литра алкохол...
Когато бях доста по-млад, започнах да събирам материал за книга. Книгата трябваше да се нарича „Денят, в който настъпи краят на света“.
Книгата трябваше да бъде документална. Тя трябваше да изясни какво са правили някои видни американци в деня, в който първата атомна бомба бе хвърлена върху Хирошима, Япония.
Книгата щеше да бъде християнска. Тогава бях християнин.
Сега съм бокононист.
Щях да стана бокононист още навремето, но тогава нямаше кой да ме научи на горчиво-сладките лъжи на Боконон. Навремето бокононизмът бе непознат отвъд каменистите плажове и кораловите рифове, които обграждат онова островче в Карибско море – република Сан Лоренсо.
Ние, бокононистите, вярваме, че човечеството се дели на групи – групи, които изпълняват божията воля, без да съзнават това. Всяка такава група Боконон нарича „карас“ и инструментът, „кан-кан“, който ме въведе в моя карас, бе книгата, така и останала недовършена, книгата, която трябваше да се нарича „Денят, в който настъпи краят на света“...
Издателство Прозорец
Котешка люлка в Хеликон
Котешка люлка в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар