Любомир Николов >> Въжеиграчът Карой

Любомир Николов знае как да плете мрежи...

   ... Карой Михай, с една една мармозетка в лодката, която четеше мислите му, но не можеше да го утеши, гребеше усилено, за да успее да пристигне навреме. Бе подготвил невиждан номер с едно въже от паяжина, дебело колкото три косъма от брада. Когато ходеше по него, изглеждаше, че стъпва във въздуха. Зрителите забравяха да дишат и като свършеше номерът, въздухът не стигаше за всички. Бе научил една стъпка на зиг-заг и погледнато отдолу, на зрителите им се струваше, че ходи като някакъв щъркел, тръгнал за жаби.
   Дунавът течеше в неговата посока и лодката пореше вълните. С тази скорост щеше да стигне навреме.

   На сръбския бряг една жена решеше косите си с такъв замах, че му се стори, че го вика. Приближи се до нея. Бе виждал и по-хубави жени. Тази бе дребна, с чевръсти движения. Бе по-бърза от обичайния ход на човешката глупост. От блуждаещите случки в света хващаше тази, която си поиска и я прикрепваше към собствения си живот. Бе папие-маше от истории. Този с лодката можеше да е още една.
   Карой видя отблизо, че кожата ѝ прелива от един цвят в друг и реши да я огледа отвсякъде. Понечи да я обиколи в гръб, но тя въртеше към него очите си с цвят на горчица. Направи пълен кръг около нея, виждайки само лицето ѝ.
   – Аз пътувам надолу – Карой посочи реката.
   – Много бързаш. Лодката ти е като ножица, цепеща плат.
   – Бързам за панаира във Видин. Тази година закъснях. Ако греба цяла нощ, ще стигна.
   – Ще те забавя ли, ако дойда с теб? – попита жената.
   – Ако през нощта ми пееш, ще стигнем навреме.
   Милица се качи в лодката, запретна полите си и после ги разстла грижливо на седалката. Мармозетката я гледаше хипнотизирана. Тая жена ѝ миришеше на хумус.
   Карой загреба с широки равномерни движения. Искаше така да засили лодката, че косите на жената да се развеят. На моменти успяваше и се усмихваше...

Хартиено издание и е-книга [ съвместима с Киндъл ]

Издателство Сиела

Въжеиграчът Карой в Хеликон

Въжеиграчът Карой в Books.bg

Никос Казандзакис >> Алексис Зорбас

Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта. Никос Казандзакис

   Когато помисля с каква храна са ме тъпкали толкова години книгите и учителите, за да наситя една изгладняла душа, и с какъв лъвски ум ме нахрани Зорбас за няколко месеца, с мъка успявам да сдържа гнева и огорчението си. По една случайност животът ми отиде на халос – много късно срещнах този „старец“ и онова, което все още можеше да се спаси в мен, беше вече незначително. Големият поврат, цялостната промяна на фронта, „възпламеняването“ и „обновлението“ не станаха. Беше вече много късно. И така, Зорбас, вместо да стане за мен един висок, повелителен образец на живот, изпадна дотам, че се превърна, уви, в литературна тема, та да надраскам още доста коли хартия.
   Тази жалка привилегия – да правиш от живота изкуство, се оказва гибелна за множество хищни души. Защото намирайки по този начин изход, силната страст се измъква от гърдите и душата бива облекчена, не се разпалва вече, не чувствува вече нужда да се бори тяло с тяло, като се намесва пряко в живота и деятелността – а се радва, когато вижда как силната й страст се разтапя във въздуха като колелце от дим...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Enthusiast

Алексис Зорбас в Хеликон

Алексис Зорбас в Books.bg

Джонатан Франзен >> Поправките

Робувала цял живот на представата за „порядъчност“ и скланяла глава пред тесногръдите мнения на провинциалната си среда, жизнерадостната Инид с всички сили се мъчи да си затвори очите пред случващото се...

Цялата къща се огласяше от звън, който само те двамата можеха да чуят. Тревожен звън. Същият като от металния диск с електрическо чукче, който прогонваше учениците от класните стаи при противопожарно учение. Той звънеше от толкова отдавна, че Ламбъртови вече не чуваха самия сигнал „тревога“, а – както става с всеки шум, който продължава толкова дълго, че човек може на спокойствие да го разчлени на звуците, от които е съставен (или пък както когато се взираш в някоя дума, докато накрая тя не се разпадне в низ от мъртви букви) – единствено бързото удряне на чукчето по металния резонатор, не един ясен тон, а неравна поредица от почуквания с дразнещо покритие от обертонове; звънът отекваше от години и вече просто се сливаше с фона, освен в някои сутрешни часове, когато единият или другият се будеше, облян в пот, и си даваше сметка, че не помни откога се е появил този звън в главите им, дето звънтеше от толкова отдавна, че звукът беше заменен от някакъв метазвук, който се усилваше и отслабваше не в ритъма на звуковите вълни, а на много, много по‑бавното укрепване и залиняване на осъзнаването на звука. А това осъзнаване се изостряше най‑вече, когато времето навън будеше тревога. Тогава Инид и Алфред – тя коленичила в трапезарията пред отворените чекмеджета, той в мазето, взрян в злополучната маса за пинг-понг – имаха чувството, че едва ли не ще се пръснат от тревога.
Тревога за талоните с отстъпка в чекмеджето със свещи в дизайнерски есенни цветове. Талоните бяха захванати с ластик и Инид бавно проумяваше, че крайният срок за използването им (често пъти наперено ограден с червен кръг от производителя) е изтекъл преди месеци и дори години: стотината талона, на обща стойност над шейсет долара (над сто и двайсет в супермаркета „Чилтсвил“, където стойността на талоните се удвояваше), вече не ставаха за нищо. „Тилекс“ с отстъпка шейсет цента. „Екседрин“ с отстъпка от долар. Датите дори не бяха скорошни. Датите бяха праисторически. Тревожният звън отекваше от години...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Колибри

Поправките в Хеликон

Поправките в Books.bg

Джеймс Хадли Чейс >> Гроб за двама

В тиха американска провинция се укрива опасен престъпник

За една нощ избива шест души и ранява още няколко. В издирването са мобилизирани щатската полиция и Националната гвардия.
Само местният шериф успява да се досети къде се крие убиецът, но проблемът е, че е заложен животът на най-преуспяващият холивудски сценарист. При открита атака писателят ще е първата жертва...

И наистина погребват двама, но кои?

Печатно издание и е-книга

Издателство Труд

Гроб за двама в Хеликон

Гроб за двама в Books.bg

Хектор Мало >> Без дом

Историята на малкия Реми, който е продаден на странстващия артист Виталис и обикаля Франция с трупата му

През дългия си и труден път Реми се сблъсква с много хора и преживява най-различни приключения, но накрая успява да намери своето истинско семейство.

Старият артист умира, но Реми бива спасен от един  градинар, който ги открива близо до къщата си, затрупани от снега. Реми оживява, след като кучето Капи го топли с тялото си.

Хартиено издание и е-книга

Издателство Труд

Без дом в Хеликон

Без дом в Books.bg

Чарлс Дикенс >> Оливър Туист

"Оливър Туист" промени законите, но не и света. Годините след публикуването на романа се свързват с редица парламентарно гласувани закони, които целят, а донякъде и успяват, да подобрят положението на децата и младите хора. За съжаление обаче от излизането на книгата през 1838 г. до наши дни не е имало дори и една година, в която деца да не са ставали жертва било на родителска немарливост, било на престъпна експлоатация, бюрократична некомпетентст, бедност, хулиганство или други злоупотреби. "Оливър Туист" е книга, която звучи толкова съвременно днес, колкото и през 1838 г.

Оливър Туист, израства в нищета. Той не познава родителите си, принуден е да отрасне в приют за сираци, а гладът и побоите са негови неразделни спътници. Въпреки многобройните несгоди, Оливър Туист успява да съхрани доброто си сърце. Когато успява да избяга в Лондон малкото момче попада в компанията на джепчии и крадци, водени от хитрия Фейгин. След много премеждия Оливър узнава тайната на своя произход и намира истински приятели.

*

Не съм привърженик на съкратените издания.

Препоръчвам книгата заради страхотните илюстрации и по повод 200-годишния юбилей на Дикенс.

Издателство Тодор Нейков 

Оливър Туист в Хеликон

Оливър Туист в Books.bg

За любителите на е-книги

ето и електронно издание:

Издателство Труд

+ е-Четци + Android устройства  +  iPad  +  PC / Mac

- Amazon Kindle

Оливър Туист в Хеликон

Питър Мейл >> Една година в Прованс

„Една година в Прованс” е първата книга от серията на Питър Мейл (автор на „Добра година” и „Винена афера”), посветена на Южна Франция. Прованс, по думите на английския писател, добавя в неговия живот „едно измерение на истинско доволство и обогатяване”, вдъхновение от френската провинция, заради начина на живот, хората, обичаите и уникалната гастрономия, към които се приобщава...

От страниците на това увлекателно четиво за самобитния нрав и великолепната кулинарна традиция на хората от Прованс ухае на лавандула и маслини и се усеща вкуса на заешка яхния с лук и вино или агнешко с ароматни треви и козе сирене. Авторът весело ни споделя, с характерния си цветист език и закачлив хумор, всички земни удоволствия на битието в чаровната френска провинция и ни позволява да заживеем с нейния ритъм.

Е-книга и хартиено издание

Издателство Gourmet Poublishing

Една година в Прованс в Хеликон

Една година в Прованс в Books.bg

Вирджиния Улф >> Вълните

Романът „Вълните”единодушно получава най-високата оценка от критиците, защото творбата се извисява като монумент на модернизма, съпоставим единствено с „Одисей” на Джеймс Джойс.

Писателката отбелязва в дневника си, че едва във „Вълните” най-после налага собствен характерен стил, като изобщо не се стреми да разкаже някаква история, а пресъздава низ от размишления и проблясъци в съзнанието, възникнали в мигове на прозрение. За Улф най-важно е да изследва дълбините на човешката психика, а във „Вълните” го постига напълно.

„Романът „Вълните” е логическият завършек в развитието на Вирджиния Улф като модернист”. - Дейвид Лодж

Хартиено издание и е-книга

Издателство Унискорп

Вълните в Хеликон

Вълните в Books.bg