Всяка написана днес книга за Индия ще бъде актуална и след сто години. Само цифрите ще трябва да се променят. Вместо един милиард жители през 2110 година ще има 25 милиарда. Краставите кучета ще бъдат 25 пъти повече. И армията свещени крави по улиците ще се е увеличила неимоверно. Както и армията от главоломно множащите се тенекиени крави.
Няма нишка на търпението, по-дълга от индийската. Индиецът може да излезе от дома си и да се окаже сред купчина фъшкии. Но да не почувства нищо, никаква ярост, да не долови нищо, никаква воня. Или пък да почувства всичко и да долови всичко. И въпреки това да не се ядоса.При наша милост, чуждоземците, онези с по-малките сърца, нещата също са си постарому. И в ХХI век всеки индийски прошляк, който се приближи твърде много до нас, предизвиква прилив на адреналин. Защото все още не сме способни да го подминем хладнокръвно. И се бъркаме за някоя монета. Някои продължават раздразнени по пътя си, други раздразнено подават няколко рупии. Индия е гигантско огледало. Всеки може да надникне в него и да се огледа. Който напусне страната в същото състояние, в което е дошъл, е бил мъртъв още при пристигането си. Защото радикалността на полуострова е шанс. Пътешественикът, осмелил се да се възползва от него, рискува да си тръгне оттук като друг човек. Такъв бих искал да съм и аз.
За един писател страната е истинско Ел Дорадо. Тъй като няма народ, който по-безусловно се оставя да бъде подведен от магията на думите. Минавам покрай една съборетина и чета: Палас Хотел. До нея стои един Супер Делукс Хотел, съборетина и той. Думите блестят, това има значение. Не мизерната мазилка, не мебелираната с вехтории рецепция. Ето я тайната на индийците. Тази им способност да се катапултират от действителността. Езикът като вълшебен еликсир, трамплин в един фантастичен свят...
Издателство Аквариус
Срещнеш ли Буда, убий го! в Хеликон
Срещнеш ли Буда, убий го! в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар