сряда, 20 ноември 2013 г.

Мария Груева >> Из „Пътеводител на културологическия стопаджия“

Бродения

   Първо: в един от най-известните си стихове великият Ли Бо споделя как стоял с купичката си вино сред цветята, опивайки се от мигновеността.

   Второ: най-из вестната притча на философа Джуан Дзъ (IV в. пр.Хр.) разказва как той веднъж спял и сънувал, че е пеперуда, и когато се събудил, не бил сигурен дали той, философът Джуан Дзъ, е сънувал, че е пеперуда, или е пеперуда , която сънува, че е Джуан Дзъ.

   Та по този повод един от Десетте гении на епохата Тали (VІІІ век), поетът Пян Ци, пише стихче, посветено на отшелника Цу.


   Пътека с билки, килим от мъх червен.
   Прозорец в планината – прели ва крехка зеленина.
   Завиждам на виното ти сред цветята,
   на пеперудите, летящи в твоя сън.


   Ние не завиждаме. Ние сме тунджъ – съпричастни към висшите цели.

Издателство Жанет 45



Няма коментари:

Публикуване на коментар